Определение № 40462 от 30.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40462 гр. София, 30.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110114858 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с молба с вх. № 221077/24.06.2025 г., подадена от ищеца „**********“ ЕАД с искане за допълване на постановеното по делото Определение № 26742 от 19.06.2025 г. в частта за разноските.

Молителят твърди, че има право на разноски и при прекратяване на производството, като се позовава на чл. 81 ГПК, според който във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Навежда твърдения, че в молбата, с която е оттеглил иска, е направил и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Счита, че насрещната страна е дала повод за образуване на производството, като е платила след подаването на исковата молба, поради което дължи разноски при прекратяването му поради оттегляне на иска.

Ответникът не е взел становище по молбата.

Съдът намира, че молбата е допустима - подадена е от активно легитимирано лице в законоустановения срок. Изискването за представяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК не съставлява предпоставка за допустимост на молбата, доколкото страната иска допълване на постановеното определение, а не изменение на същото в частта за разноските. В този смисъл е даденото с т. 8 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, разрешение.

Разгледана по същество молбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Посочената норма е приложима и при прекратяване на производството от съда с определение /така Определение № 186 от 23.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3389/2013 г., I т. о., ТК и др./.

С Определение № 26742 от 19.06.2025 г. по гр. д. № 14858/25 г. на СРС, 176 състав съдът е прекратил производството на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на предявения иск. С определението съдът не се е произнесъл по разноските. По правило при този изход на спора съдът изследва причината за прекратяване на делото, след което се произнася по дължимостта на разноските.

Налице е постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - Опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д.

№ 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове, приемаща, че когато ответникът е дал повод за 1 завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.

В горния смисъл е Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д.

№ 112/1956 г., с което е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за обезщетяване на понесените от съответната страна вреди.

При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си в срок, а оттеглянето на иска е обусловено от новонастъпило обстоятелство, независещо от ищеца – плащане на дълга, довело до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право. Освен това ищецът е направил надлежно искане за присъждане на разноски с молбата за оттегляне на иска.

С оглед на гореизложеното, на ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК направените до момента на прекратяването разноски, като следва да се отбележи, че настоящото производство е прекратено преди провеждането на открито съдебно заседание. При това положение на ищеца следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.

Ето защо искането с правно основание чл. 248 от ГПК се явява основателно, поради което определението следва да бъде допълнено в частта за разноските, като на основание чл.

78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100,00 лв., представляваща разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 26742 от 19.06.2025 г. по гр. д. № 14858/25 г. по описа на СРС, 176 състав в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК М. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***************************** да заплати на „**********“ ЕАД, ЕИК ********** сумата 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2