Решение № 431 от 19.11.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Карлово, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320100365 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите Х. М. и П.

В., чрез юрк. Б. Т., против П. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. ***“ ***.

В исковата молба се твърди, че на 30.05.2022 г. между „Стик Кредит“ АД и П. П. П. бил сключен Договор за потребителски кредит № № 837774, по силата на който ответникът получил сумата от 200 лева, срещу задължението да я върне на една вноска в срок до 29.06.2022 г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Твърди се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на 1 договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От приложените към исковата молба Договор за потребителски кредит № 837774 от 30.05.2022 г. и Общи условия по безспорен начин се установявал сключеният между страните договор, задълженията по който ответникът не изпълнил в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит, страните се съгласили, че кредитополучателят ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на е- mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Процесният договор за потребителски кредит бил сключен по 2 електронен път по реда на на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Сочи се, че съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик - Кредит“ АД, като цедент, прехвърлило своите вземания към П. П. П. по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от което е представено с исковата молба. Ответникът бил уведомен за цесията на посочените от него настоящ адрес и електронна поща.

Сочи се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият 3 кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не предвиждал уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то ищецът моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяването му. Към настоящия момент задължението все още не било погасено, като нямало извършено нито едно плащане от страна на длъжника. Ето защо „АПС Бета България“ ЕООД подало на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите от ответника суми. Образувано било частно гражданско дело № 1839/2024 г. по описа на Районен съд - Карлово, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че дължи на дружеството следните суми, за които по ч. гр. д. № 1839/2024 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- 200.00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 837774 от, сключен между „Стик - Кредит“ АД и П. П. П.;

- 6.00 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 30.05.2022 г до 29.06.2022 г.;

- 58.68 лева – лихва за забава за периода от 29.06.2022г. до 02.10.2024г.,;

- 443.72 лева – неустойка по чл.17 от Договор за потребителски кредит №837774;

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

4

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, чрез особения си представител адв. М. Ц., намира иска за допустим и частично основателен – само до размера на главницата от 200 лева. Не оспорва, че действително има сключен такъв договор на 30.05.2022г. в електронна форма и чрез комуникация във вайбър и по телефона.

Ответникът предоставил изисканите от него подробни лични данни и друга лична информация, сред които и електронен адрес, на който очаквал и многократно помолил да му изпратят екземпляр от договора. До момента обаче той такъв не получил, което било задължение на кредитора. Оттогава досега ответникът твърди, че не могъл да се запознае с клаузите на сключения от него договор за потребителски кредит. Получил сумата от 200 лв. с намерение да я върне, но предвид това, че здравословното му състояние се влошило драстично, пропуснал едномесечния срок и оттам под стрес, здравето му продължило да се влошава. Започнал да се лекува, не могъл да си намери постоянна работа, последвал тормоз и заплахи по телефона да плаща незабавно огромна сума, а не тази която е била рекламирана в интернет.

Помолил многократно да му бъде изпратен договорът на посочения e-mail, по вайбър или както на кредитора е удобно, за да може все пак да се запознае с него, но такъв не му бил изпратен. Следвало пак завъртане в един омагьосан кръг. За многобройните хоспитализации и операции, представя едни от последните епикризи. Там били видни многото заболявания на едни млад човек, който никога да онзи момент не бил теглил кредит, подлъган от заблуждаваща реклама в интернет пространството, който за пръв път в съда се сблъсквал с тази действителност.

Ответникът твърди, че нямал постоянна и сигурна работа и не получавал трудово възнаграждение. Желаел да изпълни задължението си така, като е първоначално информиран и било договорено, а именно – 200 лв. с 0 % лихва.

Ответната страна счита, че на първо място, с непредоставянето на екземпляр от договора от самото начало били нарушени правата на длъжника – чл.143 ал.2 т. 10 от ЗЗП.

На следващо място, след запознаване с договора едва сега, при образувано дело, било видно, че същият съдържа неравноправни клаузи, 5 очевидно увреждащи го. Той бил задължен да заплати прекомерно висока неустойка. Тези клаузи били неравноправни и се явявали нищожни нищожни.

С оглед всички предоставени доказателства и предвид признаването на иска, на основание чл.78 ал.2 от ГПК, ответникът моли да не му се възлагат разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч. гр. д. № 1839/2024 г. на РС Карлово е видно, че по заявление на ищцовото дружество от 15.10.2024 г. е била издадена Заповед № 983/21.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми: 200.00 лева – главница; 6.00 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 30.05.2022 г до 29.06.2022 г.; 58.68 лева – лихва за забава за периода от 29.06.2022г. до 02.10.2024г.; 443.72 лева – неустойка по чл.17 от Договор за потребителски кредит №837774; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.; 25.00 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса; 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №837774 сключен на 30.05.2022 г. между „Стик Кредит“ АД и П. П. П., вземанията по който са цедирани в полза на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 с Договор за цесия от 22.03.2024 г.

Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу него. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК и е допустим.

По делото е представен на хартиен носител договор от 30.05.2022 г. за предоставяне на кредит от разстояние №837774, за който ищецът твърди, че е сключен между „Стик - Кредит“ АД и ответника, чрез комуникация по електронен път. Видно от договора и погасителния план към него, кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му в заем сума от 200 лева, на една вноска, до 29.06.2022 г. Уговорен е годишен лихвен процент – 0,00%, а годишният процент на разходите е посочен 0.00 % в договора и 6