Решение № 566 от 12.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Благоевград, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20251200501128 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№13568/09.09.2025г, подадена от Г. Ш., против разпореждане от 05.09.2025г, постановено по изп.д.№826/23г по описа на ЧСИ Б. В., с което е отказано да бъде намален размера на адвокатския хонорар на взискателя.

Жалбоподателят твърди, че е финансово затруднен. Искането му към съда е да отмени обжалваното разпореждане и да се намали адвокатското възнаграждение до сумата от 100 лв.

В приложените по делото мотиви от ЧСИ по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на частната жалба, като се твърди, че в конкретния случай се дължи адвокатски хонорар не само за образуване на изпълнителното дело, а и за процесуално представителство, защита и съдействие.

Не е постъпило становище от взискателя.

Окръжен съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

1

Изпълнително дело № 20238900400826 е образувано с разпореждане от 02.10.2023 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.09.2023 г., по ч. гр.д. № 1131/2021 г. по описа на Районен съд - Благоевград и изпълнителен лист, издаден на 26.05.2022 г., по ч. гр.д. № 511/2021 г. по описа на Районен съд - Благоевград, по молба с вх. № 12870/02.10.2023 г. от ЧСИ В.Й.Т., чрез АД „Б. и парнтьори”, със съдебен адрес: гр. Благоевград, **, на основание чл.

426, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.2 ЗЧСИ, за ЗАПЛАЩАНЕ на парично задължение срещу длъжника Г. Ш., ЕГН **********.

На 03.09.2025г. длъжникът е депозирал молба по делото срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 100 лева

На 05.09.2025г. с разпореждане съдебният изпълнител е отказал да уважи исканията на длъжника за намаляване на разноските.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението. Предмет на обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателите и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т. 2 ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал.

2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. В процесния случай ЧСИ е уведомило за начислените разноски длъжника с приложеното към поканата за доброволно изпълнение постановление за разноски, които са връчени на последния по реда на чл.47 ГПК. В 2 постановлението сумата за разноски по изпълнителното дело са включени 500, 00 лв. за адвокатско възнаграждение.

В законовия срок е направено искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Доколкото цитираната разпоредба се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на ГПК, то тя намира приложение и в изпълнителното производство.

По изпълнителното дело доказателства за реално сторени разноски от взискателя за адвокатско възнаграждение са своевременно ангажирани чрез представяне на договор за правна защита и съдействие, в който е изрично вписано заплащане в брой на уговореното между страните възнаграждение в размер на 500 лева. Представеният договор служи като разписка за получаване на сумата по смисъла на чл. 77 ЗЗД. Удостоверяване на плащането се извършва чрез изходящ от кредитора документ, поради което положеният от адвоката подпис надлежно удостоверява получаване на сумата.

В настоящия случай процесуалният представител на взискател я е извършил едно фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и с която е упълномощил съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело.

С ъ гл а с н о Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22 минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба 3

№ 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет също са приети за необвързващи съда. По изложените съображения размер на разноските за адвокатското възнаграждение от 200 лева се явява съответен на действителната фактическа и правна сложност на спора, вида и характера на услугата и на принципа на справедливостта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е налице е основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Разпоредбата на т. 26 ТТР към ЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от тях разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие /решение № 278/25.06.2012 г. по гр. д. № 414/2012 г., ІV ГО на ВКС/. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по смисъла на т. 26 ТРЗЧСИ /която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ/. С оглед изложеното следва да се укаже на съдебния изпълнител да при определяне на дължимата такса по на т. 26 ТТР към ЗЧСИ да съобрази намаленото адвокатско възнаграждение и да съобрази размерите, посочени в чл.26 т. 26 ТТР към ЗЧСИ.

Поради изложено частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Разпореждане от 05.09.2025г, постановено по изп.д.

№826/2023г. по описа на ЧСИ Б. В. , с което ЧСИ е отказал да намали приетия адвокатското възнаграждение, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20238900400826 по описа на ЧСИ Б. В. с рег. № 890 на КЧСИ до размера на сумата от 200 лева.

Указва на ЧСИ Б. В. при начисляване на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ да съобрази намаленото адвокатско възнаграждение и да определи същата до дължимата такава, съобразно чл.26 ТТРЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5