Решение № 834 от 05.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. **** , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100500283 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на община ****, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 261293/19.11.2020 год., постановено по гр. дело № 9084/2020 год. по описа на РС-****, с което:

1) Община **** е осъдена да заплати на Н. П. Ц. ЕГН ********** и И. П. Ц. ЕГН **********, двамата с адрес: град ****, сумата от общо 7 500 л е в а (седем хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на падане на клон от дърво върху притежавания от ищците лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“, рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град ****, по ул. „****, в посока бул. „****“, изразяващи се в стойността на разходи те за ремонт на посоченото МПС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковете – 04.08.2020 г. до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 300 лева (триста лева) - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 7500 лева, и, начислено за периода от 03.08.2019 г. до 03.08.2020 г., на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД;

2) Община **** е осъдена да заплати на Г. П. О. ЕГН **********, с адрес: град ****, ул. „****, сумата от 3 500 лева (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение з а причинени неимуществени вреди, вследствие на падане на клон от дърво върху управлявания от ищеца лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“, рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град ****, по ул. „****, в посока бул.

„****“, изразяващи се в преживени от настъпилия инцидент уплаха и стрес за неговия живот, за живота и здравето на пътуващите в автомобила съпруга и дете на ищеца, както и на намиращия се в друг увреден автомобил пътник, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковете – 04.08.2020 г. до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3500 лева, за 1 периода от 03.08.2019 г. до 03.08.2020 г.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон. Не е отчетен, безспорно установения по делото факт, за който също не се спори между страните, че на посочената в исковата молба дата – 03.08.2019 год. – е имало буря, изразяваща се в силен дъжд и вятър. При справка от бюлетина на ОДМВР - гр. **** на адрес „www.mvr.bg“ за датата 03.08.2019 год. е видно, че случаят не е изолиран, а се касае за множество случаи на оказана техническа помощ, поради „паднали дървета, клони, предмети, стъкла в резултат от рязкото влошаване на метеорологични условия". При това положение неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че фактът на счупване на клон от дървото е достатъчен да обоснове извод за бездействие на общината относно задълженията и́ по чл. 61 и сл. от ЗУТ и по Наредбата на Общински съвет **** за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община ****. Няма твърдения, няма и доказателства, че процесното дърво е застрашавало сигурността на гражданите преди инцидента, нито пък твърдения и доказателства, че дървото е било изсъхнало, болно или старо. Т. е., по делото не са установени предпоставки за отсичането на процесното дърво или на клон от него.

Възвинникът счита, че в конкретния случай, съвкупното и необичайно проявление на природни сили, с присъщите им белези на непреодолимост и непредвидимост, е довело до неблагоприятния резултат на увреждането на ищците, което не би настъпило ако тези сили бъдат елиминирани. Интензитетът, обхватът на бурята и кога тя ще настъпи, са все обстоятелства, които ответникът не може да предвиди, нито да предотврати. Поради това и невъзможността за своевременна реакция от страна на община **** е обективна, а не субективна, а оттам и не е налице и бездействие или неполагане на дължимата грижа.

Твърди се също, че по делото не е установена и причинната връзка между вредоносното деяние (твърдяното бездействие на община ****) и причинените на ищците имуществени и неимуществени вреди. Изслушаното в първата инстанция заключение на съдебнотехническата експертиза установява, че такъв механизъм е реален и възможен, но нямало доказателства за действителното му осъществяване. По отношение на иска за причинени неимуществени вреди неправилно е прието, че такива са настъпили. Този извод на съда е обоснован единствено въз основа на показанията на свидетелите, като не е отчетено, че показанията им сочат на заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, не се подкрепят от никакви други доказателства поради което и неправилно са приети за достоверни.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с която предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално да бъде намален значително размерът на сумите, присъдени като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, съобразно всички обстоятелства по делото и съдебната практика по сходни случаи.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите – ищци, оспорват жалбата, считат обжалваното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът – ответник по исковете не изпраща представител; писмено становище поддържа жалбата, претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемите – ищци, чрез процесуален представител, оспорват жалбата, считат обжалваното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено.

Претендират разноски.

Съдът съобрази следното:

Предявени са в условията на обективно и активно субективно съединяване искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Исковете са предявени с обща искова молба, в която са наведени следните твърдения:

Ищците Н. П. Ц. и И. П. Ц. от гр. **** са собственици в режим на СИО на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“, рег. № ВР1975ВМ. На дата 03.08.2019 г.

2 около 17:00 часа, в град ****, по ул. „****, в посока бул. „****“, върху тавана на управлявания по същото време от ищеца Г. П. О. автомобил паднал голям клон от дърво, разцепен поради силния вятър и дъжд. Поради движението на автомобила, клонът се плъзнал по тавана и засегнал дясната и задната част на същия, като ударът бил внезапен и без възможност да се избегне. Причинените на автомобила щети се изразяват в: деформирани таван, задна дясна колона, хоризонтална дясна колона, задна врата (на багажника), заден десен калник, алуминиев покривен водач, охлузени задна броня и заден ляв калник, задна лява врата, предна дясна врата, преден десен калник, увредени дясна ходова част – заден десен и преден десен амортисьори, заден десен долен носач и преден десен долен носач, счупени стопове по задна врата и задна част, дясно странично електрическо сгъваемо огледало с мигач и подгрев. Твърдят, че разходите за труд и материали за възстановяване на автомобила в състоянието му преди увреждането са в общ размер на 7 500 лева.

Твърди се още, че ищецът Г. П. О., който е управлявал процесния лек автомобил по време на инцидента, е преживял силна уплаха и стрес за неговия живот, за живота и здравето на пътуващите в автомобила негови съпруга и дете, както и на намиращия се в друг увреден автомобил пътник. Твърди се, че преживяната травма от случилото се продължила няколко месеца, споменът за инцидента го разстройвал, сънят му бил неспокоен.

Навеждат, че община **** не е положила необходимите грижи за да поддържа пътното платно – общинска собственост, в състояние което да не застрашава ППС и пешеходците, включително и като се грижи за поддържка, изрязване, премахване или друга дейност по обезопасяването на растителността около пътното платно.

В съответствие с наведените твърдения са и отравените искания: за осъждането на Община **** да заплати на Н. П. Ц. и И. П. Ц., двамата с адрес: град ****, следните суми: сумата от 7 500 лева (след допуснато от РС-**** изменение на иска с протоколно определение 13.11.2020 г. ), на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на падане на клон от дърво върху притежавания от ищците лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“, рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град ****, по ул. „****, в посока бул. „****“, изразяващи се в стойността на разходите за ремонт на посоченото МПС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендирата сума, считано от датата на предявяване на исковете – 03.08.2020 г. до окончателното и́ изплащане; сумата от 300 лева, на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 7500 лева за периода от датата на увреждането – 03.08.2019 год. до предявяване на иска - 03.08.2020 г.; за осъждането на Община **** да заплати на Г. П. О. о т град ****, ул. „****, следните суми: сумата от 3500 лева, на основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на падане на клон от дърво върху управлявания от ищеца лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“, рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град ****, по ул. „****, в посока бул. „****“, изразяващи се в преживени от настъпилия инцидент уплаха и стрес за неговия живот, за живота и здравето на пътуващите в автомобила съпруга и дете на ищеца, както и на намиращия се в друг, увреден от падналия клон, автомобил пътник, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от предявяване на иска – 03.08.2020 год. до окончателното и́ изплащане; сумата от 350 лева, на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3500 лева за периода от датата на увреждането – 03.08.2019 год. до предявяване на иска - 03.08.2020 г.

В писмен отговор, подаден в срока по чл .131 ГПК, ответникът оспорва исковете.

3

Твърди, че липсват данни за противоправно поведение (действие или бездействие) от страна на служители на община **** при изпълнение на задълженията им по поддръжка на дървото, съответно и не са налице основание да бъде ангажирана отговорността на общината за вреди по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Навежда, че падането на клона на дървото е било вследствие на природно бедствие, което е случайно по своя произход и не може да бъде предвидено – съчетаването на силен и бурен вятър, придружен с голямо количество валежи. Твърди също, че е спазил нормативните изисквания относно изпълнението на задълженията си по поддръжка на озеленените площи и декоративната растителност съгласно чл. 61 и следващите от ЗУИ и чл. 45 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община ****. В сручмая няма никакви данни за сигнали, съответно данни за липса на предприети от община **** мерки по окастряне или изсичане на дървото. Излага, че именно разразилата се на 03.08.2019 год. буря, а не неизпълнение на задълженията на общината, е причинила падането на дървото на улица Братя Миладинови № 30 в гр. ****. Настоява за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат исковете си.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателсква и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от представените писмени доказателства – регистрационен талон № 007648110/29.11.2016 год. и удостоверение за сключен граждански брак № 039073/22.10.1995 год., изд. от община ****, област ****, че ищците **** и ****.и са собственици в режим на СИО на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“ с peг. № ВР1975ВМ , с дата на първоначална регистрация на автомобила – 01.01.2003 год.