Решение № 1314 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1314 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100512264 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищеца по исковата молба „С.“ ЕООДа, чрез пълномощника – адв. М. З. срещу Решение 15162/06.08.2025г., постановено по гр.д. № 74908/2024г. по описа на Софийски районен съд 151-и състав, с кето е отхвърлен предявеният от ищеца установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът В. С. П. дължи връщане на сумата от 1000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от 17.09.2020г.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати разноски в размер на 1500 лв. на ответника В. С. П..

В жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон на първоинстанционното решение.

Поддържа се, че формираният краен извод, не съответства на приобщената по делото доказателствена съвкупност.

Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, според които процесната сума, не се доказвало да е предадена в заем на ответника, поради дописването на приложения разходен касов ордер с друга химикална паста и почерк, респективно се създавало съмнени за „дописване“ в документа. Счита за недопустимо, съдебното решение да почива на предположения в тази връзка.

Сочи, че достатъчно доказателство за получаване на сумата е подписът на 1 получатеял, който е наличен под процесния документ, а без значение, бил фактът, че текстът бил изписан от различни лица. Излага аргументи, че изявлението за получаване на сума, вписано в договор за заем и подписано от двете страни има свидетелстващ характер и представлява достатъчно доказателство за възникване на облигационното правоотношение.

Поддържа, че първоинстанционният съд е пренебрегнал фактът, че ответникът не оспорил да е положил подписа си, изписването на имената си и получаване на сумата.

Счита, че в първоинстанционното производство недопустимо е бил приобщен и кредитиран Протокол от техническо изследване, изготвен по друго гражданско дело.

По подробно изложените в жалбата мотиви, претендира за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което предявената искова претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззивамият ответник в първоинстанционното производство В. П., чрез процесуалния представител – адв. А. М., с който оспорва твърденията на въззивника. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и в унисон с приобщените по делото доказателства. Поддържа, релевираните в отговора на искова молба доводи, че процесият РКО е издаден, във връзка със заплащането на трудовото възнаграждение на ответника от ищеца.

С тези аргументи, моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя, поради което на основание чл. 272 ГПК не намира за необходимо да повтаря, а следва да концентрира дейността си в отговор на възраженията, въведени от страните, в която връзка намери следното:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва, при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на постигнато между страните съгласие за сключване на договор за заем от 17.09.2020г. за сумата от 1000 лв. и предаването й на ответника, а в контекста на наведените възражения: в тежест на ответника – да докаже възражението си за наличие на друго правоотношение между страните, във връзка с което е получил процесната сума – по трудово правоотношение.

2

В процесния случай, страните не спорят, че въззиваемият В. П. се е намирал в трудови правоотношения с ищцовото дружество.

По делото е представен Разходен касов ордер от 17.09.2020г., според който на същата дата, ищцовото дружество „С.“ ЕООД е предало в заем сумата от 1000 лв. на В. П..

Процесният документ е бил своевременно оспорен от насрещната страна, с доводи за неговата неавтентичност, конкретно в частта, в която е изписана думата „заем“, във връзка с което оспорване, с Определение от 27.052025г. е открито производство по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на документа.

Представеният разходен касов ордер представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, респ. съдържанието му не подлежи на оспорване по реда на чл. 193 ГПК, а в конкретния случай, с оглед направеното с отговора на искова молба, ответникът не оспорва документът да е подписан от него, а възразява, че отразеното в него съдържание не съответства на направеното волеизявление, което по своя характер представлява оспорване на автентичността на документа, доколкото ответникът отрича отразеното изявление /заем, датата:

17.09.2020г. и цифровото изписване „1000“ и словестното „хиляда лева“/ да съответства на действителното му волеизявление, относно основанието за получаване на сумата.

От приетата по делото Съдебно-графологична експертиза се установява, че ръкописните текстове „С. ЕООД“, датата „17.09.2020г“, думата „заем“, „хиляда лева“ и подписите „ръководител“, „броил сумата“ и „съставил“ са изпълнени с една и съща синя на цвят химикална паста, а имената „В. П.“, сумата „1000 лв.“ и подписът „Получих сумата .. подпис“ са изпълнени с друга синьо-лилава химикална паста. Вещото лице е констатирало достатъчно съвпадения в общите и частните признаци, обусловили неговия извод, че думите "заем„, „С. ЕООД“ и „хиляда лева“ са изписани от едно и също лице.

Посочва, че числото „1000“ и датата „17.09.20“ са изписани от различни лица.

Изслушана в хода на първоинстанционното производство, вещото лице посочва, че изследваният разходен касов ордер не съдържа идентификационен номер, а е бланков.

Предвид констатациите на вещото лице, изводът, че представеният разходен касов ордер не установява наличието на заемни правоотношения между страните е правилен.

За пълнота, констатациите, за наличието на минимум 3 различни почерка, съдържащите се в документа, поставят под основателно съмнение възможността за направено дописване в РКО, поради което представеният документ, настоящият състав приема за неистински в частта, с която е отразено, че сумата хиляда лева е представена на въззиваемия като заем, поради което и не следва да бъде кредитиран. За пълнота, следва да се посочи, че изцяло противоречи на правната и житейската логика, отвентикът, за когото се твърди да е получил заем, да е изписал собственоръчно цифрите „1000“, собствените си имента и да положи подписа си под документа, а останалата част от текста, да бъде изписана от други лица.

Изключвайки посочения документ като неистински в посочените части и при липсата на други, ангажирани доказателства, в подкрепа на твърденията за наличието на заемни правоотношения, правилно районният съд е приел предявеният иск за недоказан и съответно го е отхвърлил.

3

Неоснователни се явяват възраженията на въззиваемия за допуснато съществено процесуално нарушение, поради приобщаването на представеното от ответника техническо изследване по гр. д. № 7142/2021г. по описа на СРС. Макар да е приобщено към доказателствената съвкупност, видно от изложената мотивировка, първоинстанционният съдебен състав не е изградил правните си изводи въз основа на това доказателство, с което не е допуснал и твърдяното процесуално нарушение.

В отговор на следващото възражение на защитата, следва да се посочи, че съдебната практика възприема разходния касов ордер като счетоводен документ, който се съставя при плащане. Същевременно, не всяко плащане на суми е резултат от сключването на договор заем. При наличието на данни за трудово правоотношение между страните, и липсата на каквито и да е други доказателства, установяващи сключването на договор за заем, не следва да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго е извършено на основание договор за заем. В процесния случай, заемно правоотношение като основание за предаване на сумата не е доказано.

Неоснователни са възраженията, че отхвърлянето на предявения иск се дължи на „предположения за дописване“. Съобразно нормата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите твърдения и възражения. В процесния случай, при наличието на изрично възражение от ответната страна за неистинност на вписаното в документа волеизявление, както и безспорното обстоятелство, че страните са се намирали в трудови правоотношение, то именно при носене на доказателствена тежест от ищеца, последният е следвало при условията на пълно и главно доказване, да установи твърдението си, че предаването на сумата е било във връзка с постигнатото между страните съгласие, за получаване на паричен заем, а в процесния случай, такива доказателства, не се ангажират.

Настоящият състав приема, че ревизираният съдебен акт не е постановен и в противоречие със съдебната практика, доколкото процесният случай не касае противоречиви условия, попълнени в договор, или непопълнени такива, а липсата на волеизявление за задължаване по договор за заем, произхождащо от едно от лицата, сочено за автор на документа.

В останалата си част, въведените възражения, не кореспондират с възприетото в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, доколкото основният предмет на правния спор, в случая не се явява „предаването на сумата“ и методите, по които последното подлежи на доказване, а основанието на което последната е предадена.

Неоснователно е и изложеното от въззивника в писмената защита твърдения, че вписването на основаението в разходния касов ордер, съставлява негов съществен реквизит. Последното по причини, че обемът на произнасяне в настоящото, а и в първоинстанционното производство по процесния ордер, се изчерпва до проверката му като двустранно подписана разписка за предаване на сума, както и основанието за нейното предаване, а не в контекста на счетоводен документ, с присъщите му по Закона за счетоводството реквизити.

При липсата на други възражения, релевирани във въззивната жалба, предметът на въззивната проверка се явява изчерпан.

Поради съвпадение на изводите, приети от двете съдебни инстанции, 4 въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение потвърдено, включително и в частта за разноските.

При този изход на правния спор, разноски се следват на въззиваемия в размер на 500 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15162 от 06.082025г.г., постановено по гр. д. № 74908/2024 г. по описа на СРС, 164 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.“ ЕООД, ЕИК 175286470, представлявано от управителя С.Е. С. да заплатят сумата от 500 лв. на В. С.

П., ЕГН ********** – представляваща, разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________