Решение № 1064 от 20.02.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6686/2016
- Вид
- Решение № 1064
- Подписан
- 20.02.2017
- В сила
- 06.06.2019
- Състав
- КРИСТИНА РАЙКОВА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 113 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 54 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 343, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 20.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА при секретаря И.
А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6686 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищците Н.С.С., С.К.С. и Е.Х.А. твърдят, че на 02.12.2014 г. около 18, 55 ч. в гр. Варна тяхната родственица З.А.С. е предприела пресичане на бул. „Цар Освободител“, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, при което била блъсната от л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № Н *****, управляван от К.И., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Поддържат, че инцидентът е настъпил поради несъобразена скорост на автомобила в тъмната част на денонощието при валеж и мокра пътна настилка. След инцидента ищцата е била подложена на болнично лечение, но вследствие на получените несъвместими с живота наранявания и поради черепно-мозъчна травма, коматозно състояние, последвало залежаване, апаратна белодробна вентилация и пр., на 27.01.2015 г. З. С. починала. Твърди се, че с влязла в сила присъда на Окръжен съд – Варна, водачът И. е признат за виновен за причиняване на процесното ПТП и смъртта на С..
Ищците Н.С. (син на пострадалата) и С.С. (неин съпруг) поддържат, че живеели съвместно с починалата и между тях имало хармонични семейни отношения, изразяващи се в разбирателство и взаимна подкрепа. Ищцата Е.А. – майка на пострадалата, също твърди, че била в близки и топли отношения с дъщеря си и редовно контактували. На основание изложеното всеки един от ищците претендира обезщетение за настъпили неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв., ведно с лихва от 27.01.2015 г. – датата на смъртта на З.. Ищците Н.С. и С.С. твърдят, че извършили разходи по лечението на пострадалата и претендират обезщетение за тези настъпили имуществени вреди в размер на 2 588, 60 лв., ведно с лихва от датата на исковата молба. Ищецът С.С. отделно претендира и сумата от 3 966, 10 лв. разходи за направено погребение, ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски и оспорва тези на ответника.
Ответникът „Застрахователна компания О.“, Н., К. чрез своя клон в Б. ЗК „О.“, счита иска за допустим, но неоснователен относно размера. Прави възражение за съпричиняване, изразяващо се в неправилно пресичане - нарушение на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Оспорва механизма, причинно следствената връзка с вредите. Твърди, че имуществените разходи за погребение са морален дълг на близките и не следва да бъдат репарирани. Претендира разноски, като оспорва претенцията по чл. 38 ЗА на ищцовата страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищците С.К.С., Е.Х.А. и Н.С.С., съгласно удостоверение от 13.02.2015 г. за родствени връзки, са съответно съпруг, майка и син на З.А.С., която видно от препис от акт за смърт от 28.01.2015 г. е починала на 27.01.2015 г.
По случая е постановена присъда № 42/25.03.2016 г. на ОС Варна, по НОХД № 223/16 г., влязла в сила на 12.04.2016 г., с която К.Г.И. е признат за виновен за това, че на 02.12.2014 г. в гр. Варна, при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № ******, нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на З.А.С. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК.
Разпитан в настоящото производство като свидетел е водача К.Г.И.. Същият разказва, че в деня на инцидента пътувал по бул. Цар Освободител със скорост от около 40-50 км/ч, като преминал на зелен светофар обозначените пешеходни пътеки. Когато вече почти осветил и третата пътека, той чул удар. Завъртял волана на дясно и натиснал спирачка. Времето било тъмно, валяло дъжд, пешеходката била облечена в черно яке и той не я видял. Водачът сочи, че ударът настъпил на необозначено място за пресичане, между две пешеходни пътеки, като автомобилът спрял на около 2 м преди третата пътека.
Приетата по делото САТЕ е дала становище, че на 02.12.2014 г. около 18, 55 ч. в гр. Варна, по бул. Цар Освободител със скорост от 50 км/ч се движел л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № ******, управляван от К.Г.И., като преди разклона за спешен център на МБАЛ „Св. Анна“, той се намирал в средната лента. В същото време пешеходката З.А.С. предприела пресичане на булеварда, като след като прекосила лентата за насрещно движение и премила покрай разделителната тревна площ навлязла със спокоен ход в платното, по което се движел автомобила (от ляво на дясно спрямо неговата посока). Водачът реагирал със закъснение за аварийно спиране, като към края на тази маневра настъпил удар с пешеходката, в предна лява зона на МПС.
Тялото на пострадалата било отхвърлено нагоре, като главата й достигнала челното стъкло, същото се спукало и след известно „носене“ изпаднало на терена. Според вещото лице причините за инцидента са движение на автомобила с несъобразена скорост съобразно с пътната обстановка – мокра пътна настилка, дъжд и намалена видимост, както и несвоевременна реакция от страна на водача по отношение на пресичащата пешеходка. От друга страна е посочено, че С. е пресичала на необозначено за целта място. Дължината на опасната зона за спиране в конкретния случай е била от порядъка на 44-45 м. Установено е, че в района на произшествието пътните знаци в посоката на автомобила са Д 17 („Пешеходна пътека“), А 18 („Пешеходна пътека“), Д 18 („Болница“), Т 11 („Посока на обекта“).
Вещото лице е посочило, че в близост до мястото на инцидента са налични две пешеходни пътеки - едната на около 50 м преди отбивката за болницата, а другата на около 20,60 м след ориентира – входната врата на № 81.
По делото са представени фактури и касови бележки, за извършени във връзка с лечението на З. С. разходи. Депозирани са и фактура № 385 от 28.01.2015 г. с касова бележка на стойност 159, 50 лв. за траурни принадлежности и фактура № 36943 от 28.01.2015 г. за погребалната церемония на З. С. на обща стойност 3806, 60 лв.
Приетата по делото СМЕ е дала становище, че при ПТП на 2.12.2014 г. пострадала З.А.С., която получила травматичен шок, крайно тежка черепно-мозъчна травма, тежка контузия на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизлив в мозъка и мозъчен оток, множество фрактури на тазовите кости, счупване на лява и дясна лъчева кост, счупвания на десния крак, фрактури на ребра, контузия и излив в белите дробове, контузия и хематом на далака. Въпреки тежкото състояние на пострадалата били извършени няколко оперативни интервенции. Вещото лице е посочило, че по своя характер претърпените увреждания са в пряка причина с ПТП и са били несъвместими с живота и въпреки, че е предприета специализирана медицинска помощ, след 52 дни пострадалата е починала. Посочено е, че част от разходите за лечение, за които са депозирани разходни ордери по принцип се поемат от НЗОК.
Като свидетел е разпитан М. К.С., брат на ищеца С.. Същият разказва, че брат му бил женен за З. от 1983 г. и живеел съвместно с нея, като до 2013 г. с тях живеел и синът им Н., който тогава се изнесъл тъй като щял да се жени.
Семейството било много добро, сплотено, с прекрасни отношения, нямали конфликти и раздели. З. работела и осигурявала издръжка за семейството си. Н. също работел и се издържал сам. Майката на загиналата, живеела в друго населено място, преди често идвала, но после с напредването на възрастта й пътуванията се разредили. Въпреки това поне веднъж месечно семейството на С. я посещавало, като З. се грижела за майка си – материално и във връзка със здравословните й проблеми. Всички ищци тежко приели загубата на З., като тази травма нямало да бъде заличена с времето.
За безспорно е прието, че в случая е налице валидно застрахователно правоотношение.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед сочената норма и предвид влязлата в сила присъда следва да се приеме за установено, че водачът К.И. е нарушил правилата за движение установени от ЗДвП и посочени в присъдата (чл.
20, ал. 2 ЗДвП) и по непредпазливост причинила смъртта на родственицата на ищците - З. С.. Гражданския съд е обвързан от приетото в наказателното производство обстоятелство, че И. е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, в чийто фактически състав е включено причиняването на смърт. Причинната връзка между противоправното поведение на водача и смъртта на С. в случая е част от състава на престъплението, за което И. е признат за виновен. В този смисъл се установява, че като пряка последица на процесния инцидент е настъпил леталния изход за пешеходката, макар и това да е станало след приблизително месец и половина. Сочената причинно-следствена връзка се доказва и от приетата и визирана по-горе СМЕ.
Съдът намира за основателно възражението на ответника, че в случая се касае до съпричиняване на вредните последици от страна и на самата пешеходка. В хода но процеса се установи, че С. е била блъсната на пътен участък, който се намира в непосредствена близост и между до пешеходни пътеки. От една страна това се установява от САТЕ, от друга се потвърждава от показаният на самия водач, който е посочил, че автомобилът му е спрял на около 2 м. пред едната пешеходна пътека. В този смисъл следва да се приеме, че пострадалата е нарушила чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. На първо място в случая пострадалата е предприела пресичане на път, който не е двупосочен двулентов, което нейно поведение не е разрешено от сочената норма. На второ място - установява се, че в непосредствена близост са се намирали обозначени и регулирани пешеходни пътеки, които С. е можела да използва, но не е сторила това. Освен това пешеходката е била с тъмни дрехи, които предвид данните, че инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието при дъжд и ограничена видимост, също е способствало за настъпването на инцидента.
Не следва да се възприеме тезата на ищцовата страна, че в случая пострадалата е упражнявала правомерно пресичане в съответствие с правилото на § 6, т. 54 от ЗДвП, което предвижда, че на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. В разглеждания казус няма никакви доказателства, които да установят, че траекторията на движение на пешеходката е била по продължение на тротоар или банкет. Напротив, установява се, че тя е извършила пресичане на булеварда, като се е придвижила в сектора, съставляващ проход в зелената разделителна площ, по който в района на болницата са навлизали, респ. напускали автомобили. Този сектор не е съставлявал нито мислено продължение на тротоар, нито на банкет, по които пострадалата да се е движела, преди да навлезне на булеварда.
Само за пълнота следва да се отбележи, че заявеното в писмените бележки становище, че пострадалата е пресичала върху място, което все още „не било заличено“ като пешеходна пътека, не следва да се кредитира.
Липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на същото.
Предвид изложените доводи, като взе предвид обема на нарушенията извършени от водача на МПС и тези, осъществени от самата пострадала, съдът приема, че частта на вредните последици, която е предизвикана от С. е в размер на 1/5.
Ищците, в качеството им на съпруг, син и майка на пострадалата, са от категорията на материално-правно легитимираните лица да претендират и получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. За да определи конкретните размери на обезщетенията, дължими за всеки от тях, съдът взе предвид всички събрани гласни доказателства, установяващи травмиращия характер и степента на интензивност на претърпените от ищците неимуществени вреди, данните, че С. е живеела съвместно в добри отношения на разбирателство и подкрепа със съпругата си, а синът й е напуснал общото домакинство година преди инцидента. От друга страна съдът съобрази, че ищецът Н.С. е имал свои източници на доходи и се е издържал самостоятелно, както и че е създал свое семейство.