Решение № 977 от 03.10.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2098/2025
- Вид
- Решение № 977
- Подписан
- 03.10.2025
- В сила
- 03.10.2025
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.428, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 977 гр. Варна, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502098 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 17047/29.08.2025г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител И... С..., рег.№ ... с район на действие ОС-Варна, подадена от К. Д. К. - длъжник по изп. дело № 2025...0400290 по описа на ЧСИ И... С... срещу Постановление от 26.08.2025г. за разноски, с което на основание чл.78, ал.5 от ГПК съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 1000 лева на 240 лева с ДДС.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски. Твърди се от длъжника, че е извършено плащане на посочената в ПДИ сума в срока за доброволно изпълнение, поради което дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение следва да бъде само за образуване на изпълнителното дело в размер на 240 лева с ДДС. Излага, че извършеното от взискателя предварително проучване на имуществото на длъжника с цел посочване на изпълнителни способи не представлява действие по изпълнителното дело, поради което не се следва допълнително възнаграждение за процесуално представителство. Моли обжалваното постановление за разноски от 26.08.2025г. на ЧСИ И... С... да бъде отменено, като се постанови намаляване размера на адвокатското възнаграждение до 240 лева с ДДС. При уважаване на жалбата се претендира и за редуциране на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило становище по жалбата от взискателя – 1
„М...“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, с което изразява становище за недопустимост, в евентуалност за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. По същество счита, че посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело конкретни изпълнителни способи – запор и възбрана са действия по извършване на процесуално представителство, доколкото, макар и постъпило в срока за доброволно изпълнение, плащането от длъжника е въз основа на наложения запор на банковата му сметка. Излага, че посоченият размер на адвокатското възнаграждение от 1000 лева е съответен на извършената от пълномощника работа по образуване на изпълнително дело и по извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.
Частният съдебен изпълнител И... С... в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, считано от уведомяване на жалбоподателя за обжалвания съдебен акт /постановление на съдебния изпълнител от 26.08.2025г., с което се е произнесъл по заявено в срок възражение на длъжника за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя/, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК насочена срещу обжалване на постановление за разноски, поради което се явява процесуално допустима.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:
Изпълнително дело № 2025...0400290 по описа на ЧСИ И... С..., рег. № ... на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 14.07.2025г. по молба на взискателя „М...“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист № 254 от 13.06.2025г. и изп.лист № 282/01.07.2025г. и двата издадени по в.гр.д. № 1658/2024г. по описа на ВОС, с които К. Д. К. е осъден да заплати на „М...“ ЕООД главница в размер на 20702,34 лева и законна сума върху сумата считано от 31.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението. В молбата са посочени конкретни изпълнителни действия, които да бъдат извършени от ЧСИ, а именно: да бъде наложен запор върху банкова сметка на длъжника разкрита в „Банка ДСК“ ЕАД и да бъде наложена възбрана върху негов недвижим имот в гр.Варна.
За извършване на действия по процесуално представителство на взискателя „М...“ ЕООД по изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 10.07.2025г., видно от който е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 1000 лева.
На 14.07.2025г. на длъжника е изпратена ПДИ, получена от него на 17.07.2025г. С нея К. К. е поканен да заплати доброволно в двуседмичен срок от връчването й сумата от 20702,34 лева – главница, 8486,57 лева – лихви, 1000 лева – адвокатско възнаграждение, 118,80 лева – разноски по изпълнението и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2437,94 2 лева.
На 14.07.2025г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД, с което е наложен запор на вземания на длъжника К. К. до размера на дълга му по изпълнителното дело. Със съобщение до ЧСИ И... С... банковата институция е потвърдила налагането на запор върху разплащателна сметка на длъжника.
На 21.07.2025г. и на 22.07.2025г. по сметка на ЧСИ са постъпили суми в размер на 32793,59 лева и 49,12 лева от банковата сметка на К. Д. К. B...0 ...6/. На 28.07.2025г. ЧСИ С... е превела по сметка на взискателя „М...“ ЕООД сумата на вземането по изпълнителното дело в размер на 30369,85 лева.
На 29.07.2025г. ЧСИ И... С... е постановила прекратяване на изпълнителното дело № 290/2025г. на основание чл.433, ал.2 от ГПК.
На 31.07.2025г. /входирана с № 15297 на 04.08.2025г./ К. К. е сезирал съдебния изпълнител с искане за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя от 1000 лева на 240 лева с ДДС съответно на дължимото такова за образуване на изпълнителното дело, поради извършеното от длъжника плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение. Във връзка с възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, моли да бъде редуциран и размера на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С постановление от 25.08.2025г., като е намерил за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за намаляването му.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.
№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.
Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размерът на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителните действия, други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство, за адвокатско възнаграждение и др.
По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на 3 виновно поведение от страна на длъжника. Същата е уредена със специалната разпоредба на чл.79 от ГПК, като приложимо за разноските е и общото правило на чл.78, ал.5 от ГПК.
В случая възражението на длъжника е за намаляване на претендираните от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 1000 лева до 240 лева с ДДС, което е дължимо само за образуване на изпълнителното дело, по аргумент от чл.10, т.1 от Наредба 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради това, че длъжникът е платил задължението си в срока за доброволно изпълнение указан в призовката за доброволно изпълнение.
Видно от материалите по изпълнителното дело, плащането по сметка на ЧСИ С... е постъпило от банковата сметка на длъжника К. К., с IBAN B...0 ...6, на 21.07.2025г. и на 22.07.2025г., т. е в срока за доброволно изпълнение започнал да тече с получаването от длъжника на ПДИ на 17.07.2025г. и изтичащ на 31.07.2025г. Обстоятелството, че плащането е осъществено след като върху банковата сметка на длъжника е наложен запор, в случая е ирелевантно, предвид на това че плащането на целия дълг е осъществено в срока за доброволно изпълнение, което е довело до отпадане на необходимостта от предприемане от взискателя на каквито и да било последващи подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело действия, с който да се реализира вземането по принудителен ред.
Наложеният запор на парично вземане на длъжника от „Банка ДСК“ АД успоредно с изпращане до длъжника на ПДИ, за което последният е уведомен съгласно чл.428, ал.2 от ГПК, има обезпечителен характер и цели да подготви последващите принудителни действия, в случай на липса на доброволно изпълнение от длъжника. Обезпечителният запор не съставлява действие по същинско принудително изпълнение именно защото е недопустимо срещу длъжника да бъдат извършвани изпълнителни действия в срока за доброволно изпълнение.
Нещо повече, посочването от взискателя в молбата за образуване на изпълнителното дело на конкретни способи, чрез който най-бързо и лесно ще бъде събрано вземането е елемент от редовността на молбата по смисъла на чл.426, ал.2 от ГПК и не представлява някаква различна от образуването на изпълнителното дело допълнителна работа, насочена към принудително събиране на паричното вземане. Аналогично и за извършеното проучване на имущественото състояние на длъжника, доколкото то предхожда образуването на изпълнителното дело и обезпечава подаването на редовна молба по смисъла на чл.426, ал.3 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за присъждане на увеличен размер на адвокатското възнаграждение над минимално дължимия за образуване на изпълнителното дело, предвид постъпилото плащане на целия дълг на длъжника в срока за доброволно изпълнение по чл.428, ал.1 от ГПК. Това е така, тъй като не се е наложило взискателят, респективно процесуалният му представител да предприемат реални изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
4
В тази смисъл заявеното от длъжника възражение по чл.78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и приетото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер от 240 лева с ДДС. Горното, съобразно заявеното искане с жалбата, налага да бъде коригирана и начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до размера на 2382,88 лева с включен ДДС.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалбата на К. Д. К., ЕГН **********, Постановление от 26.08.2025г. за разноски по изп.дело № 2025...0400290 по описа на ЧСИ И... С... в частта, с която е оставена без уважение молбата на К. Д. К. за намаляване на претендирания от взискателя по същото изп. дело адвокатски хонорар от 1000 лева на 240 лева с ДДС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на дължимото от длъжника К. Д. К., ЕГН **********, в полза на взискателя, адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по изп. дело № 2025...0400290 по описа на ЧСИ И... С..., от 1000 лева на 240 лева с ДДС и коригира начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до размера на 2382,88 лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, пр. 2 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от съдебното решение на ЧСИ И... С... по изпълнително дело № 2025...0400290.
Разпечатката съдържа 40 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76ab3f15-ebc1-469e-85f5-a008a5c4a801