Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 221 от 20.11.2020, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
Административно дело 101/2020
Вид
Решение № 221
Подписан
20.11.2020
В сила
05.10.2021
Състав
ЛЮБОМИРА ЛЮБЕНОВА КРЪСТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.113-120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113-120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113-120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113-120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 116, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113-120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113-120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113-120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2, изр. първо · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1, т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 123, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.123, ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161, ал.1, изр. трето · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 28, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 28, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 34, ал.1, т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37 и 56 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 2, 3 и 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 2, 3 и 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 2, 3 и 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 45, ал.1, изречение последно · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37 и 56 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за военното разузнаване
  • чл. 17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.35, ал.6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.36 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 48, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за здравното осигуряване

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ град Ловеч, 20.11.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шести административен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.д. № 101/2020 г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК във връзка със ЗДДФЛ и ЗЗО.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№ 1085/04.03.2020 г. подадена от Ю.В.С. с ЕГН********** ***, чрез адв. Р.М. ***, против Ревизионен акт № Р-04001119001825-091-001 от 15.11.2019 г. на орган по приходите към НАП, потвърден с Решение № 20/10.02.2020 г. на Директор дирекция „ОДОП” Велико Търново към ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която за периода 01.01.2013 -31.12.2017 г. са установени допълнително задължения на жалбоподателя за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ както следва: за 2013 г. в размер на 2567,97 лв. главница и лихва в размер на 1445,57 лв., за 2014 г. в размер на 451,15 лв. главница и лихва в размер на 208,12 лв., за 2016 г. в размер на 2345,14 лв. главница и лихва в размер на 605,22 лв., и за 2017 г. в размер на 641,48 лв. главница и лихва в размер на 100,51 лв., както и вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2017 г. в размер на 436,16 лв. главница и лихви в размер на 68,34 лв.

В жалбата се иска отмяната на ревизионния акт като неправилен и незаконосъобразен и необоснован. Доводите за това са, че жалбоподателят има обичайно пребиваване в Р Германия и административният орган не е събрал служебно данни за доходите му и тези на семейството му с източник Германия. Твърди се, че там семейството му е получавало социална помощ и помощ за децата. Доказателства за това са представени на органа, но той ги е обсъдил само като източник на издръжка за семейството в чужбина. Твърди се, че е следвало да се изиска информация от компетентните органи в Германия за наличието на трудови договори и получавани от С. и семейството му помощи и какъв е техният размер. По този начин административният орган не е установил какви са били доходите от чужбина на жалбоподателя и дали те съответстват на разходите и имуществото му.

Твърди се, че С. и семейството му са имали спестявания от периода преди ревизията, както и са получавали средства от роднини.

Твърди се, че в следствие на това в обжалвания акт е направена неправилен преценка, че е налице отклонение от данъчното облагане от страна на ревизираното лице, и неправилно са установени процесните задължения за данък и здравноосигурителни вноски.

В съдебно заседание по съществото на спора оспорващият не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност и оставяне в сила на РА като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ревизията на доходите на Ю.В.С. е възложена със ЗВР №

Р-0400 **********-020-001 от 25.03.2019 г. Заповедта е връчена лично на С. на 10.04.2019 г. /лист 73 и 74/.

Предмет на ревизията са задълженията на С. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.

В хода на ревизията са направени насрещни проверки, изискани са документи и обяснения от трети лица и от С..

На С. е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице № Р-04001119001825-040-001/26.03.2019 г.

/лист 78/ с искания по 23 точки за представяне на документи. Искането е получено лично от С. на 10.04.2019 г. /лист 82/.

Жалбоподателят не е изпълнил задълженията си, което е констатирано от административния орган /лист 83/. За това неизпълнение е съставен АУАН № F490201/04.06.2019 г. /лист 84/.

Т.е. жалбоподателят е уведомен лично за започналото производство, получил е искане за представяне на документи, подробно посочени в 23 точки, и не се е възползвал от възможността да представи пред административния орган всички доказателства, с които разполага. Същият не е предприел никакви процесуални действия за активно участие в ревизионното производство в защита на своите права и интереси.

Съгласно чл. 56, ал.

1 от ДОПК по искане на органа по приходите ревизираното лице е длъжно да даде писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство. Ал. 2 предвижда, че, в случай че изисканите по реда на ал. 1 писмени обяснения не бъдат представени в определения срок, органът по приходите може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения.

Полученото лично от жалбоподателя искане съдържа изрично предупреждение за последиците от неизпълнението на това задължение, както и че може да бъде призован пред съда при условията на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс.

За резултатите от ревизията е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-0400 **********-092-001/29.07.2019 г., връчен на М.Н., с отбелязване в известието за доставяне „майка“, която очевидно е пълнолетно лице, живеещо на същия адрес като жалбоподателя, и е приела съобщението със задължение да му го предаде.

На 07.11.2019 г. пред административния орган е подадено Възражение от адв. Р.М. /лист 35/, в което се твърди, че същият е пълномощник на съпругата на ревизираното лице. Във възражението се прави искане за спиране на ревизионното производство поради това, че ревизираното лице се намира в затвор в Република Германия. Прави се искане за повторно връчване на Ревизионния доклад ведно с протокола от извършените насрещни проверки.

Няма приложено пълномощно, с което адв. М. да е овластен да представлява Ю.С. в ревизионното производство.

Ревизията приключва с издаването на оспорения в настоящото производство Ревизионен акт /РА/ № Р-0400 **********-091-001 от 15.11.2019г., с който за периода 01.01.2013 -31.12.2017 г. на Ю.В.С. с ЕГН********** ***, са установени допълнително задължения на жалбоподателя за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ както следва: за 2013 г. в размер на 2567,97 лв. главница и лихва в размер на 1445,57 лв., за 2014 г. в размер на 451,15 лв. главница и лихва в размер на 208,12 лв., за 2016 г. в размер на 2345,14 лв. главница и лихва в размер на 605,22 лв., и за 2017 г. в размер на 641,48 лв. главница и лихва в размер на 100,51 лв., както и вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица за 2017 г. в размер на 436,16 лв. главница и лихви в размер на 68,34 лв.

Определеният за внасяне данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода е в резултат на несъответствие на получените доходи и имуществено състояние и извършените от ревизираното лице разходи по периоди, посочени подробно в РД, неразделна част от РА, както следва:

За 2013 г. – с 25679,65 лв. /лист 52/,

За 2014 г. – с 4511,50 лв. /лист 56/,

За 2016 г. – с 23451,55 лв. /лист 62/,

За 2017 г. – с 6972,56 лв. /лист 65/.

Данъчната основа за всяка година е определена на база сумата на превишението, намалена с размера на предвидените по закон данъчни облекчения.

Определените вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2017 г. са във връзка с обстоятелството, че лицето за периода 01.01.2017 г. – 31.05.2017 г. е осигурявано като пенсионер, а за периода 01.06.2017 г. – 31.12.2017 г. не е осигурявано на основанията, посочени в чл.40, ал.1, 2 и 3 от ЗЗО, поради което е преценено, че за ревизирания период същото подлежи на осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. За периода 01.06.2017 г.- 31.12.2017 г. месечните вноски за ЗО са в размер на 18,40 лева. Ревизираното лице е внасяло вноски за ЗО през годината, като с оглед установения осигурителен доход е определен размер на вноски ЗО за довнасяне от 463,16 лв. и лихва върху тях в размер на 54,52 лв.

РА е връчен на М.Г., „майка“, на 25.11.2019 г.

Срещу него на 04.12.2019 г., видно от пощенското клеймо /лист 21/, е подадена жалба от адв. Р.М. /лист 19/, с приложено пълномощно. Жалба е постъпила в ТД на

НАП Велико Търново на 06.12.2019г.

Горестоящият административен орган, след обсъждане на възраженията на оспорващия и съпоставка на установените доходи, имущество и разходи на лицето за периода 2013 - 2017 г., издава Решение № 20/10.02.2020 г., с което потвърждава акта като правилен и законосъобразен /лист 11 и следващи/.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване фазата на задължителния административен контрол. Оспореният РА съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши преценка на обжалвания административен акт за това дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

РА № Р-0400 **********-091-001 от 15.11.2019 г. е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК по отношение на форма и съдържание, поради което е валиден акт, издаден в предвидената за това форма.

Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения ревизионен акт, такива не са релевирани и в жалбата. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл.113-120 от ДОПК.

Действително, издаването на РД е след изтичане на срока по чл. 117, ал.

1 от ДОПК. Срокът е изтекъл 14 дни след 10.07.2019 г., на 25.07.2019 г., а РД е издаден на 29.07.2019 г. Но установения в чл. 117, ал. 1 от ДОПК срок се отразява единствено на годността на събраните след изтичането на срока доказателства, стига извън срока да не е променен органът - издател на акта в нарушение на изискванията, което не се установява по делото.

Следва да се отбележи, че действително администрацията, която следва стриктно и неотклонно да спазва процесуалните права, които водят да практическото прилагане на принципа на защита – чл. 6, ал.3 от ДОПК, незаконосъобразно не е връчила екземпляри от протоколите за насрещни проверки на ревизираното лице – чл. 45, ал.1, изречение последно от ДОПК, като те са подробно описани като приложения в РД. Това безспорно нарушение обаче не следва да се приема като съществено, доколкото съдът е длъжен въз основа на всички факти и обстоятелства да установи по същество дали актът е законосъобразен и дали установения с него данъчен резултат е меродавния – чл. 160, ал.2 вр. с ал.4 от ДОПК, а не е съществувала и пречка пред ревизираното лице по реда на чл. 28, ал. 2 от ДОПК да посочи в ревизионното производство електронен адрес за връчване на съобщения, на който да получи РД ведно с цялата преписка.

На следващо място, въпреки задължението на ревизиращия орган служебно да събира доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ДОПК в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им.

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, който е неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният орган е приобщил събраните служебно доказателствата, тези, представени от ревизираното лице и от други институции. В хода на ревизията са предприети действия по извършване на насрещни проверки, както и са били предприети действия за събиране и обезпечаване на доказателства, включително чрез изготвяне и изпращане на ИПДПОЗЛ до ревизираното лице.