Решение № 450 от 23.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Бургас, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120106233 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, и по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, предявени от К. И. Н. от град Бургас, съответно – срещу “Кредисимо“ ЕАД, гр.София, и “Ай Тръст“ ЕООД, гр.София, както и такъв – по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, само срещу първото от тях.

От Съда се иска да постанови решение, с което да се обявят за недействителни Договор за потребителски кредит с № 3084899/28.11.2024г. и Договор от същата дата за предоставяне на поръчителство, сключени съответно с “Кредисимо“ ЕАД и “Ай Тръст“ ЕООД поради про-тиворечие на закона /неточното посочване на ГПР/ – за първия от тях и накърняване на доб-рите нрави за втория, както и да се осъди кредитодателят да върне на ищцата сумата 2 473.16 лв., представляваща платени възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство, ка-то получена без основание. Претендират се законна лихва, деловодни разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответниците оспорват исковете и молят Съдът да ги отхвърли. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени дока-зателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

На 28.11.2024г. между “Кредисимо“ ЕАД и Н. е сключен по реда на ЗПФУР До-говор за потребителски кредит № 3084899, по силата на който дружеството се е задължило да й 1 предостави сумата от 6 000 лв., при ГЛП от 30.55 % и ГПР в размер на 35.21 %, а тя – да върне общо 8 147.09 лв. на 24 месечни вноски по погасителен план, в срок – до 20.11.2026г.

Съгласно Раздел III, т.12 от приложимите ОУ, кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство следва да посочи в заявлението, а именно: бан-кова гаранция, в срок – до 10 дни от подаването му, или да сключи договор за поръчителство с одобрено от “Кредисимо“ ЕАД юридическо лице в срок до 48 часа – така и в Раздел II, § 17. В Раздел IV, т.3, пък, е посочено, че срокът за одобрение на заявлението, в случай че липсва обезпечение, е 14 дни, а ако е предоставено такова – до 24 часа.

В тази връзка, на същата дата ищцата е сключила и Договор за предоставяне на поръчи-телство с “Ай Тръст” ЕООД, по силата на който това дружеството се е задължило да сключи Договор за поръчителство със заемодателя и да отговаря пред него солидарно с кредитополу-чателя за неизпълнението на всички задължения, произтичащи от Договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение, платимо по погасителен план, заедно с ежемесечните вноски по заема, в размер от общо 2 951.61 лв. Съгласно чл.8, ал.5 от Договора, “Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема, вместо поръчителя, изпълнението на задължението на потребителя за плащане на сумата.

Ответниците не са ангажирали доказателства, че “Ай Тръст” ЕООД е сключило договор за поръчителство с “Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да се е задължило да отговаря пред заемодателя солидарно за задълженията на Н. по Договора за потребителски кредит.

Не се спори между страните, а и от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че ищцата е погасила предсрочно задължението си по процесния договор за потребителски кредит, като е заплатила на “Кредисимо“ ЕАД сумата от общо 8 473.16 лв., в това число – главница, договорна лихва и възнаграждение за поръчителя.

“Кредисимо“ ЕАД е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. дружеството се явява кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

От друга страна, отпуснатият заем на ищцата – като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и тя има качеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това следва да се приеме, че сключеният от тях договор е такъв за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия и в Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено пла-щане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане . Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Чл.22 от ЗПК пък предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

2

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес, за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е задъл-жен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната не се е позовала на нарушаването им.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчис-лени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използ-вани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

При извършената служебна проверка във връзка с твърденията в исковата молба, Съдът констатира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен/нищожен, съгласно чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР /посочен е неточно/, към който следва да се добави и възнаграждението за поръчителя в размер на 2 951.61 лв., платимо на 24 месечни вноски, заедно с тези по кредита, и имащо характер на скрита възнаградителна лихва – ”Кредисимо” ЕАД е едноличен собст-веник на капитала на ”Ай Тръст” ЕООД, т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ, което е индиция за знание на кредитора за наличие на допълнителни разходи по договора за кредит под формата на уговорено възмездно поръчителство, още към момента на сключването му. Или в случая се касае за използване на конструкция, предназна-чена да прикрие действителните разходи по кредита. В този смисъл – Определение № 60451/ 03.06.2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК, III г.о. и Решението от 21.03.2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС.

Предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит поради противоречието му на закона е основателен и следва да бъде уважен.

Основателен е и искът за прогласяване нищожността на сключения от Н. с вто-рия ответник Договор за предоставяне на поръчителство от 28.11.2024г. на заявеното в иско-вата молба основание – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.

Както беше споменато по-горе, ”Кредисимо” ЕАД е едноличен собственик на капитала на ”Ай Тръст” ЕООД, т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ. Предвид това, следва да се направи извод, че един евентуално сключен между тях договор за поръчителство по отношение дълга на ищцата, какъвто по делото не е представен, не б и изпълнявал присъщата си обезпечителна функция, а би служил само за прикриване допъл-нителното оскъпяване на кредита. Възнаграждението, уговореното с Договора за предоставя-не на поръчителство, по своята правна същност – такъв за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД, е в размер от почти половината на този – на сумата по заема, и се дължи от потребителя незави-симо от това дали изпълнява надлежно задълженията си по Договора за кредит и дали реално се ангажира отговорността на поръчителя. Т. е., в случая е налице явна липса на еквивалент-ност между поетите от страните по сделката задължения. Ползваната от ответните дружест-ва схема, представляваща безспорно порочна търговска практика, влиза в съществено проти-воречие с принципа за добросъвестност при сключване на търговските сделки и води до зна-чително неоснователно обогатяване на заемателя за сметка на 3 кредитополучателя. Касае се именно за хипотеза на накърняване на добрите нрави.

За пълнота, следва да се посочи и че макар формално да е самостоятелен, процесният Договор за предоставяне на поръчителство, с оглед всички обсъдени обстоятелства, се явява неразделна част от кредитната сделка и в тази връзка – също е недействителен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради противоречие на закона. Най-накрая, нищожен е и поради невъзможен предмет – чл.26, ал.2, пр.1, вр. с чл.138, ал.2, изр.1 от ЗЗД, тъй като поръчителство може да съществува (да се поема) само за действително задължение.

Последиците от обявяването на договора за потребителски кредит за недействителен са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в слу-чая – само на главницата от 6 000 лв.

По делото безспорно се установява, че по процесния договор Н. е заплатила на ”Кредисимо” ЕАД сумата от общо 8 473.16 лв.

Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Предявеният осъдителен иск за сумата 2 473.16 лв. /1 264.51 евро/ също е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ответниците следва да бъдат осъдени да платят на ищцата направените по делото разноски за държавна такса: “Кредисимо“ ЕАД – 217.20 евро и “Ай Тръст” ЕООД – 60.36 евро, а на пълномощника й адв. Г., с оглед цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото и извършената процесуална дейност, сумите: 360 евро – първото от тях и 240 евро – второто, представляващи адвокатски възнаграждения с ДДС, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ Договор за потребителски кредит с № 3084899 от 28.

11.2024г. и Договор от същата дата за предоставяне на поръчителство, сключени от К. И. Н., ЕГН: **********, гр.Бургас, *****, съответно: като кредитополучател – с “Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” № 146 (сграда А), ет.4 – кредитодател, и като дове-рител – с “Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК: 203508899, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” № 146А, ет.4 – довереник, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради противоречие на закона – за първия от тях, и съгласно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави – за втория.

4

ОСЪЖДА “Кредисимо“ ЕАД да върне на К. И. Н. сумата 1 264.51 евро, като получена без основание – по Договор за потребителски кредит с № 3084899 от 28. 11.2024г., във връзка и със сключения от нея с “Ай Тръст“ ЕООД Договор от същата дата за предоставяне на поръчителство – двата, обявени за недействителни с настоящото съдебно ре-шение, както и да й заплати: законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2025г. до окончателното плащане, и сумата от 217.20 евро – разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА “Ай Тръст“ ЕООД да заплати на К. И. Н. сумата 60.36 евро – разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА “Кредисимо“ ЕАД и “Ай Тръст“ ЕООД да заплатят на адв. Д. Д. Г., вписан в регистъра на АК Ловеч с личен № 1900017355, сумите, съответно: 360 евро – първото от тях и 240 евро – второто, представляващи адвокатски възнаграждения с ДДС, съгласно чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5