Решение № 427 от 09.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20248002102593 по описа за 2024 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 49 от 29.01.2024г. по гр.д. № 581/2023г. на Окръжен съдБлагоевград, с което е отменено решение № 906857 от 19.10.2022г. по гр.д. № 2089/2020 г. на Районен съд-Благоевград и вместо това е отхвърлен предявения от В. С. К. и Л. С. К. против З. С. Ф., И. Б. Д.-К., А. Б. Д., З. Д. Д. (починала и заместена от предходните двама), Н. С. Д., В. С. С. (починала и заместена от В. Д. С. и Д. В. Д.), С. В. С., Г. В. С. и И. П. Д. иск за установяване правото на собственост на основание наследствено правоприемство от баба им П. И. Д., починала на 29.02.1980г., която от своя страна е пряк наследник (едно от двете деца) на прабаба им Я. И. И., починала на 25.11.1966г. и от тяхната майка Н. С. К., върху общо 2/24 ид.ч. от пет поземлени имота, представляващи земеделски земи в землището на [населено място], подробно описани.

Касационната жалба е подадена от ищците В. и Л. К. чрез адв. З.. Поддържа се, че съдът неправилно е разрешил основния спорен въпрос дали Н. К., наследодател на ищците, е осиновена от С. и П. Д. и дали е техен наследник по закон. Твърди се необсъждане на голяма част от доказателствата, неоспорени от ответниците, както и необоснованост на застъпеното виждане, че осиновяването следва да бъде доказано само с представяне на акта за извършването му.

Становище по жалбата е постъпило само от ответницата З. С.. В него се поддържа 1 неоснователност на жалбата. В съдебно заседание пълномощникът на З. Ф. адв. А. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Останалите ответници не са представили писмени отговори.

В съдебно заседание се явява ответницата И. Б. Д.-К., която поддържа становището на защитата на З. Ф..

В хода на касационното производство е починал ответника А. Б. Д. и в неговите права е конституирана дъщеря му А. А. Д.. Тя не се явява в съдебно заседание и не взема становище.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ възможно ли е с косвени доказателства да се постигне пълно доказване на твърдените от страната факти и обстоятелства; 2/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и въз основа на тях да обоснове своите изводи.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по установителен иск за собственост относно 2/24 ид.ч. от земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Я. И. И., починала 1966г. Нейни наследници са двете й дъщери: П. И. Д., починала на 29.02.1980г. и И. И. Д., починала на 20.11.1988г. П. И. Д. е била в брак със С. С. Д., починал на 25.02.1982г. Не се спори, че техни деца и наследници са: З. С. Ф., С. С. Д. и Б. С. Д.. Ищците по делото са преки наследници - синове на Н. С. К., [дата на раждане] и починала през 2007г. Спорът е съсредоточен върху това дали Н. С. К. е наследник по закон на П. И. Д. и по-конкретно дали е била осиновена от П. и С. Д.. От страна на ищците е представено удостоверение за наследници № 37 от 27.07.2020г., издадено от Община Благоевград, в което Н. С. К. е вписана като наследник. Това удостоверение е оспорено от ответниците по реда на чл. 193 ГПК досежно истинността на съдържанието му.

Представени са удостоверения за наследници на П. И. Д. и на С. С. Д., издадени 2007г., както и удостоверение за наследници от 1994 г., в които Н. С. К. не е посочена като наследник.

По делото са приложени регистрационните картони на лицата С. С. Д. и П. И. Д., удостоверение № 78/30.12.2020г. на кмета на с. Падеш, извадки от ДВ за периода от 1928 година до 1935 година относно извършените осиновявания, съдебно удостоверение № 1954/29.03.2022 година от Окръжен съд Благоевград. Представен и е документ за лицата, от които се състои домакинството - копие от регистъра на население на с. Падеш от 1935 година. В регистрационните картони на С. и на П. Д., в графа „деца“ на четвърто място е посочена дъщеря Н., след С., Б. и З.. Установено е от приета почеркова експертиза, че имената на трите деца С., Б. и З. са написани ръкописно от едно лице, а името на Н. е написано от друго лице.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. М. Д. и Г. С.

Б..

Въззивният съд е приел, че осиновяване на Н. С. К., извършено по предвидения в закона ред, не е доказано. Тя е родена през 1928г. и е починала на 12.09.2007г. В извадките от 2 официалния раздел на Държавен вестник за периода 1928г.-1935г. за извършените осиновявания такова осиновяване не е отразено. Съдът е проследил развитието на законодателството, уреждащо осиновяването, до влизане в сила на Семейния кодекс от 1985г. Обобщил е, че след 1890 г. осиновяването се извършва с акт на съда и затова съществуването на осиновяването като правоотношение може да се основава само на съдебен акт, а не на фактически отношения. В настоящия случай, по делото не е представен нито акт за раждане, нито акт за осиновяване и поради това не може да се установи, че Н. С.

К. е осиновена и че е наследник на С. и П. Д., респективно на Я. И.. Събраните по делото доказателства не установяват такова осиновяване, като писмените документи по делото обхващат целия времеви период, в който то би могло да бъде извършено. Според удостоверението от кметство с.Падеш в Регистъра на население на с.Падеш от 1936 год. Н.

К. е записана с друга фамилия - като Н. Г., [дата на раждане] , в бивша Ю., [община].

Съдът е приел, че актът на осиновяването не може да бъде доказван със свидетелски показания или с други косвени доказателства. Без доказване на факта, че е постановен акт за осиновяването или за съставен въз основа на него акт за раждане, вписан в регистрите за гражданско състояние, не могат да бъдат обсъждани събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания. Въз основа на това съдът е заключил, че праводателката на ищците не е дъщеря на посочените лица и не е придобила на основание член 5, ал.1, член 5, ал.2 ЗН и член 89, ал.1 от преходните разпоредби от ЗН част от наследствения дял, оставен в наследството на Я. И..

В допълнение съдът е посочил, че верността на съдържанието на удостоверението за наследници може да бъде проверена съобразно всички данни и без изрично оспорване.

Затова не е било необходимо откриване на производство по оспорване. Независимо от това съдът е счел, че материалната доказателствена сила на удостоверението за наследници, от което се ползват ищците, е оборена.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Първият правен въпрос - за възможността да бъде извършено пълно главно доказване на правно значим за делото факт чрез косвени доказателства има свое трайно разрешение в практиката на Върховния касационен съд. Пълното доказване е онова, което води до несъмнен извод дали се осъществил или не даден релевантен за спора факт; такова доказване е необходимо при главното и обратно доказване, за да постигнат те своята цел.

Приема се, че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт.

Обобщено, пълното доказване може да се осъществи и само с косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка помежду си и с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. В този смисъл са както посочените от касаторите Решение № 31 от 09.03.2012г. по гр.д. № 502/2011г. на III г.о. и 3

Решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. по гр.д. № 921/2010г. на IV г.о., както и друга практика, известна на съда, а именно: Решение № 223/16.11.2016 г. по гр.д. № 1626/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 63 от 20.07.2018г. по гр.д. № 1781/2017г. на І г.о., Решение № 50109/12.10.2023 г. по гр.д. № 1140/2022 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 60197/23.11.2021 г. по гр.д. № 636/2021 г. на ВКС, III г.о. Също така, както е посочено в Решение № 198/10.08.2015г. по гр.д. № 5252/14 г. на ІV г.о., възможно е преките доказателства да са изгубени с времето или унищожени. Тогава установяването на правнорелевантния факт може да бъде извършено с косвени доказателства - следи от осъществяването на други факти, свързани с правнорелевантния. Тази практика се споделя от настоящия състав и следва да се приложи при решаване на спора.

По втория въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и въз основа на тях да обоснове своите изводи. Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд, израз на която са Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК, т.19, Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, Решение № 292 от 20.01.952/2015г. на ІІІ г.о., Решение № 134 от 30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г. на ІІ т.о., Решение № 41 от 29.03.2017г. по гр.д. № 2897/2016г. на І г.о., че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да извърши своя самостоятелна преценка на доказателствата и на правнорелевантните факти, като посочи кои приема за осъществени и кои не, да изложи свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и да отговори на поддържаните от страните доводи и възражения.

По касационната жалба.

Обжалваното решение се постановено в отклонение от практиката по двата правни въпроса и се явява неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Въззивният съд е изградил решаващия си извод само въз основа на констатацията, че не е представен акт за осиновяване или акт за раждане на Н. К.. Съдът изобщо не е обсъдил представените писмени доказателства, които подкрепят твърденията на ищците, а именно копието от регистъра на населението от 1935г., където е посочено, че Н. е дъщеря на главата на домакинството С. С. Д., като е отбелязано „усиновена“. В регистрационните картони на С. Д. и П. Д. по ЕСГРАОН Н. е посочена като тяхно дете, макар и вписването на това обстоятелство да е извършено с различен почерк от този, с който са вписани другите три деца. В удостоверение № 2160 от 21.12.2020г. на Община Благоевград е посочено, че според съставения през 1977г. личен регистрационен картон на Н. С. К. нейни родители са С. С. Д. и П. И. Д.; в личните регистрационни картони на Б. Д. и С. Д. Н. е вписана като тяхна сестра. От съществено значение е и фактът, че Н. носи бащиното име на С. Д., въпреки установеното, че рожденото й име е Н. Г.. Според показанията на свидетелката И.

Д. никой никога не е оспорвал факта, че Н. е дъщеря на П. и С., осиновена от тях.

Свидетелката е роднина на страните - внучка е на сестрата на П.. Тя знае от баба си и баща си, че С. и П. се оженили, но нямали деца и някъде около 1929г. хората им казали, че трябва да си осиновят дете, за да могат да си имат свои. Така осиновили Н., а след това си родили свои деца. Свидетелката не знае откъде точно е дошла Н. в [населено място], но счита, че е 4 някъде наблизо от М.; според нея Н. е живяла в П. със семейството на С. и П. докато се е омъжила в [населено място], в рода К.. След това е идвала, редовно са се събирали целия род с братята и сестрите и никой роднина не е оспорвал връзката между Н., С. и П.. Спорове възникнали едва преди няколко години. Показанията на свидетелката следва да бъдат ценени, независимо от факта, че тя понастоящем е един от наследниците на сестрата на П. И. И. Д. и от там на общата наследодателка Я. И.. Свидетелката не може да се счита заинтересована, защото за притежаваната от нея наследствена квота е без значение дали наследниците на П. Д. са трима или четирима. Свидетелят Б. е бил кмет на [населено място], където е живяла майката на ищците и те самите живеят. Свидетелят познава баба Н. като дъщеря на баба П., знае и останалите деца на П.: Б., С. и З., като Н. е най-голямата.