Определение № 442 от 13.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500062 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 и ал. 2 изр. 3 от ГПК вр.с чл.587 ГПК и чл. 278 от ГПК и е образувано по повод частна жалба,подадена от адв.Марин Падинков, в качеството му на пълномощник на К. П. Ш. срещу постановление от 12.12.2025г. по нотариално дело № 229/2025 г. на нотариус Мариета Трошева с рег. № 684 в регистъра на НК с район на действие Районен съд-гр. Малко Търново, в което е обективиран отказ на нотариуса да извърши по молба на частния жалбоподател нотариално удостоверяване по обстоятелствена проверка на придобито от последния право на собственост по силата на придобивна давност върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** по КККР на с.Стоилово,община Малко Търново,област Бургас,одобрени със Заповед №РД-18-701/09.10.2019г.на изпълнителния директор на АГКК ,с адрес на поземления имот:с.Стоилово,местност „Айдере“,с площ 12 078 кв.м.,трайно предназначение на територията-горска,начин на трайно ползване-пасище,с номер по предходен план 000015,при съседи: ПИ с идентификатор №***.

В частната жалба са изложени оплакавания за незаконосъобразност на отказа на нотариуса. Според жалбоподателя необоснован е изводът на нотариуса,че свидетелите не могат да имат „пряк,непосредствен,значително постоянен поглед върху имота и това,кой го ползва/владее и как..“,защото не са съседи и нямат имоти в съседство,както и че имотът не е ограден. Оспорени са и констатациите на нотариуса относно недостоверността на свидетелските показания,обосновани с факта,че и тримата свидетели твърдят,че познават молителя и семейството му от 25 години,но не познават родителите му или други негови роднини,както и че е изключително необичайно и тримата свидетели да помнят с точност,че от 25 години знаят молителя като собственик на имота.Жалбоподателят намира за невярна 1 констатацията на нотариуса,че свидетелите посочват,че в имота има постройка,която не е включена в молбата на молителя.От правна страна намира за неправилен изводът на нотариуса,че съпругата на молителя не е посочена като владелец на имота заедно с него,като заявява,че съпругата не е изявила намерение за своене,затова не може да се определи като съвладелец на имота.Счита за неотносима в случая цитираната от нотариуса съдебна практика- ТР №1/2012г.по т.д.№1/2012г.,тъй като същата касае хипотеза на давностно владение,осъществявано от съсобственик по наследство,а от представените доказателства по делото е установено,че молителят К. Ш. от момента на установяването на фактическата власт върху имота – 2001г.до смъртта на баща му през 2015г.не е бил съсобственик по наследство.Основанието за установяване на фактическа власт е завладяването на имота,а към 2015г.молителят вече е придобил правото на собственост и не конкурира останалите наследници като съсобственик.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице- молител в нотариално производство, против подлежащ на обжалване акт по чл. 577, ал. 1 ГПК- отказ на нотариус да извърши нотариално удостоверяване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Нотариалното производство по нот. дело № 229/2025 г.на нотариус Мариета Трошева с район на действие района на РС-гр.Малко Търново е образувано по молба- декларация, депозирана от К. П. Ш. с ЕГН-**********, жалбоподател в настоящото производство, за извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 ГПК за придобиване от молителя на право на собственост на основание давностно владение, върху следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** по КККР на с.Стоилово,община Малко Търново,област Бургас,одобрени със Заповед №РД-18-701/09.10.2019г.на изпълнителния директор на АГКК ,с адрес на поземления имот:с.Стоилово,местност „Айдере“,с площ 12 078 кв.м.,трайно предназначение на територията-горска,начин на трайно ползване-пасище,с номер по предходен план 000015,при съседи: ПИ с идентификатор №***.

Към молбата-декларация по нотариалното дело е представена скица на имота ,от която е видно,че имотът се индивидуализира като ПИ с идентификатор №*** по КККР на с.Стоилово,община Малко Търново,област Бургас,одобрени със Заповед №РД-18701/09.10.2019г.на изпълнителния директор на АГКК. Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на Изп. Директор на АГКК.Имотът се намира в горска територия,с начин на трайно ползванепасище и попада в два подотдела – 39/1 и 40/6 по данни на Изпълнителната агенция на горите и представлява поляна. Граничи единствено с имот №***-горска територия.

В скицата са посочени собствениците на имота по данни от кадастралния регистър – общо десет физически лица,съгласно нотариален акт № 48 т.I,дело №61/1998г.за собственост на недвижим имот,възстановен по ЗСПЗЗ. Представен е и нотариалният акт за собственост,както и удостоверение за наследници на Я. Г. Ш.,които подкрепят твърденията на молителя,че имотът е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Я. Ш.,един от които е и неговият баща- П. И. Ш.. П. И.Ш. е починал на ***г.и е оставил за свои законни 2 наследници М. К. Ш./съпруга/ и молителят К. П. Ш./син/.

В молбата-декларация молителят е заявил,че е установил фактическа власт върху имота през 2001г.с ясното съзнание,че никой от собствениците не е проявил какъвто и да е интерес и отношение към имота и няма да прояви,предвид незначителната му стойност и физическа отдалеченост,като започнал да стопанисва имота като свой собствен.Още през 2001г.направил постройка,в която да съхранява стопанския си инвентар и започнал да обработва мястото,като в част от него засадил тикви,дини и пъпеши ,предвид близостта му до реката,а останалата част изчистил и продължавал да поддържа като ливада.През различните години отглеждал там различни зеленчуци,а с времето започнал да прекарва все повече време там.Поставил соларни панели за ток,осигурил и вода от два водоизточника с помпи и прекарвал полугодието от м.април до м.октомври в имота,включително и оставал там да преспива. През всички години никой от наследниците не се е свързал с него и не е заявил собственически претенции,а наследниците с годините са се увеличили и повечето от тях молителят не познавал,много били и в чужбина. Заявил е,че придобил правото на собственост върху имота приживе на баща си,поради което не е било необходимо да противопоставя владението си на другите съсобственици,тъй като не е бил съсобственик.

В нотариалното производство са разпитани трима свидетели, чиито показания са обективирани в протокол от 12.12.2025г.,чиито показания нотариус Трошева е анализирала в обжалваното постановление.

В хода на настоящата съдебна проверка съдът следва да се произнесе по наличието на необходимите доказателства за установяване правото на собственост, така,както е заявено от молителя.

В случая молителят Ш. се позовава на придобиване правото на собственост върху гореописания недвижим имот на основание давностно владение, продължило повече от 10 години,с начало на владението - 2001г.

Видно от съобразителната част на обжалваното постановление, издадено по н. д.

№ 229/2025 г., за да постанови отказа си по чл. 587, ал. 3 ГПК, нотариусът е приел, че показанията на свидетелите не могат да бъдат приети безкритично и въз основа на тези показания,преценявани в съвкупност с писмените доказателства,а и от твърденията на молителя не се установява да е изтекъл 10 годишен срок,през който в единство на анимус и корпус да е придобил вещното право на собственост върху целия имот и изобщо точно върху този имот.

След анализ на събраните в нотариалното производство доказателства и разглеждане на оплакванията в жалбата,настоящият съдебен състав споделя извода на нотариус Трошева,че не се установява безспорно, категорично и безпротиворечиво молителят К. П. Ш. да е осъществявал постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено, спокойно владение върху описания по-горе недвижим имот в продължение на 10 години, както и намерение да държи, респ. владее имота като свой,с начало на установено владение от 2001г.

3

Свидетелят С. К. Ц. е заявил,че с К. Ш. се познават от деца,израсли са заедно в ***. Описал е имота като поляна,ливада,разположена в гората,на около 7-8 км.от гр.Малко Търново,посока гр.Бургас. До имота се стигало по черен път и имало гора от всички страни.

Свидетелят е ходил в имота,но няма имот в съседство и знае,че имотът е на К. от 20-25 години. Това не го е узнал от К.,а е останал с такова впечатление,тъй като е виждал само молителят да ходи в имота. Свидетелят не знае чий е бил преди имота и как го е придобил К.,но не е чувал някой да има претенции. Заявил е,че имотът не е ограден,а площта му е около 10- 12 дка,а в него имало плодни дръвчета-ябълки,круши,сливи и зеленчукова градина-домати,краставици,тикви и го е описал като заоблен правоъгълник.Посочил е,че в имота има постройка,която не знае кой е построил,но К. и жена му през лятото остават да спят там на хладно.Има и навес за трактор,с който К. оре градината,а ливадата косят и поддържат.

Свидетелят Г. Н. А. е заявил,че също се познават от деца с молителя и са приятели,не му е известно как е започнал да стопанисва имота,но знае,че К. го стопанисва от 25 години.През 2000г.му помагал да направи колиба в имота- с три стаи,две за живеене и една за инструменти.Виждал е молителя и жена му да ходят на имота,там са направили градинадомати,чушки,краставици,бостан в една част от имота.Останалата част не сеят,защото мястото е голямо.Свидетелят описва имота като граничещ отвсякъде с гора и с обла форма,но неограден. Не знае откъде го има този имот К.,нито му е известно някой да е предявил претенции.Свидетелят не познава роднини на молителя,знае само един негов вуйчо,който живеел в ***.

Свидетелят С. Е. У. е заявил,че познава молителя от 25 години,откакто е дошъл да работи в ***,като военен. Ходил до имота с К. да му помага за косене и вземал сеното за добитъка си,помагал и за градинката –посаждал по някое дръвче.Посочил е,че в една част от имота молителят е направил градина,където сади зеленчуци,има и овощни дръвчета,а останалата част е ливада,като целият имот е около 10-12 дка.К. никога не е казвал на свидетеля откъде има имота,но откакто го познава и е посещавал имота,само него е виждал там. В имота К. ходел редовно от пролетта до късна есен заедно с жена си,двамата се занимавали с градината и често оставали да спят в постройката. Свидетелят е описал постройката като „една стаичка,дето си живеят двамата“,а имота- от едната страна прав,от другата-объл ,ограден от всички страни с гора и достъп от черен път,близо до реката.Този свидетел е заявил,че не познава роднини на молителя,а само жена му и децата му.

Показанията на свидетелите не кореспондират помежду си,а в отделни части не подкрепят изложените в молбата-декларация твърдения на молителя. Свидетелите дават противоречиви помежду си показания относно конфигурацията на имота,които не се подкрепят от графичното отразяване в представената скица. Първият свидетел е посочил,че имотът е нещо като „объл правоъгълник“, вторият- „ с обла форма“, а третият –„от едната страна прав,от другата-объл“.От скицата е видно,че действително от източната страна имотът има относително правилна форма,оттам е и достъпът му до път.Конфигурацията му откъм запад и юг обаче не е обла,а се състои от две заоблени части и характерна триъгълна 4 чупка между заоблените части около средата,за каквато чупка нито един от свидетелите не е посочил да е виждал.Нито един от тримата свидетели не е посочил,че е виждал в имота да има монтирани соларни панели и осигурена вода от два водоизточника с помпи,както е твърдял молителят в молбата-декларация.По отношение на постройката свидетелските показания също не са безпротиворечиви- св.Ц. е заявил,че в имота има постройка,в която К.

Ш. и съпругата му остават да преспиват през летния сезон и навес за трактора,с който Ш. орял имота,св.А. описва постройката като три стаички,две от които за живеене и една за стопанския инвентар,а св.У. описва постройката като една стаичка за живеене.