Решение № 1260 от 22.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. С., 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110123000 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК **********, представлявано от Д. Ш. и М. В., с адрес: /адрес/, против А. Н. В., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 432, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14 081,48 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL1326633 от 28.10.2022 г., договорна лихва в размер на 1 217,08 лв. за периода от 18.12.2023 г. до 17.09.2024 г., мораторна лихва в размер на 299,19 лв. за периода от 17.01.2024 г. до 20.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /29.10.2024 г./, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 64602/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.

Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № FL 1326633 от 28.10.2022 г. на ответника е предоставен кредит в размер на 69 367 лева /уточнено в съдебно заседание от 05.11.2025 г./ срещу задължението в срок до 07.12.2022 г. да върне горепосочената сума, ведно с лихва на равни месечни погасителни вноски съгласно подписан погасителен план. Поради неизпълнение на задължението за плащане на погасителни вноски, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем без да се прекратява действието на договора, за което банката е изпратила съобщение до ответника.

За събиране на задължението по договора за потребителски кредит банката е депозирала пред съда заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което е било образувано ч.гр.д. № 64602/2024 г. по описа на СРС, 154 състав и е била издадена заповед, с която съдът е разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 081,48 лв., представляваща главница по договор № FL 1326633 от 28.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законна лихва за периода от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1 217,08 лв. за периода от 18.12.2023 г. до 17.09.2024 г., мораторна лихва в размер на 299,19 лв. за периода от 17.01.2024 г. до 20.10.2024 г. и разноски по делото, от които държавна такса в размер на 311,96 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 295,87 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 11.11.2024 г. по ч.гр.д. № 64602/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.

1

Обосновава правния си интерес от водене на настоящото производство с разпореждане на съда от 06.03.2025 г., с които съдът е дал на заявителя указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, а именно да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, тъй като по делото е постъпило възражение от ответника.

Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на банката сумата по договор за потребителски кредит № F L 1326633 от 28.10.2022 г., съгласно заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 64 602/2024 г., 154 състав, представляваща изискуема главница по вноски за настъпил падеж (редовно изискуема главница) в размер 14 081,48 лв., договорна лихва в размер на 1217,08 лв. за периода от 18.12.2023 г. до 17.09.2024 г., мораторна лихва в размер на 299,19 лв. за периода от 17.01.2024 г. до 20.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането.

Претендира разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

Ответникът с отговора на искова молба заявява, че оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита, че задължението предмет на исковата молба е погасено и недължимо, поради нарушени договорни и фактически предпоставки. Смята, че действията му са били на основание погрешна информация, предоставена от страна на банката, като това съществено повлияло на волеизявлението му при сключване на договора. Счита, че е нарушена целта на договора, тъй като новия договор бил предназначен за покрИ.е на този дълг и би следвало автоматично да погаси старото задължение. Неизпълнението на това задължение, представлявало съществено нарушение на договора и го обезсилвало по смисъла на чл. 87, ал.2 от ЗЗД. Навежда твърдения, че е налице неоснователно обогатяване и злоупотреба с право, тъй като банката едновременно задържала получените средства и претендирала пълния размер на кредита, което представлявало злоупотреба с право и водело до неоснователно обогатяване. Неоснователното обогатяване на банката било, че държала запор над средствата, които вече използвала за частично погасяване на собствения си иск, но търсела и остатъка. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 432, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало договорно правоотношение по договора за потребителски кредит, по което ищецът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер. С оглед възражението на ответника за погасяване на задължението поради изтекли давностни срокове, в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на процесните задължения, както и възражението си за изтичането на погасителна давност по отношение на процесните вземания за главница и лихва.

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между /фирма/ и А. Н. В. е сключен договор за потребителски кредит № FL1326633 от 28.10.2022 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 69 367 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит от 13.07.2021 г. и договор за кредит от 14.10.2021 г., сключени между банката и А. Н. В. като кредитополучател/картодържател съкредитополучател, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Съгласно уговорените параметри и условия в договора усвоената сума се олихвява през първите три месеца от срока на договора с променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 0,865 %. След изтичане на тримесечния период и следващите девет месеца от стока на договора – с променлива 2 годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс надбавка в размер на 5,410 %. След изтичане на посочените периоди и до края на издължаване на кредита олихвяването се извършва с променлива лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка в размер на 8,452 %. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтния лихвен процент „Прайм“ на /фирма/ за необезпечени кредити, който към момента на сключване на договора бил 0,650 %. Уговорен е ГПР в размер на 8,55 % и обща дължима сума по договора 105 279,42 лв. Съобразно погасителния план задължението е следвало да бъде погасено на 120 месечни вноски, включващи лихва и главница. През първата година кредитополучателят е използвал дванадесет месечен гратисен период за плащане на главницата по кредита, през който се е начислява само лихва в посочените в погасителния план размери. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора погасителните вноски се заплащат на съответната падежна дата всеки месец, посочена в погасителния план. Крайният срок на договора е последната падежна дата – 17.10.2032 г. Съобразно чл. 8 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитололучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от МС. Договорът е подписан от страните на 28.10.2022 г., като подписи са положени върху всяка страница.

Настоящият договор се явява сключен от лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В случая съдът намира, че договорът е сключен в изискуемата от чл. 9 от ЗПК писмена форма и съдържание за този вид договори съгласно чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, като в договора се съдържат всички изискуеми от закона елементи. Уговорената между страните в т. 8 от договора възнаградителна (договорна) лихва не е нищожна. Съгласно посочената клауза лихвата се начислява върху падежиралите вноски, съгласно уговореното в погасителния план. Съдът намира, че така договореният размер на договорната лихва и ГПР не е прекомерен и не противоречи на добрите нрави и на закона. Уговорения размер на договорната лихва, включена в ГПР, е по-нисък от установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, поради което уговорената в процесния случай договорна лихва е в съответствие с изискванията на закона. Клаузите относно основното съдържание на договора съдържат ясна воля на страните и конкретен фиксиран размер на лихвата и ГПР, като потребителят се е съгласил със същите при подписването на договора.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, последователно и логично изготвено, се установява, че на 28.10.2022 г. ответникът е усвоил сумата в размер на 69 367 лв. /въпреки, че в договора за кредит е допусната техническа грешка и е посочена сумата от 69 299 лв./, чрез банков превод, по посочена в договора за кредит банкова сметка. Експертът сочи, че използваните суми за погасяване на задълженията по процесния кредит от общо внесените суми от А. Н.

3

В. по разплащателната сметка са в общ размер на 59 259,91 лева, отнесени, както следва:

55 285,52 лева – главница, 3919,68 лева – възнаградителна лихва и 54,74 лева – наказателна лихва. На 15.11.2023 г. е извършено последното плащане по кредита, като по сметката на ответника е усвоена сума в размер на 72 880 лева, по кредит №5266183, като с част от тази сума са погасени задълженията по процесния договор за потребителски кредит. Вещото лице е посочило, че към датата на подаване на исковата молба непогасени са останали следните суми: 14 081,48 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL1326633 от 28.10.2022 г., договорна лихва в размер на 1 217,08 лв. за и наказателна лихва в размер на 299,19 лв. Изрично е дадено заключение, че няма дублиране на плащанията по един и същи дълг, противно на възраженията на ответника.

Разпечатката съдържа 26 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76a89f03-b65e-4d5f-bbf0-f6968ad41abd