Решение № 656 от 08.10.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. Разград, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20243330102195 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на Й. И. Д. от ********************, чрез процесуалния му представител адв. Д. П. от АК Хасково, против „Креди Йес“ ООД гр.

Хасково и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с която са предявени обективно и субективно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 875436 от 07.10.2019 г., сключен между ищеца и първия ответник „Креди Йес“ ООД; за осъждането му да заплати на ищеца получената без правно основание сума в размер на 30,00 лв., представляваща недължимо платена договорна лихва при начална липса на основание и сума в размер на 180 лв., представляваща недължимо платена неустойка при начална липса на основание; за осъждане на втория ответник „АКПЗ“ АД да заплати на ищеца получената без правно основание сума в размер на 24,91 лв., представляваща недължимо платена договорна лихва при начална липса на основание и сума в размер на 114,47 лв., представляваща недължимо платена неустойка при начална липса на основание.

Своевременно ищецът е изменил размера на предявените искове срещу първия ответник по отношение на договорната лихва от 30,00 лв. на 286,00 лв. и по отношение на неустойката от 180,00 лв. на 626,72 лв., а по отношение на втория ответник е изменил претенцията си за договорната лихва от 24,90 лв. на 114,96 лв.

Ищецът сочи, че е страна по сключен договор за паричен заем № 875436 от 07.10.2019 г. с първия ответник, по силата на който получил 500 лева, която следвало да върне на шест месечни вноски, при месечен лихвен процент от 3,330 % и ГПР в размер на 48,081 %. Дължимата лихва по чл. 3, ал. 7 от договора била в размер на 54,91 лв., а неустойката по чл. 8 – в размер на 294,47 лева, с което общото задължение по договора възлизало на 849,38 лева. След като ищецът подписал процесния договор ведно с прилежащи към него документи, служителите от офиса на кредитора му казали, че ще получи екземпляр от договора с прилежащите документи към него след като бъде подписан от упълномощен техен представител, което не се случило и до настоящия момент, въпреки отправените многократни искания от страна на ищеца.

Твърди, че заплатил на първия ответник сумата от 510 лв., съставляваща 300 лв. главница, 30 лв. договорна лихва и 180 лв. неустойка, след което изпаднал в забава, а оставащото вземане било цедирано на втория ответник, на когото заплатил сумата от 339,38 лв., съставляваща 200 лв. главница, 24,91 лв. договорна лихва и 114,47 лв. неустойка.

Сочи се, че ищецът усвоил изцяло кредитния ресурс, но не дължал изпълнение на вземанията за договорна лихва и неустойка, тъй като същите намирали своето основание в 1 нищожна кредитна сделка. Счита процесния договор за нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК за договорната лихва, която не породила валидни правни последици, поради противоречие с добрите нрави и на основание нейната неравноправност, което довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации и злепоставяне интересите на потребителя. Нарушени били и изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя. Твърди се и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не бил включен размерът на лихвения процент на ден и не били разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 от ЗПК.

Сочи се, че договорът е нищожен и поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР бил неточен и подвеждащ, поради това, че в него не била включена скритата под формата на неустойка договорна лихва.

Поради неизпълнение на горните законови изисквания счита, че тази изначална недействителност води до последиците на чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Сочи се още, че клаузата за възнаградителна лихва била нищожна на три основания – с договорения месечен лихвен процент в размер на 3,330 % се нарушавали добрите нрави, нарушавали се и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. С договорения фиксиран месечен лихвен процент се нарушавали добрите нрави, поради което била налице нищожност на уговореното възнаграждение. Размерът от 3,330 % не отговарял на действително приложимия, тъй като предвидената неустойка представлявала добавък към договорната лихва, а кредиторът не оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс.

Твърди се, че били заобиколени и изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като кредиторът поставил неизпълними условия на потребителя, така че да си осигури заплащане на неустойка, а именно: осигуряване на поръчителство за изпълнение на заемното правоотношение, предоставянето на банкови гаранции и др. След като кредиторът създал предпоставки за неизпълнението им, чрез поставяне на изисквания към потребителя, които не могат да бъдат удовлетворени, била включена санкция в договора за заплащане на неустойка. Кредиторът изисквал от потребителя да представи лично обезпечение, като кумулативно учреди към поръчителското правоотношение и едно от следните обезпечения:

Б. гаранция с лицензирана Б. институция; гарант – обезпечение чрез блокиране на гаранционната сума по специална сметка; ипотека върху недвижим имот – учредяването й било свързано със значителни разходи, надхвърлящи размера на предоставената в заем сума; учредяване на особен залог върху движимо имущество, но съгласно ЗОЗ, такъв можел да учреди търговско дружество; ценна книга, но кредиторът не посочил какъв вид ценна книга следва да представи потребителят и използвал неинформираността му, с което създал предпоставки да не изпълни и това негово изискване. Същевременно, нормата на чл. 34 от ЗЗП забранявала на кредиторите да задължават потребителите да гарантират потребителския кредит чрез издаване на записи на заповед и менителници.

Представянето на действителната цена за ползване на необезпечен кредит, като неустойка за неизпълнение, явно целяло отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.

Чл. 33 от ЗПК предвиждал, че при забавено изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит размерът на обезщетението е законната лихва върху непогасената част от дълга. Следователно, това било максималното обезщетение за пълното неизпълнение на паричните задължения по кредитното правоотношение. Поради това, че неустойката била скрита лихва, кредиторът не изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не разписал в съдържанието на договора действително приложената в правоотношението договорна лихва.

При сключване на процесния договор потребителят не могъл да прецени обхвата на поетото задължение, тъй като същият бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 48,081 %. В нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, на заемателя не било 2 оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са икономическите последици от поетото задължение и какъв е действителния размер на възнаградителната лихва, а бил заблуден, че трябва да престара и по неустойка.

Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора 48,081 %, с което кредиторът заблудил потребителя, което водело до последиците, посочени в 22 от ЗПК – нищожност на договора. При изчисление, извършено с онлайн калкулатор, действителната стойност на ГПР била 460,3149, включваща и вземането за неустойка по процесния договор. Сочи се, че чрез занижаване размера на ГПР и лихвения процент, кредиторът целял заблуда на потребителя, представляващо недобросъвестна търговска практика.

Поради изложеното счита, че на основание чл. 23 от ЗПК следвало да върне само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва и други разходи. Твърди, че платил на първия ответник преди извършената цесия сумата от 510 лв., съставляваща 300 лв. главница, 30 лв. договорна лихва и 180 лв. неустойка, а на втория ответник – след извършената цесия, сумата от 339,38 лв., съставляваща 200 лв. главница, 24,91 лв. договорна лихва и 114,47 лв. неустойка. Поради недействителността на договора за заем възникнало задължение за връщане само на чистата стойност по кредита, която получил по него в размер на 500,00 лв., но не и на лихва и неустойка. Следователно, разликата между общо заплатената на първия и втория ответник сума от 849,38 лв., до дължимата от 500,00 лв. (в размер на 349,38 лв.), била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В отговора си ответникът „Креди Йес“ ООД изразява становище за неоснователност на предявените искове, като моли за тяхното отхвърляне и присъждане на разноски.

Сочи, че в чл. 3, т. 5 от Договора бил посочен размера на ГПР, същият размер бил посочен и в предоставения на ищецът СЕФ, изчислен съобразно разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, като не следвало да включва и размера на неустойката, която представлявала разход за потребителя, поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Неустойката по чл. 8 от договора за заем нямала характера на лихва, такса или друг разход по кредита.

Процесният договор съдържал информация и за лихвения процент по заема, както и за условията за прилагането му. Лихвеният процент бил посочен както в СЕФ, изчислен на годишна база, така и в чл. 3, т. 7 от Договора за заем, изчислен на месечна база. В разпоредбата на чл. 9 от ОУ било посочено, че лихвеният процент не подлежи на промяна за целия срок на договора, следователно бил ясно определен за целия период на договора като фиксиран. Не било налице противоречие с добрите нрави, поради това че ГПР не надхвърлял петкратния размер на законната лихва за периода.

Твърди, че изискването за предоставяне на поръчител, който да отговаря на определени от дружеството условия било посочено още в СЕФ и при непредставяне на обезпечението, се начислявала неустойка, изчислена според зададените параметри на заема – главница, срок на договора, вид на месечните вноски и вид на кредитния продукт, за които била поискана предварителна информация. Конкретният СЕФ бил предоставен на ищеца преди сключване на договора за заем и той знаел за условията на дружеството за обезпечаване, подробно описани в СЕФ. Страните по договора за паричен заем № 875436, с клаузата на чл. 8 постигнали споразумение за дължимост на неустойка за непредставянето на поръчител или Б. гаранция, отговарящи на изисквания на чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ на дружеството. Към момента на сключване на договора, заемателят бил съгласен с тази неустойка и изразил волята си, посредством подписването на договора. Задължението на заемателя по договора за паричен заем № 875436 било формулирано ясно: да върне заетата сума, да заплати възнаградителна лихва за периода на договора, както и ако не предостави обезпечение в тридневен срок от подписването му, да заплати договорената неустойка.

Твърди, че клаузата по чл. 8 от договора за паричен заем била индивидуално уговорена със заемателя и съобразена с неговото желание, изразено в молбата му за кандидатстване за заем. Той предварително уточнил и индивидуализирал каква сума иска да получи, конкретизирал параметрите – вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на погасителните вноски. Предвид това в договора за заем бил уговорен и размерът на неустойката, който изцяло бил съобразен с индивидуалните потребности и възможности на заемателя.