Решение № 627 от 26.05.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. Велико Търново , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20214110100257 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове в условията на евентуалност с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК и чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че въз основа на влязла в сила на 08.05.2013г. заповед за изпълнение № 3029/21.12.2012г. по ч.гр.д. № 4997/2012г. на ВТРС спрямо него в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 13.05.2013г. за сумата от 1250 лв. – главница, частично вземане от неплатено задължение в общ размер от 7970, 21 лв. по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта от 11.03.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.12.201г., както и за сумата от 25 лв. – държавна такса по заповедното производство. Ищецът сочи, че за принудителното събиране на сумите по изпълнителния лист ответникът е образувал изп. дело № 67/2018г. по описа на ЧСИ ***. Смята, че към датата на образуване на изп. дело – 05.09.2018г. процесните вземания са погасени по давност, тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 21.12.2012г., а теклата давност не е прекъсвана с действия на принудително изпълнение. Ищецът твърди, че въпреки изсрочване на процесните вземания по давност, въз основа на наложен по изп. дело запор върху банковата му сметка, принудително е събрана сумата от 1155, 54 лв., която е разпределена от съдебния изпълнител на 10.11.2020г. Предвид на изложеното ищецът отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 1275 лв.

1 по издадения изпълнителен лист от 13.05.2013г. по ч.гр.д. № 4997/2012г. на ВТРС, поради изтекла погасителна давност и при уважаване на този иск да осъди ответника да му върне сумата от 1155, 54 лв., поради липсата на основание за принудителното й събиране, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява, че по отношение на процесните вземания е приложим петгодишния давностен срок по чл. 117 ал. 2 ГПК, тъй като заповедите за изпълнение влизат в сила и добиват стабилитет, в която връзка сочи съдебна практика.

Възразява още, че за принудителното събиране на процесните вземания е било образувано изп. дело № 306/2013г. по описа на ЧСИ ***, което е прекъснало започналата да тече на 08.05.2013г. /влизане в сила на заповедта за изпълнение/ давност и тя не е текла до 26.06.2015г., когато е прието ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК. Ответникът уточнява, че започналия да тече след 26.06.2015г. давностен срок е прекъснат с образуване на изп. дело № 67/2018г. на ЧСИ ***, доколкото с молбата за образуване от 05.09.2018г. са поискани извършване на изпълнителни действия. С тези доводи смята, че главния иск следва да се отхвърли, което има за последица неуважаване на евентуалната осъдителна претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Липсва спор между страните, че на основание влязла в сила на 08.05.2013г. заповед за изпълнение № 3029/21.12.2012г. по ч.гр.д. № 4997/2012г. на ВТРС, в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 13.05.2013г. за сумата от 1250 лв. – частично неплатено задължение за главница от общо 7970, 21 лв. по договор за издаване и използване на международна кредитна карта от 11.03.2008г., което вземане е цедирано на ответника от стария кредитор, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.12.2012г., както и за сумата от 25 лв. – разноски за заповедното производство.

За принудителното събиране на горепосочените суми по молба на ответника от 12.08.2013г. е образувано изп. дело № 306/2013г. по описа на ЧСИ ***. С молбата за образуване на изп. производство взискателят е поискал да се извърши проверка за наличие на сключени от длъжника трудови договори, както и да се наложи запор върху трудовите му възнаграждения. От справката в системата на НАП е установено, че към 29.08.2013г. няма данни за действащи трудови договори на длъжника. Последният е уведомен за образуваното изп. дело на 30.09.2013г., като в изпратеното до него уведомление не е посочено срещу него да са предприети изпълнителни действия. С молба от 05.09.2018г. взискателят е поискал да се прекрати изп. производство, поради 2 перемирането му и в тази връзка на същата дата съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяване на изп. дело.

На посочената дата взискателят на основание процесния изпълнителен лист е подал нова молба за образуване на изп. производство срещу ищеца, по която е заведено изп. дело № 67/2018г. по описа на ЧСИ ***. С молбата за образуване ответникът е поискал извършването на опис на движими вещи на адреса на длъжника и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. В периода 05.09.2018г. – 02.04.2019г. до ищеца са пратени няколко покани за доброволно изпълнение, които обаче не са връчени. Не е насрочван и извършван поискания опис и е установено, че длъжникът няма действащи трудови договори. По разпореждане на ЧСИ от 05.11.2018г. държавата е присъединена като взискател по изп. производство за дължими от ищеца публични държавния вземания в размер на 4097, 84 лв., от които към 04.11.2020г. са останали неплатени 30 лв. /листи 14 и 60/.

С нарочна молба от 23.07.2020г. взискателят е поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, установени след справка в регистъра на БНБ.

Със запорни съобщения от 05.10.2020г. съдебният изпълнител е наложил запор върху сметките на ищеца в две кредитни институции. Въз основа на наложения запор в „Банка ДСК” ЕАД по изп. дело е постъпила сумата от 1155, 54 лв., която е разпределена от ЧСИ по следния начин: сумата от 958, 44 лв. е преведена на ответника, сумата от 30 лв. е платена на присъединения взискател ТД на НАП гр. В. Търново, а със сумата от 167 лв. са погасени таксите по изпълнението /протокол за разпределение от 10.11.2020г./

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният главен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземането за главница по договор за издаване и използване на международна кредитна карта от 11.03.2008г. в заявения частичен размер, както и на разноските в заповедното производство е процесуално допустим, тъй като е насочен срещу взискател притежаващ изпълнителен титул за тези вземания и се основава на твърдения за факти /изтекъл давностен срок/ настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./, заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, поради което разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда.

3

Според чл. 116 б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, а според чл. 117 ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок. Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато то е висящо давност не тече. В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК е дадено противоположно разрешение като е прието, че давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие, от който момент започва да тече нова давност, но давността не се спира докато изпълнителното дело е висящо. Прието е, че в изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес, поради което ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила. Даденото с ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК разрешение, макар да отменя ППВС № 3/1980г., няма обратно действие и се прилага от датата на която е постановено – 26.06.2015г. С тълкувателните си решения и постановления Върховният съд и Върховният касационен съд не дават разрешение на конкретен правен спор, а извършват общо тълкуване на конкретна правна норма, с цел установяване нейния действителен смисъл и съдържание. В закона не е посочен момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове, но тъй като те се прилагат само във връзка с тълкуваната норма, следва да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, установеното съдържание е това, което е вложено в правната норма още с влизането й в сила и съответно тълкувателният акт има обратно действие. Когато обаче вече е дадено тълкуване на конкретна правна норма и се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено до сега възприетото тълкуване, то е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, което може да се дължи на промяна в законодателството или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния орган, както и от правните субекти, да съобразят действията си с тълкувателен акт, който все още не е постановен. Затова следва да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат обратно действие и се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. Поради изложените съображения, в периода до влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК към заварените висящи изпълнителни производства приложение намира ППВС № 3/1980г. и до 26.06.2015г. погасителна давност не тече /Решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017г. на 4

ВКС, IV г. о.; Решение № 51/21.02.2019г. по гр. д. № 2917/2018г. на ВКС, IV г. о.;

Определение № 735 от 6.11.2019г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019г., III г. о., ГК/.

В случая давността за процесните вземания е започнала да тече от 08.05.2013г., когато е влязла в сила заповед за изпълнение № 3029/21.12.2012г. по ч.гр.д. № 4997/2012г. на ВТРС. Тази давност е петгодишна по арг. от чл. 117 ал. 2 ЗЗД, тъй като вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение, поради неоспорването й от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, се считат за установени със сила на присъдено нещо. В този смисъл Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г. о., Определение № 628/11.11.2019г. по т.д. № 1075/2019г. на II т.о., Решение № 6/21.01.2016г. по т.д. № 1562/2015г. на I т.о. и мн. други/. Тази давност е прекъсната на 12.08.2013г. с образуване на изп. дело № 306/2013г. по описа на ЧСИ ***, доколкото това е станало при действието на ППВС № 3/1980г. и не е текла до датата на приемане на последващия тълкувателен акт - 26.06.2015г. Към тази датата не са били изтекли две години от образуване на изп. дело и същото не се явява перемирано при приемане на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК. В тази връзка по отношение на давностния срок относно процесните вземания и за неговия начален момент приложение ще намерят постановките на новия тълкувателен акт. Следователно давността за тези вземания ще тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие /Решение № 252/17.02.2020г. по гр.д. № 1609/2019г. на III г.о., ВКС/. Ако перемирането на производството бе настъпило при действието на ППВС № 3/1980г., то тогава давността би започнала да тече от момента, в който е изтекъл двугодишният срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Началото на този давностен срок обаче не може да бъде свързан с датата на приемане на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК, както смята ответната страна.

Разпечатката съдържа 24 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76a76c48-7787-4328-a5f5-37ff58dd515d