Определение № 981 от 24.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 981 гр. Варна, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500345 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 101722/05.12.2025г. от Р. Х. М., ЕГН **********, срещу определение № 16186/20.11.2025г., постановено по гр.д. № 20253110106982 по описа за 2025г. на ВРС, с което съдът ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6982/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, на основание чл.130 ГПК.

В частната жалба се излага, че определението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Частният жалбоподател счита за неправилен извода на съда, че само положителни решения на ОС на ЕС подлежат на оспорване по реда на чл. 40 от ЗУЕС, доколкото липсва такова изискване в закона. Счита още, че неправилно ВРС е приел, че решенията по т. 1, 2 и 3 представляват отхвърляне на предложенията на ищеца за вземане на решения на ОС. По отношение на т. 4 сочи, че тъй като ищецът е длъжен да заплаща съответната част от разходите, направени от ЕС, то решението, касаещо изразходване на средства от касата на ЕС, безспорно засяга неговите права и уврежда неговите интереси.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна е депозира отговор, с който оспорва подадената жалба и моли за потвърждаване на акта на ВРС.

Сочи се, че ВРС правилно е приел, че само положителни решения на ОС на 1

ЕС подлежат на оспорване по реда на чл. 40 от ЗУЕС, като цитира практика.

Счита, че не биха могли да съществуват взети решения, различни от тези, отразени в протокола, тъй като протоколът от проведеното ОС на ЕС има характер на официален удостоверителен документ по отношение на взетите решения. Решенията по т. 1, 2 и 3 представляват отхвърляне на предложенията на ищеца, а това по т. 4 не засяга индивидуалната правна сфера на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е частично основателна поради следните съображения:

Производството по гр.д. № 6982/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, е образувано по предявен от Р. Х. М., ЕГН **********, срещу Етажна собственост с административен адрес: град Варна, *****, чрез Управителя „Вход БГ“ ЕООД, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост, проведено на 23.04.2025 г.

По твърдения в исковата молба ищецът е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект – апартамент № 27, с адрес: град Варна, *****, ет. 7.

Твърди се, че на 23.04.2025 г. в Етажната собственост било проведено Общо събрание, поканата за което била поставена на входа на сградата на 14.04.2025 г. Ищецът поискал включване на допълнителни въпроси към дневния ред във връзка с течове от покрива, които били обсъдени към т. 5 от същия – други въпроси, поставени от собствениците. Заявено е от ищеца, че по поставените от него въпроси и предложения имало дискусии, като част от взетите решения не били вписани в протокола от 30.04.2025 г., но предложенията му били отхвърлени от етажните собственици.

Иска да бъде прието от съда, че са били взети на посоченото ОС на ЕС 2 следните решения, които не са били включени в протокола, а именно:

1. „Ключове за двата подстъпа на покрива на блока ***** да не се предоставят на собственика на ап. 27" - като в същото време се приеме, че това решение е незаконосъобразно и прието в противоречие с чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 7 ЗУЕС;

2. „Забранява се на собственика на ап. 27 да извършва ремонт на външната фасадна стена над апартамент № 27, която е обща част на блока. Да не се предприема цялостен ремонт на покрива“ - като се установи, че тези решения са незаконосъобразни и приети в противоречие с на чл. 6, ал. 1, т. 7 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 7 ЗУЕС;

3. „Да не се предоставя на собственика на ап. 27 информация за наличността на финансови средства в касата на блока“ - като се приеме, че решението е незаконосъобразно и прието в противоречие с чл. 6, ал. 1, т. 7 ЗУЕС;

Отделно от това се твърди, че на посоченото ОС на ЕС е взето следното решение:

4. „Да се наеме адвокат за защита на интересите на етажната собственост, като заплащането да бъде от касата на входа за сметка на ЕС“ като се моли да се отмени решението като незаконосъобразно и прието в противоречие с чл. 6, ал. 1, т. 7 ЗУЕС.

Видно от приложения по делото Протокол от проведеното на 23.04.2025г. Общо събрание на етажната собственост, в същия не е отразено вземането на посочените от ищеца решения по т. 1-3. Взето е единствено решение: „Да се наеме адвокат за защита на интересите на етажната собственост, като заплащането да бъде от касата на входа за сметка на ЕС“.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че не всички незаконосъобразни решения подлежат на обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото правно състояние. Това са такива решения, които пораждат определени правни последици за лицата, до които се отнасят /обикн. етажните собственици/ или т. нар. „положителни решения“. Онези от решенията, които по същество не пораждат определени правни последици или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на приемането им правно 3 положение /отвхърлянето на предложения/, не подлежат на обжалване, респективно на отмяна. В Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г. на ВКС, I г.о., е изяснено, че „в правомощията на съда не влиза възможността той да замести решението на общото събрание.“ Единствено в правомощията на Общото събрание на Етажната собственост е да взима решения, които са задължителни за етажните собственици. Съдебният контрол е ограничен до преценката за законосъобразност и съдът може само да отмени незаконосъобразно решение, но не и да принуди етажните собственици да вземат законосъобразно такова, нито да замести тяхната воля чрез вземане на решение вместо етажните собственици. „Затова решение за неприемане от общото събрание на предложение не подлежи на съдебен контрол“ /Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г. на ВКС, I г.о./. Предвид липсата на предмет, искът за отмяна на решенията по т. 1-3, посочени от ищеца, е недопустим.

Отделно от това съгласно разпоредбите на чл. 16 ал. 5 - 7 от ЗУЕС протоколът от Общото събрание на Етажната собственост има характер на официален удостоверителен документ относно взетите решения. Липсата на вписване в протокола за взето решение означава липса на решение.

Липсващото решение по протокола от ОС на ЕС, също както и вписаното решение за отхвърляне на предложение, не подлежи на съдебен контрол, тъй като съдът не може да замести волята на етажните собственици като вземе сам невзетото решение.

По отношение на изводите на ВРС за действително взетото решение, обаче, въззивната инстанция намира следното:

„Да се наеме адвокат за защита на интересите на етажната собственост, като заплащането да бъде от касата на входа за сметка на ЕС“ е решение, което засяга правната сфера на ищеца. Това е така, тъй като заплащането на адвокатското възнаграждение следва да се извърши от касата на етажната собственост. Сумите в касата на ЕС се събират от всички етажни собственици, вкл. ищеца, поради което решението на ОС на ЕС за разходване на суми от касата засяга интересите на всички собственици на обекти, вкл. Р. Х. М..

Поради това е налице правен интерес от страна на Р. Х. М., собственик на апартамент № 27 в ЕС, да обжалва посоченото по-горе решение.

Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че 4 определение № 16186/20.11.2025г., постановено по гр.д. № 20253110106982 по описа за 2025г. на ВРС, с което съдът ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6982/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, на основание чл.130 ГПК, следва да бъде частично отменено и делото следва да бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Те следва да започнат от уточняване на твърденията на ищеца чрез посочване на основанията за незаконосъобразност на взетото решение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 16186/20.11.2025г., постановено по гр.д. № 20253110106982 по описа за 2025г. на ВРС, с което съдът ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6982/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, на основание чл.130 ГПК, В ЧАСТТА по иска на Р. Х. М., ЕГН **********, срещу Етажна собственост с административен адрес: град Варна, *****, чрез Управителя „Вход БГ“ ЕООД, с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решението на общото събрание на етажната собственост, проведено на 23.04.2025 г., със съдържание както следва: „Да се наеме адвокат за защита на интересите на етажната собственост, като заплащането да бъде от касата на входа за сметка на ЕС“.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 16186/20.11.2025г., постановено по гр.д. № 20253110106982 по описа за 2025г. на ВРС, с което съдът ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6982/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, на основание чл.130 ГПК, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6