Определение № 37122 от 16.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37122 гр. С., 16.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110120612 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър", представлявано от Райна Иванова Миткова — Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, заедно и поотделно, чрез адвокат Г. Х., със съдебен адрес - гр. С., район „Средец“, бул. „Витоша“ № 15, ет. 4 против С. Б. Т., ЕГН **********, с адрес - град С., ул. *******.

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес и е депозирана в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че е било образувано ч.гр.дело № 52674/2020 година по описа на Софийски районен съд, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Твърди се от ищеца, че вземането по издадената заповед за изпълнение е възникнало на основание „Договор за потребителски кредит № FL462498 от 30.09.2008 г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, /с предишно наименование „ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ “АД/ и С. Б. Т..

Твърди се, че съгласно чл. 1 от договора, банката е одобрила и предоставила на ответника, потребителски кредит в размер на 3300,00 евро, кредитирайки разплащателна му сметка с IBAN: BG07BPBI79401461898601, така както страните са уговорили в чл. 2 от договора.

1

Твърди ес, че с предоставянето на разрешения кредит, чрез захранване на разплащателната сметка на ответника на 30.09.2008 година, е било изпълнено задължението по договора за предоставяне на кредит в размер на 3300,00 евро, левовата равностойност на 6454,24 лева.

Твърди се, че съгласно чл. 6 и чл. 7, срокът на действие на договора е за 120 месеца, или за периода от 30.10.2008 г. до 30.09.2018 г. сочи се, че кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на 120 /анюитетни/ месечни вноски всяка в размер на 46,30 евро, от които последната изравнителна в размер на 46,37 евро, дължими на 30 - то число на месеца, съгласно уговореното в договора и погасителния план към него.

Твърди се, че съгласно чл. 3, кредитополучателят дължи на Банката лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент/БЛП/ на „Юробанк и Еф Джи България“ АД“ за потребителски кредитите в евро, 7,70 % за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 3,75 /три цяло и седемдесет и пет пункта/, като годишният процент на разходите е 12,85 %.

Ищецът сочи, че в чл. 5, ал. 1 от договора е било уговорено че кредитополучателят дължи такса в размер на 20,00 лева еднократно, за разглеждане и обработка на документи и комисионна в размер на 2,5°/о върху размера на кредита.

Твърди се, че съгласно чл. 9 от договора се предвижда, при просрочие на дължимите погасителни вноски, кредитополучателят дължи лихва /неустойка/, за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.

Твърди се, че между ответника и банката е било уговорено, че банката има право да прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице.

Сочи се, че на 18.01.2016 г. по силата на „Договор за възлагане на вземания“ ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД Портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1 към Договора за цесия, включително и вземането си към С. Б. Т.. Сочи се, че длъжникът е уведомен за цесията, като след датата на цесията — 18.01.2016 г., до депозиране на настоящата искова молба, няма постъпили суми по сметка на „ЕОС МАТРИКС".

Твърди се, че на 30.09.2018 г., е настъпил крайният срок за погасяване на потребителския кредит, включително и дължимите лихви, съгласно чл. 6 от договора, като считано от тази дата вземането на ищеца е изцяло дължимо.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 46, сграда „Матрикс Тауър", представлявано от Райна Иванова Миткова — Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, заедно и поотделно и С. Б. Т., ЕГН **********, с адрес - град С., ул. *******, че съществува вземане на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 46, сграда „Матрикс Тауър", представлявано от Райна Иванова Миткова — Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, заедно и поотделно, и С. Б. Т., ЕГН **********, с адрес - град С., ул. ******* дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър", представлявано от Райна Иванова Миткова — Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, заедно и поотделно, сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 15.1.2021 година по ч.гр.дело № 52674/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 2748,25 лева - главница - част от претендираната в заповедното производство и непогасена по давност главница, представляваща сбор от непогасените вноски за главницата, в левова равностойност, за периода 30.10.2015 г. — 30.09.2018 г., 2 ведно със законна лихва върху нея; сумата от 507,66 лева - лихва за просрочие /в размера на законната лихва/ върху главницата от 2748,25 лева, представляваща част от претендираната в заповедното производство и непогасена по давност лихва, за периода от 30.09.2018 г., до 23.10.2020 г., включително.

Моля в зависимост от отговора на ответника да ни бъде дадена възможност да ангажираме и други доказателства по делото.

Прави са искане за присъждане на сторените пред заповедния и исковия съд разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искови претенции по основателност.

Ответникът оспорва наличието на активна процесуална легитимация на ищеца.

Ответникът твърди, че съгласно чл. 15 от Договора за потребителски кредит, при не погасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата, вземането на банката за възстановяването на целия кредит става предсрочно изискуемо. Твърди се, че изискуемостта настъпва автоматично, тоест без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. В този смисъл се твърди, че вземанията на банката са станали изискуеми много преди 30.09.2018 г. сочи се, че към исковата молба не е приложено извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България” АД, за да може да се установи кога е последното направено плащане от доверителя ми. Видно от представеното към исковата молба Приложение № 1 към потвърждение за извършена цесия, посоченият като прехвърлен дълг на ответника е в размер на 7545.98 евро, което предполага към 31.12.2015 г. дългът вече да е обявен за предсрочно изискуем.

С оглед на горното се твърди, че вземането на „Юробанк България” АД към С. Б. Т. е изцяло погасено по давност.

С отговора на исковата молба се прави възражение и за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за всички вземания, включващи главница и лихви, датиращи от 3 години преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК - 29.10.2020 г. Твърди се, че вземанията по договор за банков кредит по своята същност представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

С отговора на исковата молба се оспорва заемната сума да била предадена на ответника и се оспорва представеното с исковата молба - Бордеро № 4365035/30.09.2008 г. сочи се, че в това бордеро - не е посочена банкова сметка на С. Б. Т., липсва негов подпис, както и няма данни за издателя на твърдения документ.

С отговора на исковата молба се твърди, че уговорената такса по чл. 5, т.2 от сключения договор за потребителски кредит за отпускане на вече разрешения кредит, представляваща 2.5% върху размера на разрешения кредит за неравноправна клауза.

Ответникът иска от съда да отхвърли иска и да му присъди разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422, ал.1 от ГПК:

- по иска за главница – с правна квалификация чл. 430, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за договорна лихва – с правна квалификация чл. 430, ал. 2 от Търговския закон във връзка с чл. 99 от същия закон;

- възраженията на ответника за изтекла давност е такова с правна квалификация по 3 смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават - няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

На ищеца е тежестта да докаже в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, валидността на процесния договор – неговата действителност и липса на основания за неговата нищожност и унищожаемост. В този смисъл ищецът следва да установи сключването на договора с ответника, получаването на заемната сума, уведомяването за извършената цесия.

За ответника е тежестта да докаже, че е изпълнила точно.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искания за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

Прави се искане за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, като поради липса на оспорвания от ответника в този смисъл с оглед поставените въпроси от ищеца – това доказателствено искане не е необходимо за изясняване на правния спор и следва да се отхвърли.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства представените такива с исковата молба, като приобщава ч.гр.дело № 52674/2020 година по описа на Софийски районен съд.

На основание чл. 192 от ГПК да се изиска от „Юробанк България” АД да представи справка/извлечение от системите си, която да съдържа информация дали задължението по договор за кредит № FL462498/30.09.2008r. е отбелязано в системите на банката като предсрочно изискуемо и ако да - от коя дата - като се изпрати препис от молбата, приложена към отговора на исковата молба.

Указва на ответника - да конкретизира кои факти и обстоятелства, ще установява с доказателствените искания заявени с отговора на исковата молба относно: на основание чл.183 ГПК да се задължите ищеца да представи оригинал на пълномощно от Д. Б. Ш. и М.

И. В. към „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК 13100137 и на основание чл. 193, ал. 3 ГПК заявеното оспорване истинността на следните документи:Платежен документ Бордеро № 4365035/30.09.2008г.; Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г.