Решение № 9 от 09.01.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Варна, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000531 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Н. С., действащ чрез пълномощника си адв.С. Б. от САК, срещу решение №350/05.08.2024г., постановено по т.дело №113 по описа за 2024г. на ВОС, ТО, единствено в частта, в която съдът е отказал солидарното осъждане на ответниците Енергоснабдяване ООД, Топлоснабдяване АД и Д. С. Д., при поддържана правилност и законосъобразност в останалата част. Страната заявява интерес от солидарното осъждане на ответниците така, както е заявена в исковата молба – за солидарно осъждане на тримата ответници да заплатят сумата от 200 000 лева, частично предявена претенция от общо 232 498.84 лева, ведно със законната лихва.

Твърди се, че съдът е допуснал неправилно прилагане института на поръчителството и солидарността. Твърди, че в случая е налице пасивна солидарност на тримата длъжника, които имат общо задължение – Енергоснабдяване ООД, като кредитополучател и главен длъжник; Топлоснабдяване АД и Д. С. Д., като солидарни длъжници по договора с главния длъжник. Ищецът е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу всички солидарни длъжници.

Твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.155, ал.2 ЗЗД като приел, че ищецът встъпва срещу поръчителите ако сам е бил поръчител, откъдето се извежда и разделната им отговорност. Твърди се, че по спора не се касае за поръчители, а за солидарни длъжници съгласно ТЗ и договореното в нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека. Счита, че разпоредбата на чл.155, ал.2 ЗЗД не може да се тълкува разширително и следва да се разбира според точния й смисъл. Въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил ал.2 вместо ал.1 на сочената разпоредба на чл.155 ЗЗД, тъй като в случая е налице платил ипотекарен длъжник, който встъпва срещу длъжника, а не срещу поръчителя. Въпрос за разделността на дълга спрямо поръчителите изобщо не е бил поставян по делото.

1

Въззивникът сочи, че в изпълнение на разпределената от съда с определение от 28.03.24г., доказателствена тежест ответниците не са установили, че ищецът, респ. неговият наследодател, има качеството на поръчител по договора за оборотни средства овърдрафт от 06.04.2011г., обезпечен с договорна ипотека.

Твърди, че кредитиращата банка е договорила с ответниците поемане на солидарна отговорност по задължението не поради обстоятелството, че отговарят за чужд дълг, а поради тяхната свързаност /въз основа на договора/. Въззивникът счита, че след като договорът за кредит не е представен, откъдето да може да се установи характера на задължаване на ответниците, то следва да се приеме, че те /ответниците/ са поели общо задължение. Излага, че съдът е допуснал процесуално нарушение в доклада си по спора като не е възложил на ищеца да доказва солидарната отговорност на втория и третия ответник, поради което ще ангажира доказателствено искане.

На следващо място, въззивникът счита за недопустима постановената разделна отговорност на главният длъжник по договора Енергоснабдяване ООД. Според въззивника, дори да се приеме, че солидарните длъжници Топлоснабдяване АД и Д. С. Д. отговарят разделно, до ½ от дълга, то кредитополучателят Енергоснабдяване ООД отговаря за цялото задължение. Приетото с решението на съда е в противоречие с изготвения и обявен по делото доклад на спора.

С жалбата си страната представя копие от решение по т.дело №167/2017г. на ШОС, с което ответниците по настоящото дело са осъдени от ПИБ АД да заплатят дълга, в който настоящият ищец е встъпил. Претендира се уважаване на въведените с жалбата доводи ведно с присъждане на сторените разноски. Представено е копие от цитирано решение на ВКС и от решението на ОС -Шумен. Няма направени други доказателствени искания.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна Енергоснабдяване ООД, Топлоснабдяване АД и Д. С. Д., тримата представлявани от адв.В.З., за неоснователност на въззивната жалба.

Според страната, първоинстанционният съд правилно е обосновал липса на пасивна солидарност между ответниците като ги е осъдил разделно. Разграничил е хипотезите на чл.155, ал.1 от тази по ал.2 ЗЗД. Твърди, че доводите на процесуалния представител на ищеца в жалбата са несъстоятелни. На първо място се изтъква, че ищецът се е суброгирал в правата на кредитора като единствен и пряк наследник на ипотекарния гарант, поради което отговаря в обема, в който би отговарял наследодателят му, поради което не може да се ползва от правното положение на приобретател на имота и да се суброгира изцяло в правата на кредитора съгл. чл.155, ал.1 ЗЗД, в каквато насока са доводите на въззивника. Самият ищец се е позовал в исковата молба и на двете хипотези на чл.155 ЗЗД, независимо от напълно различния фактически състав. Тази негова позиция, след постановяване на решението на съда, се изоставя като се поддържа изведеното във въззивната жалба.

Освен това, в противовес с решението, с жалбата си страната се позовава на търговски характер на правоотношението между страните съгласно чл.304 ТЗ. Изтъкват се аргументи във връзка с различното съдържание и обем на уредените в чл.155, ал.1 и ал.2 ЗЗД хипотези на отговорност на задължените лица. Поддържа се, че съобразно изложеното от съда спорът не подлежи на разглеждане по реда на ТЗ, а по общия ред на ГПК. Твърди се, че доводите във въззивната жалба не опровергават по никакъв начин постановената от съда разделна отговорност на ответниците. Считат, че цитираното от въззивника решение по т.дело №167/2017г. по описа на ШОС, не може да послужи по аналогия, тъй като е постановено при други правопораждащи факти /произтича от друго правоотношение – договор за овърдрафт и договорна ипотека/ и при различни страни като приетата по това дело солидарност на ответниците не може да бъде пренесена в настоящия спор. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано ведно с присъждане на сторените в производството деловодни разноски и адв.хонорар.

Предмет на производството е и втора въззивна жалба, подадена от ответниците ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ ООД, ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД и Д. С. Д., против решението по 2 т.дело №113/2024г. на ВОС единствено в частите, в които предявените искове са били уважени като всеки от ответниците е осъден да заплати сума над 50 000 лева до 66 666.66 лева както и тримата общо са осъдени да заплатят сумата от 200 000 лева.

Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен, независимо от изложените принципно законосъобразни и верни заключения относно част от фактите по делото.

Твърди се, че съгласно чл.145 и чл.127 ЗЗД, в случая припадащите се части от дълга, за които отговарят ответниците са равни поради липса на основания за друго правило във вътрешните им отношения. Въззивникът поддържа, че след извършване на публичната продан на ипотекирания имот, ищецът - претърпял принудително изпълнение наследник на ипотекарния длъжник, встъпва на основание чл.145 ЗЗД като изпълнил задължението си съпоръчител срещу останалите съпоръчители за припадащата им се част от задължението.

Поддържа, че суброгацията спрямо първоначално задълженото лице е ограничена както по хипотези, така и по размер и е в зависимост от правата, в които встъпва, лицата срещу които встъпва и размерът, в който встъпва. Твърди се, че независимо от правилно цитирана относима съдебна практика, съдът е направил противоречиви и необосновани правни изводи като приел, че настъпилата в лицето на ищеца суброгация е в пълен обем срещу задължените по договора съдлъжници, при правилно прието равенство на квотите, с които всеки от ответниците отговаря спрямо суброгиралия се ищец. Въззивниците сочат, че тъй като ищецът се суброгира срещу задължените лица, придобивайки качество на съ-задължено лице до размера ако сам би бил поръчител, неговият припадащ се дял е също равен на припадащата се част и стойността на дела на основния длъжник Енергоснабдяване ООД и на солидарните длъжници – поръчителите Топлоснабдяване ЕАД и Д. Ст.Д.. /чл.127 ЗЗД/ Поддържа становище, че ответниците отговарят за общия дълг в части, намалени с частта, с която отговаря ищецът, когото законът сочи като поръчител. /чл.127 и чл.155, ал.2 ЗЗД/ Поради това въззивникът поддържа, че отговорността на ищеца е до 50 000 лева, а остатъкът от 150 000 лева следва да бъде разделен поравно между останалите трима длъжници като исковете бъдат отхвърлени за разликата над 50 000 лева до присъдените от първата инстанция 66 666.66 лева от всеки от тях. Претендират се сторените по делото разноски съобразно обжалваемия интерес за първа и втора инстанция.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Д. Н. С., София, чрез адв.Б. от САК, с която се оспорва въззивната жалба на ответниците като се поддържат оплакванията в негова собствена въззивна жалба. Поддържа становище, че ответниците по исковете отговарят солидарно за цялото задължение, а не разделно. Оспорват се изложените в жалбата на другата страна доводи за приспадане от сумата от 200 000 лева на припадащата се на ищеца част от 50 000 лева и разделяне на остатъка на по 1/3 за всеки ответник. Претендират се сторените в производството разноски.

При преценка редовността на сезирането настоящият състав констатира, че и двете въззивни жалби са редовно администрирани и са подадени от легитимирани страни, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, в преклузивните срокове и при интерес от обжалването.

В жалбите не са правят доказателствени искания и не се твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Не е налице основание за приложение на императивни правни норми и в тази връзка за служебно събиране на доказателства и/или даване нови указания на страните по разпределената им доказателствена тежест.

Във въззивното производство въззивникът Д. С. поддържа жалбата си.

Насрещната страна, представлявана общо от адв.З. поддържа депозираната от тях въззивна жалба както и становището си за неоснователност на жалбата на Д.С. поради липсата на пасивна солидарност на тримата ответници.

Въззивният съд, въз основа на твърденията и доводите на въззивниците, събраните в производството доказателства, преценени съобразно приложимите правни норми и вътрешното убеждение на състава, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. С въззивните жалби е въведен като предмет на въззивното производство част от предмета на първоинстанционното решение – съобразно ограниченията във въззивното сезиране.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в определение №694/12.11.2024г., в производството по чл. 267 ГПК.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на Д. Н. С., с която е предявен частичен осъдителен иск срещу солидарно отговорните ответници „Енергоснабдяване“ ЕООД, гр.Шумен, “Топлоснабдяване“ АД, гр.Шумен и Д. С. Д., ЕГН ХХХХХХХХХ от гр. Шумен, за сумата от 200 000 лева/след увеличение на иска от 100 000 лева/, част от общо задължение в размер на 232 498,84 лева, представляваща общия размер на погасен по реда на принудителното изпълнение дълг на ответниците по Договор за оборотни средства овърдрафт № 324-131/06.04.2011г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в НА №Х, том II, рег.№ 2318, дело № 172/07.04.2011г., учредена в полза на „МКБ Юнионбанк“АД, на осн. чл.155, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба до окончателното удовлетворяване на задължението.