Решение № 42 от 14.02.2023, Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42 гр. Враца, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 26.01.2023 г. /двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА

КОЦЕВА при секретаря Даниела Монова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №722 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е по подадена жалба от Ц.Д.Ц. ***, против ЗАПОВЕД №ЗСП/Д-ВР/6475/28.10.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Враца, потвърдена с Решение №06-РД06-0068/15.11.2022г. на Директора на РД“СП“-Враца. С жалбата се твърди, че решението е взето при непълнота на доказателствата и при неяснота за събиране на сумата от 4 555 лева, която сума се твърди, че е получена за пенсия за предходен период. Иска се отмяна на заповедта и решението, като издадени в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Посочва се, че определената от органа сума от девет хиляди лева, която е взета предвид не става ясно как е получена, като тази сума е получена преди периода, който е взет предвид. Прави се искане за отмяна на заповедта.

Ответникът - Директор на Дирекция

„Социално подпомагане“-Враца в представен по делото писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата. Също така се посочва, че с цел правилно определяне правото на лицето за отпускане на ЦПО и предвид уточняваща информация от НОИ е извършено преизчисление на средномесечния доход за отопление на лицето и същото отново не отговаря на условията за отпускане на целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5/2008г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Жалбоподателят Ц.Ц. е подал заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с вх.№ 6475/17.10.2022г. до Директора на

Дирекция „Социално подпомагане“ –Враца, в което е декларирал, че е ***, обитаваното жилище се състои от две стаи, собственост на Г.П. и П.П., лице задължено по закон да го издържа Г.П. с отбелязване *, доходи от пенсия в размер на 395 лева. Във връзка с подаденото заявление-декларация от лицето на 27.10.2022г. е изготвен социален доклад, в който е установено, че заявителят е на ***, няма задължени лица по закон да го издържат, общият доход на семейството от предходните 6 месеца е 9034.99 лева от пенсия. Посочено е, че лицето Ц. има доход от пенсия в размер на 396.95 лв., като в месеците април и май 2022г. е получил пенсия с натрупване за предходен период. С изготвения доклад е направено предложение за отказ от целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. на МТСП за отоплителен сезон 2022/2023г., на основание чл.2,ал.1 от същата наредба, тъй като средномесечният доход на лицето за периода 01.04.2021г. до 30.09.2021г., формиран от пенсия е в размер на 590.06 лева и надвишава ДОО, определен по реда и условията на чл.2, ал.5,т.16 от горепосочената наредба, който е 262.50 лева.

Въз основа на социалния доклад е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №ЗСП/Д-ВР/6475/28.10.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Враца. Със заповедта е отказано на лицето Ц.Ц. целева помощ с твърдо гориво/в пари/ за отоплителен сезон 2022/2023г. с мотив, че не е изпълнено условието на чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. – средномесечният доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-висок от дифернцирания доход за отопление. Средномесечния доход на лицето за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2021г. е формиран от пенсия в размер на 590,06лв. и надвишава ДДО, определен по реда и условията на чл.2, ал.5,т.16 от същата наредба. Заповедта е връчена на Ц. по пощата с писмо обратна разписка на 04.11.2022г. Във вр. с информация, изготвена на 11.11.2022г. от Д.Д., ** в ОСЗ на ДСП-Враца до директора на ДСП-Враца, поради допусната очевидна фактическа грешка в мотива на заповедта по отношение на „средномесечният доход за периода от 01.04.2022г. до 30.09.2022г.“ е написано „средномесечният доход за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2021г.“ Със заповед № 0602-РД01-0786 от 11.11.2022г. на Директора на ДСП-Враца на основание чл.62, ал.2 от АПК е наредено поправяне на допусната ОФГ в мотива на заповед №ЗСП/Д-ВР/6475/28.10.2022г., като вместо „средномесечният доход на лицето за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2021г.“ да се чете „средномесечният доход на лицето за периода от 01.04.2022г. до 30.09.2022г.“ В останалата част адм.акт остава непроменен. Тази заповед е връчена на лицето на дата 16.11.2022г., видно от приложеното известие за доставяне.

Против заповедта от лицето е подадена жалба до РДСП, вх.№

06-94Ц-00-1948/10.11.2022г., по която жалба Директорът на РДСП-Враца се е произнесъл с Решение №06-РД06-0068/15.11.2022г., с което отхвърля жалбата по съображения, че средномесечният доход на Ц. в размер на 590,06 лева е по-висок от диференцирания минимален доход за отоплителен сезон 2022/2023г. /който е в размер на 262,50лв./ с 327,56лв., определен по реда на Наредба №РД-07-5/16.05.2008 г.

От жалбоподателя е представено по делото удостоверение издадено от ТП на НОИ-Враца, изх.№1021-06-746/22.11.2022г., в уверение на това че лицето Ц.Ц. за периода от м.април 2022г. до м.септември 2022г. е получил суми от пенсии и добавки, като същите изрично са посочени за всеки един от месеците, като за м.04.2022г. е посочено 0.00 лв., а в м. 05.2022г. е посочено общо получена сума в размер на 4 934.57лв., от която пенсия в размер на 3922.07 лв. и добавки в размер на 1012.50лева, а в останалите месеци е посочено размера на пенсията получавана от лицето за всеки месец.

От ответника са представени допълнително доказателства по делото. С писмо изх. № 0602-24-00-6741/29.11.2021г. на Директора на ДСП-Враца до ТП на НОИ-Враца е направено искане във вр. с изплатени суми на лицето Ц.Ц. за периода от 01.04.2022г. до 30.09.2022г. Във вр. с писмото от Директора на ТП на НОИ-Враца е предоставена такава информация с писмо изх.№ 9101-06-153-1/08.12.2022г., в което изрично са посочени преведените суми на лицето, които са изплащани редовно от м.май 2022г. до месец септември 2022г., като е посочено че за м.април в ТП“Български пощи“ е преведена за изплащане на лицето сума от 4557,57 лв., която се отнася за периода от 27.03.2021г. до 30.04.2022г., като тази сума е възстановена обратно като непотърсена и същата е преведена на лицето повторно по ведомост от 12.05.2022г. Представена е и справка от ИИС на АСП за получена пенсия от лицето Ц.Ц. м.април –м.септември 2022г. с дата на разпечатка 29.11.2022г. Така представените доказателства са след издаване на заповедта и решението.

По преписката е представена и заповед №

РД01-0325/12.08.2020г. във вр. с компетентността на органа, ведно със заповед за командировка.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на оспорване е Заповед №ЗСП/Д-ВР/6475/28.10.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Враца, оспорена от нейния адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. За оспорваната заповед е изчерпана възможността за административно обжалване, съгласно императивната разпоредба на чл.13, ал.5 от ЗСП. Решението на горестоящия административен орган е връчено на Ц. на 18.11.2022г., видно от разписка на л.33 от делото. Жалбата против първоначално издадения административен акт е подадена до съда на 25.11.2022 г., видно от вх.номер на същата на ДСП-Враца. С оглед на горното жалбата се явява допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.13,ал.2 от ЗСП, социалните помощи, каквато е и целевата помощ за отопление, се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Заповедта е издадена на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД 07-5/2008 г. Съгласно правилото на чл.4, ал.4 от Наредбата - в 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад, директорът на дирекция „Социално подпомагане” или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ на помощта. Следователно, заповедта е издадена от компетентен орган. Това се установява и от приложената по делото заповед №0602-РД01-0325/12.08.2020г. Оспореният административен акт е издаден в изискуемата от закона форма - писмена заповед, в която съгласно разпоредбите на Закона за социално подпомагане и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове следва да бъде облечено волеизявлението на компетентния орган за отпускане или отказ от предоставяне на социална помощ. Административният акт е постановен в предвидения в чл.4, ал.4 от Наредбата 7-дневен срок от изготвяне на социалния доклад. Административното производство е започнало на база изискуемата по закон молба-декларация по образец за отпускане на целева социална помощ. Спазена е процедурата по чл. 13 от ЗСП. Постановената заповед съдържа мотиви за отказа. В този смисъл органът формално е спазил разписаната в закона процедура, обуславяща издаването на крайния акт.

Решаващият орган обаче, не е събрал всички доказателства от значение за постановяване на законосъобразен и обоснован акт, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е опорочило и извода му, че на молителя следва да бъде отказана исканата целева помощ.

По делото не се спори относно обстоятелствата.

По същество основният спорен въпрос между страните е дали средномесечния доход на Ц.Ц. формиран на база сумата на получаваната от него пенсия за предходните 6 месеца, т.е за периода от м.04.2022г. до м.09.2022г. е в размер на 590. 06 лв. и е по висок от диференцирания минимален доход, определен съгласно Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г., който е посочен от органа в размер на 262.50 лв.

Съгласно чл.12, ал.4 от ЗСП условията и редът за предоставянето на социалните помощи и прекратяването им, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с Наредба на министъра на труда и социалната политика. В чл. 2 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление е посочено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от ППЗСП. В случая, за да постанови своя отказ, административният орган е приел по същество, че оспорващият не отговаря на условията на чл. 2, ал.1 от Наредбата, защото по-високият средномесечен доход на заявителя за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация, е по-висок от диференциран минимален доход за отопление, формиран от получени суми от пенсии на жалбоподателя. Периодът, в който се вземат предвид доходите за изчисляване на средномесечния доход на семейството включва предходните шест месеца преди подаване на заявление-декларацията, и в случая, предвид, че заявлението е подадено на 17.10.2022 г., това е периодът: 1.04.2022г.

- 30.09.2022 г.

В рамките на този период органът е приел, че Ц. е получил доходи от пенсия в размер на 9 034,99 лв., който е коригирал съгласно чл.2, ал.2 от Наредбата със съответен коефициент, като получената сума е разделил на 6 и е получил доход в размер на 590,06лв. за всеки месец, получаван от лицето. С оглед на което е приел, че средномесечния доход за отопление е по-висок от диференцирания доход за отопление, който е 262,50лв.