Решение № 164 от 02.05.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. гр.Н., 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.Сл.П. при участието на секретаря Р.Г.М. като разгледа докладваното от П.Сл.П. Гражданско дело № 20212150101746 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.69 от Закона за наследството, във връзка с чл.34 от Закона за собствеността – делба на сънаследствени имоти. Същото е във втората фаза на делбата – по извършването й.

С влязло в законна сила Решение № 361 от 31.10.2022г., постановено по делото, е допусната съдебна, която да се извърши между Р. П. П. с ЕГН **********, с адрес: град Н., улица Е. № ****, И. С. П. с ЕГН **********, с адрес: град Н., улица Е. № ****, и Ц. И. П. с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. М.р. №******, по отношение на следното имущество:

1) Самостоятелен обект в сгР. с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Н., одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, е от 16.08.2021г., адрес на имота: град Н., улица Е. № *******, самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сгР. с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сгР. – многофамилна, сгР.та е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 117,18 кв.м., прилежащи части: изба № 12 с площ от 15,921 кв.м., таванско помещение № 9 с площ от 20,79 кв.м. и 9,426% идеални части от общите части на сгР.та и от правото на строеж, съседни самостоятелни обекти в сгР.та: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – няма; 2) Самостоятелен обект в сгР. с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Н., одобрени със 1

Заповед РД-18-4 / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, е от 16.08.2021г., адрес на имота: град Н., улица Е. № 8, етаж 1, гараж 12, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сгР. с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сгР. – многофамилна, сгР.та е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сгР., брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 24,50 кв.м., съседни самостоятелни обекти в сгР.та: на същия етаж – ***, ***, ***, под обекта – няма, над обекта –

***, и 3) Лек автомобил „Фолксваген Пасат ГЛ“, Комби с ДК № ****** цвят: тъмно син металик, рама № ***********, двигател № ABS150712, дата на първоначална регистрация: 01.01.1992г., при следните квоти от правото на собственост: 9/12 идеални части за Р. П. П., 2/12 идеални части за И. С. П., и 1/12 идеални части за Ц. И. П..

В срока по чл.349, ал.4 от ГПК съделителят Р. П. П. е заявила претенция за възлагане за допуснатите до делба недвижими имоти на основание чл.349, ал.2 от ГПК, като основава тази своя претенция единствено на обстоятелството, че имотите са неподеляеми.

Ако се окаже, че възлагателните му претенции са неоснователни, моли допуснатото до делба имущество да бъде разпределено при условията на чл.353 от ГПК като апартаментът бъде поставен в дял на Р. П. П., гаража на И. С. П., а лекият автомобил на Ц. И. П..

С протоколно определение от 30.01.2024г. съдът е приел за съвместно разглеждане във втората фаза на делбеното производство заявената от Р. П. П. възлагателна претенция на двата недвижими имота, допуснати до делба, а именно Самостоятелен обект в сгР. с идентификатор ***, с предназначение: Жилище, апартамент, и Самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 5500.502.71.1.24, с предназначение: Гараж.

В заключението на извършената по делото съдебно техническа и оценителна експертиза, вещото лице е посочило, че разпределението на жилището – апартамент, и неговата площ не дават възможност за обособяване на три отделни жилища според квотите от съсобствеността, които да отговарят на изискващите се от чл.110, ал.1 от Н-7 ПНУТ, според който всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня и тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището, поради което Апартамент с идентификатор *** и Гараж с идентификатор *** са неподеляеми. Пазарната стойност на самостоятелния обект Апартамент с идентификатор *** с площ: 117,18 кв.м., прилежащи части: изба № 12 с площ от 15.921 кв.м., таванско помещение № 9 с площ от 20,79 кв.м. и 9,429% идеални части от общите части на сгР.та и от правото на строеж, възлиза на 160 784 лева без ДДС. Пазарната стойност на самостоятелен обект в сгР. с идентификатор ***, с предназначение Гараж с площ: 24,50 кв.м., възлиза на 21 452 лева без ДДС. Пазарната стойност на лек автомобил „Фолксваген Пасат ГЛ“, Комби с ДК № ****** цвят: тъмно син металик, рама № ***********, двигател № ABS150712, дата на първоначална регистрация: 01.01.1992г., възлиза на 1 200 лева. Разпределението и площта на недвижимите имоти не са достатъчни за да се обособят дяловете за всеки от съделителите 2 съобразно квотите им. Общата стойност на процесните вещи – недвижими и движими, възлиза на 183 436 лева, а стойността на всеки дял при определените квоти от правото на собственост възлиза на: 9/12 идеални части за Р. П. П. – 137 577 лева, 2/12 идеални части за И. С. П. – 30 573 лева, 1/12 идеални части за Ц. И. П. – 15 286 лева.

Изслушано в съдебно заседание вещото лице заявява, че поддържа експертното си заключение, като пояснява, че гаражът не е преустроен, продължава да се ползва именно като гараж. Той е измежду тези гаражи в кооперацията на приземния етаж, лицето на гаража не е към улицата, а е към дворната част.

По делото в качеството на свидетел е разпитана Й.Д.С. от чийто показания се установява, че до 1989г. Р. П. П. и съпругът й С.П. П. са живеели в село О., община Н., когато се установили да живеят в жилището им в град Н., улица Е. № ****, заедно с двамата им сина. След смъртта на С.П. П. през 2008г. в него са останали да живеят Р. П. П. заедно с двамата им сина П. С. П. и И. С. П.. Първият е живял в София, където е учел, а впоследствие се е установил да живее заедно със съпругата си в село О., община Н. до смъртта си през 2019г., а вторият от четири години се е установил заедно със семейството си да живее в Англия.

Съдът като обсъди исканията на страните, събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1.

По възлагателната претенция на Р. П. П..

Процесният апартамент е придобит от С.П. П. и Р. П. П. и е притежаван от тях в режим на съпружеска имуществена общност по силата на отстъпено през 1985г. и реализирано през 1991г. право на строеж. Към момента на смъртта на С.П. П., съпругата му Р. П. П. е живяла в имота, представляващо жилище – процесният апартамент.

След смъртта на съпруга й, т.е. от 2008г., Р. П. П. се легитимира като собственик на 6/12 идеални части от жилището на посоченото по-горе основание – упражнено право на строеж, както и на други 2/12 идеални части на основание наследство. Останалата 1/12 идеална част от жилището тя е придобила пак по наследство този път от починалия си син П. С. П..

При наличието на такава комбинирана/смесена съсобственост извършването на делба по този ред е недопустимо и в този смисъл е т.8 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г. по гр.д.№ 1/2004г. на ОСГК на ВКС, което означава, че когато съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факта, възлагането по чл.349, ал.2 от ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл.348 от ГПК.

Наред с това съделителят Р. П. П. не само не представа доказателства, но и не декларира отрицателния факт – непритежаване на жилище. Начините да бъде доказан този отрицателен факт са: първо, посредством официални документи, които потвърждават този деклариран от страната факт, и второ посредством верига от положителни факти, които 3 водят до единствения несъмнен извод, че отрицателният факт е осъществен.

След като в случая не са налице в кумулативна наличност всички предвидени в чл.349, ал.2 от ГПК предпоставки за уважаване на това основание на възлагателната претенция по отношение на съделителя Р. П. П., означава, че неподеляемия жилищен имот – апартаментът, следва да бъде изнесен на публична продан.

Възлагането по смисъла на чл.349, ал.2 от ГПК се отнася само до жилище, но не и за друг недвижим имот с различно предназначение, в частност допуснатия до делба гараж.

2.

По отношение делбата на недвижими имоти и искането на Р. П. П. за разпределянето им по реда на чл.353 от ГПК.

При избора на способ за извършване на делбата в настоящия случай, следва да се изхожда преди всичко както от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, така и да се отчете характера, вида и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти.

Основният способ за извършване на делбата е този по чл.347 и чл.352 от ГПК, т.е. съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий, щом допуснатите до делба имоти съответстват на броя на съделителите. В случая обаче, освен, че не всички части на съделителите са равни, налице са съществени различия в цените на допуснатите до делба имоти – апартамента и гаража, като в предназначението им – първият е с жилищно такова, а по отношение на втория – гараж в сгР.. Лекият автомобил пък е движима вещ. При това положение не може да се възприеме тази алтернатива за извършване на делбата, тъй като посочените различия по отношение на вещите са значителни. Предвидената в чл.353 от ГПК възможност за ликвидиране на съсобственост без теглене на жребий е едно изключение, което е отразено в самия текст, при което съдът разпределя дяловете без жребий, само в случаите, когато това се окаже невъзможно или много неудобно. В настоящия случай обаче, както вече се посочи по-горе, двата недвижими имота, предмет на делбата, освен, че се различават значително по стойност, са и с различно предназначение и характер, при положение, че и правата на страните не са равни. Според настоящия съдебен състав, съображенията на съделителя да поиска този алтернативен начин на извършване на делбата е обстоятелството, че двата недвижими имота заедно с лекия автомобил, допуснати до делбата, съответстват на броя на съделителите, както и че поставянето им в дял на конкретен съделител е съобразено както с квотата му от правото на собственост, така и със стойността на отделните имущества, но и по този начин всеки от съделителите би получил реален дял. Значителни са обаче разликите в стойността на съответния дял на всеки от съделителите, от една страна, и стойността на съответните им имоти, респ. движима вещ, които се предлага да им бъдат поставени в дял, от друга страна, а това от своя страна предполага и заплащането на значителни суми за уравняване на дяловете, като Р. П. П. би заплатила на останалите съделители общо 23 207 лева, от които И. С.П. следва да получи 9 121 лева, а Ц. И. П. - 14 086, при положение, че стойността на лекия автомобил, който би й се поставил в дял, е с незначителната стойност от 1 200 лева. Това са основните съображения съдът да приеме, че този вариант на делбата – разпределение на вещите по реда на чл.353 от ГПК, се явява неприемлив. Във връзка с това и с оглед на фактически установеното по 4 делото, че по отношение на никой от съделителите не са налице предпоставките на чл.349, ал.2 от ГПК за възлагането му в дял на жилищния имот, то следва да се приложи предвиденото в чл.348 от ГПК като описаните имоти – апартамента и гаража, както и лекият автомобил, бъдат изнесени на публична продан.

3.

По разноските.

Основателна се явява претенцията на двамата съделители Р. П. П. и И. С. П. за осъждането на Ц. И. П. да им заплати сумата общо в размер на 40 лева, заплатени от тях за вещо лице, но която сума се е дължала именно от Ц. И. П., т.е. заплатили с а нейно задължение, като разноски за вещо лице, съответстващо на квотата й от собствеността. Тя следва да заплати на всеки от двамата по 20 лева.