Решение № 1062 от 24.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1062 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000500812 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Л. Л. срещу решение № 261827/ 01.06.2022г. и решение 260716/17.05.2023г. на СГС, ГО,19 състав, постановени по гр.д. № 2361/2021г. в частта, в която са отхвърлени искове му по чл.2, ал.1, т.3 пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди над 10 000лв. до 200000лв. и за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 50 000лв. и за присъдената лихва.

Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от Прокуратура на РБългария в частта, в която срещу нея е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят – ищец твърди, че обжалваните решения са неправилни, необосновани и незаконосъобразни.

Излага, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо е определил такъв занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Той не съответства на тежестта и продължителността на воденото наказателно производство, на тримесечния му престой в ареста. В жалбата се сочи, че при определяне на обезщетението следва да се вземат предвид като обективно съществуващи факти- взетата мярка за неотклонение и други наложени му 1 ограничения в рамките на наказателното производство, неговите преживявания и цялостното отражение, което е оказало воденото срещу него наказателно производство върху живота, здравето му, семейство и приятели, професия, обществен отзвук. Повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо действие. Съдът не е отчел причинените му болки и страдания в следствения арест, влошаването на физическото и психическо състояние, общественото знание и огласяването на факта, че той е в ареста. В случая е повдигнато обвинение на лице, свързано с упражняваната от него професия на митнически служител. Ноторно известно е, че всички медии са отразили задържането и воденото срещу него наказателно производство. Този факт е бил потвърден от свидетеля, а съдът не си е направил труда да провери.

Към упражняваната от него професия има изключително завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо правосъзнание, професионализъм и незаконното обвинение и задържането на ищеца като такова лице засяга в поголяма степен личния и професионалния му живот. Съдът не е отчел, че престоят му в ареста рязко е влошил здравословното му състояние. Съдът не обсъждал причинените му имуществени вреди. По отношение на трудовото му възнаграждение и разликата в сравнение с други негови колеги е установен от счетоводна експертиза. Здравословното му състояние е налагало да се извършат разходи за лекарства. Сочи, че в досъдебното производство се съдържа договор за правна защита, в който е вписана сумата от 5000лв., която е платена в брой на адв. Г. Г.. Съдът не е уважил претенцията за лихви върху присъденото обезщетение, считано от 21.03.2019г., датата на прекратяване на наказателното производство.

Затова моли въззивния съд да отмени решенията в обжалваната им част и постанови друго, с което да уважи исковете изцяло.

Жалбоподателят- ответник твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната от него част е неправилно и необосновано. Присъденият размер на обезщетението е изключително завишен в сравнение с доказаните вреди. Счита, че е нарушен чл.52 от ЗЗД и съдът не се е съобразил с ППВС № 4/68г. При определянето му съдът не е отчел в достатъчна степен разумната продължителност на производството- 3 г. и 4м., както и че липсват доказателства за трайни вреди върху физическото и психическо здраве на ищеца. Съдът е направил извод, че Д. Л. е търпял обичайни вреди, но е 2 присъдил обезщетение, което по размер надхвърля обичайните такива.

Присъденото обезщетение е за вреди, които не са в пряка връзка с повдигнатото обвинение, а именно с уволнението му от работа.

Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да намали размера на присъденото обезщетение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Д. Л. твърди, че е бил привлечен като обвиняем по ДП № 2/15г. по описа на С-БОП-Хасково и пр.пр. № 332/15г. по описа на Специализираната прокуратура, за това че е участвал със свои колеги в периода месец март 2015г. до 13.12.2015г. в област Хасково на територията на митнически пункт „Капитан Андреево“ в организирана престъпна група, която е извършила престъпления по чл.301 НК и чл.282 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода за повече от три години. Групата е създадена с користна цел и в нея са участвали длъжностни лица- престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2 вр. с ал.2 НК.

Постановлението за привличане на обвиняем му е било предявено на 14.12.2015г. и му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. По чнд № 1708/15г. Сп НС е изменил мярката в „парична гаранция“ в размер на 10 000лв. С определение от 29.12.2015г., АСпНС по вчнд 250/15г. е изменил отново мярката за неотклонение в „задържане под стража“, която е приведена незабавно в изпълнение и той е бил отведен в ареста на ул. „Майор Г. Векилски“. Тази мярка е била изтърпявана без прекъсване до 15.03.2016г., когато отново е била изменена в „парична гаранция“ в размер на 10000лв. с определение по чнд № 592/16г. Ищецът твърди, че воденото срещу него наказателно производство е продължило много дълъг период- 4 години. Престоят му в следствения арест е оказало пагубно въздействие върху психиката му и върху цялото му семейство. Претърпял е множество вреди- физически, психически, емоционални, както и семейството му. Досъдебното производство е било предшествано от задържането му със заповед от 13.12.2015г. от служители от 3

ГДОБ. Всички национални и местни медии са отразили процеса. В рамките на наказателното производство са били извършени претърсване на МПС и жилището на Д. Л.. Иззети са били 3 ловни пушки и е бил задължен да прехвърли собствеността им на трети лица. В следствие на повдигнатото му обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и непрекъснат психически тормоз, огромно напрежение, уронване на честта, достойнството и доброто му име сред обществото в родния му град и при упражняване на професията му. В досъдебното производство му е била направена криминална регистрация като субект на извършени престъпления, която може да престои в архивите на МВР неопределен период от време. Била му е наложена и мярка за процесуална принуда по чл.68 НПК- забрана да напуска страната, която е действала почти за целия разследващ период.

Наказателното производство е създало за него здравословни проблеми- високо кръвно налягане, зъбни невралгии, неспокоен сън, неспособност и неадекватност във всички случаи да поема работата, за която притежава съответната квалификация, което се е отразило и на доходите му. Два пъти е бил уволняван от работа заради процесуалното му качество на обвиняем.

Наказателното производство се е отразило негативно върху контактите му и отношенията с колеги и приятели. Бил е тревожен за бъдещото си и на семейството си. Развил е „миниеров синдром“, който се проявява при стрес и се изразява в неуравновесеност и залитане на една страна, неконтролируемост и световъртеж през различни периоди и особено при движение. Отключил е диабет, който лекува и към момента. В исковата молба се излагат доводи за това как семейството му е понесло воденото срещу него наказателно производство. Претърпял е имуществени вреди, уточнени в молбата му от 22.03.2021г. и в съдебото заседание пред САС: за транспорт, считано от датата на задържането му 13.12.2015г. до свобождаването му от ареста 15.03.2016г. в размер на 2500лв., извършени от съпругата му и 2 500лв. за останалия период, извършени от него за пътувания до гр. Хасково за делата за освобождаването му от работа. За лекарства- 2500лв., за периода от 13.12.2015г. до 16.03.2016г., направени от съпругата му и 2500лв. до датата на завеждане на исковата молба, направени от него. Разходи за храна 5000лв. за периода 13.12.2015г. до 16.03.2016г., направени от съпругата му и 5000лв., направени от ищеца. Направил е разходи за адвокатско възнаграждение в досъдебното производство до прекратяването му в размер на 20 000лв.

4

Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв. и 50 000лв. имуществени вреди, в едно със законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недоказан по размер, но доказан по основание. Не оспорва, че срещу ищеца е проведено наказателно производство в досъдебна фаза, което е прекратено на

21.03.2019г. по пр.пр. № 332/15г. По нея ищецът е бил обвинен за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и 4, т.2 вр. с ал.2 от НК. Досъдебното производство е продължимо 4г. и 3 м. , което не е извън разумния срок, тъй като е било образувано срещу повече от едно лице. Липсват доказателства, че ищецът е търпял трайни и интензивни неблагоприятни последици, че е бил потиснат и социалната му активност е била понижена, че отношенията на страх и несигурност са се пренесли и в семейството му. Сочи се, че обезщетение се дължи по отношение на лицето, срещу което е бил постановен незаконен акт или е предприето незаконно действие, поради което претенцията за вреди, претърпени от семейството му е неоснователна.

Недоказани са твърденията в исковата молба за злепоставяне на ищеца пред близки и познати, за уронване на престижа и доброто му име. Счита за прекомерно по размер претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Счита, че то не е съобразено с икономическия стандарт в страната.

В отговора се сочи, че няма доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 20 000лв. Оспорва транспортните разходи, претендирани за пътувания във връзка с воденето на дела за освобождаването му от работа.

Оспорват се и останалите претендирани разходи за храна и лекарства.

Липсват доказателства за тяхното извършване.

Видно от приложеното към исковата молба постановление от

13.12.2015г. на Специализираната прокуратура е, че ищецът е бил задържан под стража за 72 часа.

Не е спорно, че е образувано ДП № 2/15г. по пр. пр. № 332/15г.

С постановление от 14.12.2015г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2 във вр. с ал.2 от НК.

5

С определение на СпНС от 16.12.2015г. на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000лв., което е отменено от АпСпНС с определение от 29.12.2015г. и на ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 10.03.2016г. на СпНС, постановено по чнд. № 592/16г. мярката за Д. Л. „задържане под стража“ е изменена в „парична гаранция“ в размер на 10000лв. Сумата е внесена на 15.03.2016г.

С определения на СпНС от 09.12.2015г. е разрешено на органите на досъдебно производство № 2/15г. да извършат обиск на ищеца, претърсване и изземване в жилището и лекия му автомобил. За извършването на тези процесуално- следствени действия на 13.12.2015г. са съставени протоколи.

С решение от 14.03.2016г. на РУ на МВР- Свиленград е наредено да се изземе от Д. Л. ловно оръжие.

Не се спори, че досъдебното производство срещу ищеца е прекратено на основание чл.199, ал.1 и чл.243, ал.1, т.2 от НПК с постановление от 21.03.2019г.

За здравословното състояние на ищеца са представени медицински документи, както и на членове от неговото семейство. Тези за здравословното състояние на последните са неотносими към спора и не следва да бъдат обсъждани.