Решение № 459 от 20.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20261001000522 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 29.06.2026 г. на ищеца Застрахователна компания „Лев Инс“ АД срещу решение № 645/21.05.2026 г. по т. д. № 1596/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-6 състав, с което: е отхвърлен предявеният срещу сдружение „Асоциация на българските застрахователи“ иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение по т. 7 по протокол от общо събрание на ответника, проведено на 10.07.2024 г. ищецът е осъден да заплати на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 51,13 евро – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че оспорваното решение на общото събрание е законосъобразно. Твърди се, че с решението е извършена промяна в състава на Управителния съвет, като е избран нов представляващ сдружението, без това да е включено в предварително обявения в поканата дневен ред, а освен това не е спазена е процедурата по чл. 32, ал. 3 от устава.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, както и да му присъди направените разноски.

Въззиваемият сдружение „Асоциация на българските застрахователи“ – ищец по иска – в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

1

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част /по въпроса за допустимостта на иска е постановено обвързващо определение № 178/13.03.2026 г. по ч.т.д. № 791/2025 г. на САС/. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на същото. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Предмет на предявения иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е решението по т. 7 от дневния ред на общото събрание от 10.07.2024 г. на ответното сдружение, гласящо: „Да се заяви за вписване в ТРРЮЛНЦ при АВ по партидата на сдружението промяната в представителството на „Дженерали застраховане“ АД в органите на сдружението, осъществена с решение на Управителния съвет на последното от 1.07.2024 г., по силата на което и считано от 15.07.2024 г. г-н Ю. К. К. се освобождава като представител на „Дженерали застраховане“ АД в органите на сдружението, а именно като член и председател на Управителния съвет на сдружението и на негово място се определя г-н Н. И. С., който считано от 15.07.2024 г. ще представлява „Дженерали застраховане“ АД в органите на сдружението, като член и председател на Управителния съвет на сдружението“.

Заявените от ищеца пороци на атакуваното решение, очертаващи основанието на иска, са, че с това решение била извършена промяна в членския състав и председателя на УС на сдружението, без подобна точка да е била предварително включена в поканата за събранието, с което са нарушени чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ и чл. 33, ал. 3 от устава.

Действително, процесното решение е взето в рамките на т. 7 от дневния ред – „Разни“.

Същевременно, същото няма характера на същинско решение на общото събрание на сдружението. Противно на доводите на ищеца решението не извършва промени в персоналния състав на управителния съвет, в частност – неговия председател. По силата на устава на ответното сдружение /в редакцията му към процесното ОС/ членове на същото могат да бъдат само юридически лица /застрахователни дружества – чл. 15/, а членове на управителния съвет могат да бъдат членове на сдружението /т.е. юридически лица/, както и други избрани от общото събрание лица /вкл. физически лица/, които не са членове на сдружението. Ако за член на УС е избрано юридическо лице, то същото се представлява от законния му представител или упълномощено лице от представителния му орган.

Към датата на провеждане на процесното ОС от 10.07.2024 г. членовете на УС, предходно избрани на ОС на 17.05.2023 г., са били седем, измежду които и „Дженерали застраховане“ АД – председател на УС, представляващ сдружението. Вписването на този УС е било извършено на 12.06.2023 г., при което освен вписване на съответното ЮЛ, избрано за член на УС, е вписано /без да е било необходимо/ и от кого се представлява съответното ЮЛ – член на УС, като за „Дженерали застраховане“ АД е вписано, че се представлява от Ю. К.

К.. Впоследствие, с решение от 1.07.2024 г. на управителния съвет на „Дженерали застраховане“ АД е упълномощен нов представител на това дружество при упражняване на правомощията му на член и председател на УС на ответното сдружение, а именно – Н. И.

С., член на УС на това дружество. Вследствие на това с настоящото решение по т. 7 от протокола от 10.07.2024 г. е постановено да се извърши вписване на Н. С. като представляващ „Дженерали застраховане“ АД в качеството на член и председател на УС на сдружението. От тази хронология е видно, че самото процесно решение на ОС има единствено констативен характер, а не конститутивен такъв – не се избира нов член на УС, а се констатира извършена промяна в представителството на досегашен член на УС. Самото решение по т. 7 е било ненужно, тъй като не е необходимо за извършване на подобно вписване, което е видно и от това, че при заявяването на същото в ТР не е бил приложен настоящия протокол на ОС от 10.07.2024 г., а вписването е извършено единствено въз основа на приложеното решение от 1.07.2024 г. на управителния съвет на „Дженерали застраховане“ АД. В този смисъл решението по т. 7 няма никакво правно значение.

2

След като това решение не представлява същинско решение на ОС, то и за него не се прилагат изискванията на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ и чл. 33, ал. 3 от устава. При това положение искът по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е изцяло неоснователен.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.

При този изход на спора на право на присъждане на разноски за въззивното производство има само ответника съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият претендира само присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като има право на такова, тъй като е представляван от юрисконсулт. Такова следва да се присъди в размер на 82 евро – съобразно чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран Софийският апелативен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 645/21.05.2026 г. по т. д. № 1596/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-6 състав.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК – 121130788, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на сдружение „Асоциация на българските застрахователи“ с ЕИК – 831559928, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, на осн. чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 82 евро – разноски за производството пред САС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.

280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Съобщението до ищеца да се връчи чрез профила в ЕПЕП на адвоката и чрез профила в ССЕВ на дружеството, а до ответника – по общия ред.

Указва на страните, че при евентуално подаване на касационна жалба към същата следва да бъде приложен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15,34 евро /като в документа се посочи номера на делото на САС/, както и изложение по чл. 280 ГПК, а жалбата да бъде подписана от адвокат или юрисконсулт с приложено пълномощно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3