Решение № 7051 от 09.09.2016, Софийски градски съд

Р E Ш

Е Н И Е

№ ………., 09.09.2016 година, град София,

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав, на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ : Валентина Ангелова

При секретаря Ж.Н., след като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6731 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по общия исков ред на ГПК.

Образувано е по искова молба на Д.В.Д. срещу Г. Ф., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ(отм.) и по чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Ищцата Д.В.Д. твърди в исковата си молба, че на 10.07.2013 г. нейният син В.К.В. загинал при ПТП. Той пътувал на предна дясна седалка на лек автомобил „Пежо 306“, с рег. № ********, управляван от непълнолетния М.М.И., като последният шофирал с висока скорост, при която загубил контрол над управлението, напуснал пътното платно и се ударил последователно в две дървета край пътя. Вината му за ПТП била призната с влязла в сила присъда на Врачански окръжен съд по НОХД № 116/2014 г.

Сочи, че в следствие смъртта на сина си претърпяла и ще търпи непоправими болки и страдания и тежка психологическа травма. Тя изживяла мъка, страдание и скръб от нелепата загуба на нейно дете.

Ищцата твърди още, че към датата на ПТП не е било налице застрахователно правоотношение, покриващо гражданската отговорност на виновния водач. Предвид това, ищцата поискала от Гаранционния Ф. да й изплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син, но такова било отказано. Иска Гаранционният Ф. да бъде осъден да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния син в размер на 130 000 лева (първоначално предявен за сумата от 100000 лева, като при условията на чл. 214 от ГПК, в съдебно заседание на 30.05.2016 г. е допуснато увеличение на иска), ведно със законната лихва от 25.02.2015 г. до пълното му изплащане.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа изцяло заявените искови претенции и пледира за тяхното уважаване. Претендира сторените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като представя списък по чл. 80 от ГПК. Окончателното си становище по делото излага в писмени бележки, вх. № 80566/13.06.2016 г.

Ответникът – Г. Ф. оспорва иска, като твърди, че починалият син на ищцата е съпричинил смъртта си при ПТП като пътувал в посоченото МПС без поставен обезопасителен колан, както и като е поел риска да пътува в лек автомобил, управляван от неправоспособен водач, което знаел, тъй като бил в приятелски отношения с него. Оспорва размера на претенцията като прекомерен, както и началната дата, от която се претендира законна лихва. Сочи, че пред него е образувана щета на 05.12.2014 г., като Ф.ът е изискал допълнителни доказателства, които не били представени от ищцата, поради което изплащане й било отказано. Ф.ът бил в обективна невъзможност да го определи, поради което счита, че не дължи лихва до датата на исковата молба.

В хода на съдебното дирене, поддържа заявеното с отговора становище, като пледира за отхвърляне на предявените искове като недоказани и неоснователни, а в случай, че съдът приеме предявените искове за основателни да отчете приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в това, че той не носел предпазен колан и се съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Претендира разноски по представен списък.

Третото лице помагач на страната на ответника М.М.И. не взема становище по предявените искове.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, изслушано е заключението на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

Между страните не е спорно настъпването на процесното ПТП, а при условията на чл. 300 от ГПК не се нуждаят от доказване и противоправността на деянието, вината на дееца и механизма на извършеното деяние, в това число причинната връзка между ПТП и смъртта на В.В., явяващи се част от състава на престъплението. Същите обстоятелства се установяват и от констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Присъда № 9/10.06.2014 г., постановена по НОХД № 116/2014 г. по описа на Врачански окръжен съд, НК, както и от Решение № 334/09.10.2014 г. по ВНОХД №764/2014 г. по описа на САС, НО, 5 състав и Решение № 118/08.04.2015 г. по касационно дело № 1806/2014 г. по описа на ВКС, І НО. Видно от същите, М.М.И.-трето лице помагач на страната на ответника, бил признат за виновен в това, че на 10.07.2013 г., около 20-20.30 часа, на път ІV-13005 - с. Р. - с. Б., община К., на километър 10+500, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на действията си и можел да ръководи постъпките си, при управление на лек автомобил „Пежо 306“, с ДК № ********, собственост на Б. И. П. от с. Р., без да има необходимата правоспособност, в нарушение на правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно – на В.К.В., роден на *** г., починал на 10.07.2013 г., и на Н.Н.С., роден на *** г. и починал на 16.07.2013 г., като по този начин осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предложение ІV, алтернатива ІІ, и предложение VІ, б. „б“, предложение І от НК, за което му било наложено съответно наказание. Присъдата, с която И. бил признат за виновен влязла в сила на 08.04.2015 г. С мотивите на същата присъда било прието за установено, че И., който към процесната дата бил 16 годишен, бил неправоспособен като водач на МПС. Същият имал достъп до посочения лек автомобил, собственост на Б. П.. Последната съжителствала на съпружески начала с дядото на И. и макар да работела в гр.

София, не ползвала посоченото МПС от 2010 г., съхранявайки ключовете и документите за него в дома на съжителя си в с. Р.-къща, находяща се на ул. „********** В същата къща живеело и семейството на И.. През лятото на 2013 г. И. започнал да управлява посоченото МПС, първоначално на улицата пред дома му, а впоследствие в населеното място и извън него. На процесната дата, привечер, И., който вече бил шофирал посочения лек автомобил до с. Б. и обратно до с. Р., заедно с братовчед си Н.С. и В.В., решили да отидат до центъра на с. Б.. И. взел ключовете от посоченото МПС, като заел мястото на водача, до него се настанил В.В., а отзад седнал Н.С., след което го привел в движение. Около 20-20.30 часа, при сухо време и нормална видимост, на прав участък от път ІV-13005 (с. Р.-с.Б.), покрит с износен едрозърнест асфалт, при километър 10+500, на около 200 метра преди табелата за с. Б., И. управлявал посоченото МПС със скорост от 135 км/ч, при което автомобила напуснал пътното платно вляво и се блъснал с предна лява част в крайпътно дърво. От удара превозното средство се завъртяло на 900 в посока обратна на часовниковата стрелка и в това положение колата изминала 6,5 метра. Последвал нов удар в друго крайпътно дърво с дясната странична част, което довело до деформация, достигаща до 0,90 метра навътре в средата на лекия автомобил. На мястото на ПТП дошли намиращите се в района П. и Е.Д., които подали сигнал за случилото се на Национален телефон „112“. Пристигналия малко по-късно на мястото на ПТП екип на ЦСМП В. констатирал смъртта на В.К.В., а И. и неговия братовчед Н.С. били транспортирани и настанени за лечение в болницата в гр. В.. Рано сутринта на 11.07.2013 г. С. бил преведен в УМБАЛСМ „Пирогов“, където, независимо от проведено лечение починал на 16.07.2013 г. В това производство била изслушана съдебно-медицинска експертиза на труп, чието заключение констатирало наличието на тежка съчетана травма при В.В. (закрита черепно-мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма, счупване на тазови кости …), довела до остра дихателна сърдечно-съдова недостатъчност. Смъртта на В. била в пряка причинна връзка с посочените увреждания и настъпила бързо, като уврежданията можели да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и можели да бъдат получени при условията на пътна злополука.

Видно от представените по делото препис-извлечение от акт за смърт № 0001/11.07.2013 г. съставен при община К., с. Б., област В., както и от удостоверение за наследници № 81/22.07.2013 г., издадено от община К., с. Б., област В., В.К.В., с ЕГН **********, неженен, починал на 10.07.2013 г., като оставил за свои наследници К.В.Д., баща, и ищцата Д.В.Д., майка.

Не е спорно по делото също, че увреждащият лек автомобил, към датата на произшествието, бил без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, като това обстоятелство се установява и от посочените по-горе констативен протокол за ПТП и присъда по НОХД № 116/2014 г. на ВРС, НК, както и от приложената по делото справка (лист 20 от делото).

Видно от неоспореното заключение на изслушаната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, което съдът приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно и възприема в цялост, в следствие на пътно-транспортното произшествие синът на ищцата В.В. получил съчетана травма - закрита мозъчно-черепна травма, охлузвания на лицето в дясно, циркулярно счупване на черепната основа с разкъсване в съчленението й с първи шиен прешлен, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, закрита гръдна травма : охлузвания по гръдния кош и контузия на белите дробове, закрита коремна травма: счупване на костите на таза в дясно, охлузвания по крайниците. Като причина за смъртта на В. се сочи гореописаната съчетана травма с водеща черепно-мозъчна травма. Според вещите лица описаното циркулярно счупване на черепната основа се получавало при удар с посока теменна област-таз или при удар в задната част на главата и „отхлупването й“ от шийната област, като се сочи, че вторият посочен механизъм е по-вероятен в процесната хипотеза с оглед описаното и предвид прекъсването на ставните връзки между черепната основа и първи шиен прешлен (атлантоокципиталната става). Не били установени увреждания, които да са в резултат на употребата на обезопасителен колан, като тялото на пострадалия В. било намерено на предна дясна седалка - седалище и крайници затиснати от части на интериора на автомобила, а горната част от тялото му било намерено на предна лява седалка с увиснала глава извън лявата част на автомобила. Това според вещите лица сочи, че пострадалият бил без поставен предпазен колан, но като отчитат хлътването навътре с 90 см. на дясната странична част на автомобила, заключават, че и при поставен такъв можел да настъпи смъртен изход за този пасажер. Предпазния колан имал за цел да задържа пътника на мястото му, като лекия автомобил бил снабден с механични инерционни предпазни колани. При първия удар, при който скоростта на автомобила била

127 км/ч., той е политнал напред и на ляво при завъртането на автомобила обратно на часовниковата стрелка. Тялото на пътника при този удар според вещите лица се е преместило напред и в страни на 152 см. при липсата на поставен колан. При втория удар скоростта на автомобила била 100 км/ч, като при този удар е получена деформация на вратите по средата на автомобила в дясно, навлизаща с 90 см навътре в купето.

По отношение на механизма на настъпване на ПТП вещите лица сочат, че същото настъпило на участък от пътя с ляв завой, при сухо пътно платно и висока скорост, като при движение в дясната лента водача, при рязка употреба на органите на управление на автомобила, загубил контрол върху управлението му и в резултат автомобилът напуснал пътното платно в ляво на банкета като се удря челно, косо, с предния ляв калник и предно ляво колело в дърво на банкета, който е затревен е неравен.

След този удар автомобила се плъзнал и отскочил напред, като извършил ротация по вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка на 900 и се плъзга 6,5 метра до окончателното си спиране след втори, страничен удар в друго крайпътно дърво с дясната странична част на автомобила. При втория удар настъпва деформация на страничната част на автомобила – хлътване до 90 см навътре към купето. При първия удар водача и пътника политат напред и в ляво, като се удрят във вътрешните части на купето. При ротацията на автомобила около вертикалната му ос на 900 и при втория удар политат към дясната странична част на автомобила. Скоростта на автомобила при първия удар била от 127 км/ч, а при втория – 100 км/ч, а като причина за ПТП сочат субективните действия на водача – високата скорост и рязката употреба на спирачки и органите за управление на МПС, при което водача загубил контрол върху управлението на автомобила. Мястото на удара по дължина на пътното платно е на 200 метра преди табелата с. Б., а по ширина на пътното платно – на около 1 метра-2,5 метра в ляво от левия край на пътното платно по посока на движение на автомобила (извън пътното платно).