Присъда № 10 от 10.02.2023, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда №10 от 10.02.2023г постановена по ВНОХД №1515/2022г от Окръжен съд Бургас

В Районен съд Бургас е бил внесен обвинителен акт срещу Е. А. К. с ЕГН ********** за това, че на 07.03.2020г. в гр.Бургас, ж.к.„Меден рудник“, пред магазин „Анет“, до блок № 79, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на гърдите причинил на С. С. К./починала на 14.09.2022г/ средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на дисталната част на лява лакътна кост и стилоидния израстък на лъчевата кост, при която е реализиран медикобиологичния признак трайно затруднение на движението на ляв горен крайник- престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

С Присъда №160 от 08.11.2022г постановена по НОХД

5352/2021г,Районен съд Бургас е признал подс. Е. А. К. с ЕГН ********** за невиновен , за това, че на 07.03.2020г. в гр.Бургас, ж.к.„Меден рудник“, пред магазин „Анет“, до блок № 79, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на гърдите причинил на С. С. К./починала на 14.09.2022г/ средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на дисталната част на лява лакътна кост и стилоидния израстък на лъчевата кост, при която е реализиран медикобиологичния признак трайно затруднение на движението на ляв горен крайник,като на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Недоволен от постановената присъда е останал представителят на районна прокуратура Бургас,който в законоустановеният срок я протестира като неправилна и необоснована,постановена при неправилен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Предлага въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с която признае за виновен и осъди подс. Е. К. за извършено престъпление по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Бургаска окръжна прокуратура поддържа протеста като правилен и обоснован. Излага съображения за доказаност на обвинението ,както от обективна така и от субективна страна и предлага съдът да отмени присъдата на РС Бургас,като постанови нова при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,а именно само чисто съдебно минало. Предлага съдът да признае за виновен същия и му наложи наказание пробация с приложение на първите две задължителни пробационни мерки,а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от по 1 шест месеца.

Защитата оспорва протеста като неоснователен. Счита първоинстанционната присъда за правилна и обоснована.Намира,че БРС след задълбочена преценка на доказателствения материал правилно е формирал своите фактически и правни изводи за липса на съставомерност на деянието на подзащитният му и липса на категорични доказателства,че той е автор на инкримнираното деяние.Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият в последната си дума също моли съда да потвърди присъдата на РС Бургас.Счита,че е невинен.

Бургаски окръжен съд след като се запозна с въззивния протест,становищата на страните и доказателствата по делото установи следното:

ФАКТИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Подсъдимият Е. А. К., ЕГН ********** е роден на *********г. в гр.К., живее в гр.******, ж.к. „******“, блок № ***, вход *, етаж *, *******, ******* гражданин, ******** образование, работи като ************, ********.

Същият живеел във фактическо съжителство със свидетелката С. М. от 15 години. Двамата отглеждали зеленчуци в близост до Мандренското езеро в ж.к.“Меден рудник“, като свидетелката М. ги продавала пред магазин „Анет“ до бл.79 в ж.к.“Меден рудник“ в гр.Бургас.

На 07.03.2020г. свидетелката С. С. К. решила да си набави парични средства чрез продажбата на цветя. Тя приготвила букети от нарциси и около 08:30 часа заедно със своя син - свидетелят С. С. К. и свидетелката Б. А. Ч., с която последният живеел във фактическо съжителство се отправили към магазин „Анет“ до бл.79 в ж.к.“Меден рудник“, където К. щяла да изложи стоката си за продажба. След като тримата свидетели пристигнали там, свидетелката К. застанала от дясната страна на стълбите на търговския хранителен обект. Тя подредила цветята в очакване на клиенти, а свидетелите С. С. К. и Б. А. Ч. били до нея през цялото време.

Малко по-късно на същото място пристигнала и свидетелката С. М. за да продава чесън. Тя се изненадала неприятно, тъй като видяла, че обичайното място, на което продавала стоката си било заето от свидетелката С. К.. Свидетелката М. се приближила до свидетелката К. и между тях се породил спор относно въпросното търговско място. М. настоявала същото да бъде незабавно освободено. В този момент се намесил свидетелят С. С. К., като обяснил, че нито една от двете жени не разполага с надлежно издадено разрешително и казал на свидетелката М. да се отдръпне и да спре да вика.

Свидетелката М. се оттеглила и подредила своята стока от другата страна на стълбите на магазин „Анет“.

2

Малко по-късно на същото място пристигнали подсъдимият Е. К. и свидетелят Б. М. - баща на свидетелката С. М. , те имали намерение да пътуват до гр.Малко Търново. Подсъдимият К.,слизайки от колата веднага се насочил към св.С. К. с обръщението „Ще ти еба майката циганска“,като насочил юмрук към св.К..В този момент св.С. К. /поч. на 14. 09. 2022г/ , майка на св.С. К. застанала между двамата,за да предотврати сбиване.Заставайки между двамата,подс.К. с ръката си бутнал жената в гръдната област,в резултат на което пострадалата паднала на земята ,като се подпряла първо на ръката си,а после легнала на земята и започнала да крещи от болка.Ръката й висяла от китката надолу по особен начин,което показвало,че е получила сериозна травма и затова крещи от болка.След като тя е паднала на земята двамата мъже си разменили удари помежду си,което не е предмет на настоящия спор и обвинение.Св.Б. Ч. е успяла да измъкне св.К. от физическия сблъсък с подсъдимия и да тръгнат в посока към дома си,като през цялото време се обръщали и наблюдавали пострадалата С. К..Възприели как преминаващи хора й помагат да стане,а подсъдимият се качил в автомобила си и потеглил.От мястото , където е продавала и стояла до момента си е тръгнала и св.М., която възприела изцяло извършеното деяние,както и чула писъците от болка на пострадалата. Св.С.К. заедно със св.Ч. се завърнали при пострадалата ,като К. позвънил на тел.112 и съобщил,че има пострадала жена и съобщил мястото ,където се намира.Пристигнали полиция и Спешна помощ,които взели пострадалата С.К. с линейка,придружавана от св.Ч. и я откарали в болница.Там установили фрактура на горен крайник на С.

К..Налагало се да се проведе оперативно лечение,но същата отказала поради липса на парични средства и се прибрали у дома .Месеци наред пострадалата имала затруднения с движението на ръката,зарастнала накриво,появило се топче около китката,имала болки и постоянно правела компреси на болното място.Преки свидетели - очевидци на случилото се станали свидетелите С.

М., Б. Ч. и св.С.К..

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза,приета и изслушана и в хода на съдебното производство пред първостепенният съд. Видно от заключението на вещото лице пострадалата К. е получила фрактура на дисталната част на лява лакътна кост и стилоидния израстък на лъчевата кост, която е довела до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от около 2-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес - средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

ПРАВНИ ИЗВОДИ

От събраният по делото доказателствен материал се установява по категоричен и несъмнен начин, че подс.Е. К. е осъществил от обективна и 3 субективна страна престъплението по чл. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК ,като на 07.03.2020г. в гр.Бургас, ж.к.„Меден рудник“, пред магазин „Анет“, до блок № 79, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на гърдите ,в резултат на което К. паднала на земята ,причинил на С. С. К. средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на дисталната част на лява лакътна кост и стилоидния израстък на лъчевата кост, при която е реализиран медикобиологичния признак трайно затруднение на движението на ляв горен крайник.

По делото няма спор,че пострадалата С. К. е получила средна телесна повреда с посочените увреждания.Оспорва се механизма на получаване на увреждане и авторството на деянието.

Видно от показанията на св.С. К. дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд,въпреки тяхната оскъдност,най-вече от показанията му приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 ал.1 т.2 НПК,дадени пред съдия по досъдебното производство се установява по категоричен начин,че на инкриминираната дата е възникнал спор между него и св.С. М. за място за излагане за продан на стока пред магазин Анет в комплекс Меден Рудник. Св.К. е син на пострадалата и пряк очевидец на инцидента.Никъде в показанията си той не посочва,че майка му е припаднала или загубила съзнание,напротив той възприема как подсъдимият я блъска в гърдите , тя пада на земята,заставайки преди това между тях,за да предотврати побой,виждайки с какви обидни,заканителни думи и псувни идва към сина й подсъдимия. Категорично св.К. посочва,че е видял как пострадалата падайки бутната от подсъдимия първо се е подпряла на ръката си,след което е легнала по гръб и започнала да крещи от болка. След като се отдалечил от мястото за малко,той се е върнал ,като през цялото време е наблюдавал майка си,която нито за миг не е губила съзнание,въпреки стоновете й от болка.Върнал се при нея, обадил се на тел.112 ,дошла линейка и полиция.След прегледа в болницата се установило,че ръката на пострадалата била счупена .

В същата насока и последователност са и показанията дадени пред съдия по досъдебното производство от св.Б. Ч.,приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК от въззивната инстанция ,жената,с която св.К. живеел на семейни начала и която също е пряк очевидец.Св.Ч. пресъздава идентична фактическа обстановка ,като категорично посочва,че е възприела как пострадалата е паднала в резултат от бутането й от подсъдимия с ръка в гръдната област,тъй като се намесила между двамата,за да предотврати побой между тях.Описва същия механизъм на причиняване на телесното увреждане,както св.К., а именно пострадалата застава между св.К. и подсъдимия,подс.К. я бута с ръка по гърдите,тя пада,подпира се първо на ръката си ,след което ляга по гръб , стене и крещи от болка.Впоследствие подсъдимия посяга да удари св.К.,но втория го изпреварва и удря юмрук на подсъдимия.Св.Б. Ч. продължава като сочи,че се качва с майката на св.К. в линейката и я придружава до болницата,където констатират,че ръката й е счупена,че трябва да я 4 оперират,но поради липса на финансова възможност те отказват и се прибират в къщи.Ръката зараства накриво,постоянно подута и отекла месеци наред, появява се болезнено топче около китката,като е имала затруднения поради това с движението и използването на ръката си впоследствие поради неправилното зарастване и ненаправената операция.

Съдът кредитира също и показанията на св.Ч. дадени в хода на съдебното следствие пред първостепенният съд,като единствено не дава кредит на доверие на показанията й в частта ,в която сочи,че пострадалата С. К. припаднала. Безспорно в показанията й дадени пред БРС в хода на съдебното следствие и тези дадени пред съдия по досъдебното производство се констатират противоречия,в частта относно твърдението,че пострадалата К. е припаднала от притеснение ,поради което решаващият съд с оглед пълно и всестранно изясняване на обективната истина и по силата на служебното начало е следвало да прочете дадените от св.Б.Ч. показания по досъдебното производство пред съдия,като констатира тези противоречия и изложи доводи в мотивите си,кои показания приема за достоверни и по каква причина. Този пропуск на съдът е довел до непълно изясняване на обективната истина, а впоследствие до извеждане на неправилни фактически и правни изводи.

Въззивният съд не кредитира показанията на св.Ч. дадени в хода на съдебното следствие пред БРС в частта,че пострадалата К. е припаднала ,предвид обстоятелството,че същите противоречат и са изолирани изцяло от останалия доказателствен материал.Съдът дава изцяло кредит на доверие на показанията дадени от св.Ч. в хода на досъдебното производство пред съдия,приобщени от въззивният съд по надлежния процесуален ред , тъй като същите са адекватни и се подкрепят от останалите доказателства,последователни , взаимносвързани и непротиворечащи с показанията на св.К. и приобщените на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК показания на св.Н. Ж.,въпреки,че нейните са косвени такива.От друга страна показанията дадени по досъдебното производство от св.Б.Ч. са от 10.09.2021г и са в много по-близък период от инкриминираната дата,а тези дадени пред решаващият съд са от 28.09.2022г-три години и половина след деянието,поради което съдът приема

Разпечатката съдържа 27 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76a3213f-111a-41e8-a4d3-867ac8854e6e