Решение № 10446 от 18.12.2024, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10446

Бургас, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVIII-ти състав, в съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИНА НИКОЛОВА

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20247040701102 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „ФЕНИКС ГАРАНТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. Д. М., вх. № Н2-УТ-4434/27.06.2024г. срещу заповед № 1163/08.04.2024г. на Зам.кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ /ПООС/ на община Несебър, с която е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж - представляващ „Едноетажна паянтова постройка“, на приблизителна площ около 80 кв.м и височина 3 м., изпълнена от дървена конструкция, обшита с дъски и покрита с етернитови плоскости, изградена заедно с бетонов фундамент с височина 0.6 м. от нивото на терена в северната част и 0.2 м., изграден в западната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] община Несебър, област Бургас, представляващ частна общинска собственост /АЧОС №5350/10.01.2013г./, частично попадащ с 3 кв.м в поземлен имот с идентификатор *** УПИ VII-134, кв.30 по плана на [населено място] (частна собственост) и с 2 кв.м. в поземлен имот *** по КККР (публична общинска собственост) и да разчистят терена.

Жалбоподателят „ФЕНИКС ГАРАНТ” ООД оспорва заповедта като незаконосъобразна и сочи, че собствения на дружеството търговски обект - Пункт за изкупуване на вторични суровини, е законно изграден преди повече от 50 години и обслужва дейността на държавното тогава предприятие „Вторични суровини”, чийто правоприемник е „ФЕНИКС ГАРАНТ” ООД. Твърди, че за изграждането на обекта има прието решение, издадено разрешение за поставяне и същият е съобразен с всички изисквания относно строителството и начина на работа, поради което като законно изграден не подлежи на премахване и промяна на статута му. Предвид изложеното се прави извод, че заповедта е незаконосъобразна, обекта е законно изграден, функционира като търговски такъв повече от 50 години и не са налице каквито и да е законови причини да се класифицира като незаконен обект.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. Не ангажира доказателства, въпреки указаната от съда доказателствена тежест и предоставена възможност.

Ответникът - Заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ /ПООС/ на община Несебър, редовно призован предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед, ведно със становище за недопустимост на жалбата. В първото по делото съдебно заседание, редовно уведомен, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и недопустима.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.11.2023 год. работна група в състав Ц. Л. - гл.специалист в отдел „Контрол върху строителството” при Община Несебър и Д. Щ. - мл.експерт в отдел "Контролен блок“ при Община Несебър извършила служебна проверка на място на едноетажна паянтова постройка, изпълнена в поземлен имот с идентификатор *** (УПИ IX - общ., кв.30), частично попадаща в поземлени имоти с идентификатори *** (УПИ VII-134, кв.30) и *** по кадастрална карта и кадастрален регистър на [населено място] (публична общинска собственост). За извършената проверка служителите съставили К. П. от 30.11.2023 год., в който посочили, че при огледа на място са установили, че в западната част на имот частна общинска собственост с идентификатор ***, на отстояние 2.00 м. от сграда за енергопроизводство с идентификатор ***, е изградена едноетажна паянтова постройка, частично попадаща в поземлени имоти с идентификатори *** - частна собственост (УПИ VII-134, кв.30) и *** (публична общинска собственост), на приблизителна площ 80 кв.м и височина около 3 м. Същата е изпълнена от дървена конструкция, обшита с дъски и покрита с етернитови плоскости, изградена върху бетонов фундамент с височина 0.6 м. от нивото на терена в северната си част и 0.2 м. в западната. Постройката е в завършен вид, водоснабдена и електрозахранена.

След извършени справки в публични регистри и изискана информация от Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, „ЕВН България разпределение“ ЕАД и др., работната група в състав Ц. Л. - гл.специалист в отдел „Контрол върху строителството” при Община Несебър и Д. Щ. - мл.експерт в отдел "Контролен блок“ при Община Несебър съставила Констативен акт № 4 от 22.01.2024 год. В акта относно собствеността е посочено, че поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрален регистър на [населено място] (имот за съоръжение на електропровод) е собственост на Община Несебър, съгласно АЧОС № 5350/ 10.01.2013г. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрален регистър на [населено място] (имот за друг вид озеленени площи) е собственост на Община Несебър, публична общинска собственост. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрален регистър на [населено място] е собственост на М. П. В. и С. П. Н.. Като извършител/изпълнител на строежа е посочен жалбоподателят „ФЕНИКС ГАРАНТ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], ул.,,Индустриална” № 2, представлявано от Г. Д. М. – управител, а самият строеж е описан по начина, по който е бил описан и в констативния протокол, като е отбелязано, че към момента на проверката постройката не се ползва. Посочено е също така, че строежът не е предвиден в застроителния план на парцела, видно от одобреният ЧИ на ЗРП на кв.30 по плана на [населено място] със Заповед № 50/ 08.08.2000 г. на Кмет на Община Несебър. Същият е отразен в подложката на одобреният за имота ЧИ на ПУП-ПР със Заповед № 399/14.08.2003г на Кмет на Община Несебър, като съществуваща едноетажна паянтова сграда в имота, частично попадаща с 3 кв.м в поземлен имот с идентификатор *** и 2 кв.м в имот публична общинска собственост с идентификатор ***. Относно времето на изграждане е посочено, че строителството е извършено през 1989 година, видно от декларирани данни по чл.14 №: 60485/29.06.2010 г. от ЗМДТ на „Феникс Гарант” ЕООД, ЕИК: *********, потвърждаващо се и от кадастралната основа на неодобреният кадастрален план от 1989г., където същата е отразена като съществуваща едноетажна паянтова жилищна сграда. Строежът е определен като такъв, представляващ пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 буква „А“ от ЗУТ и чл.10, ал.1. т.1 от Наредба № 1/ 30.07.2003г на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, като е посочено, че в документацията, съхранявана в общинска администрация, не са открити строителни книжа и документи, удостоверяващи законосъобразното изграждане на строежа, предмет на проверката. Заключено е, че строежът е изпълнен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в чужд имот, в нарушение на действащия ЧИ на ЗРП на кв.30 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 50/08.08.2000 г. на Кмет на Община Несебър. Като нарушени разпоредби са посочени чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. В акта е посочено също така, че същият е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ за строеж, незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

До жалбоподателя „ФЕНИКС ГАРАНТ” ООД е изпратено писмо изх. № Н2 - КС-444/22.01.2024 год., изготвено от Ц. Л. - гл.специалист в отдел „Контрол върху строителството” при Община Несебър, с което дружеството е уведомено за съставения констативен акт, като му е изпратено заверено копие на същия и за образуваното административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ. В писмото изрично е посочено, че същото следва да се счита за уведомление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от АПК. Изпратеното до дружеството писмо е получено на 25.01.2024 год., видно от приложеното по делото известие за доставяне, на което за получател е посочен М..

Писмо е изпратено и до собствениците на ПИ *** по кадастрална карта и кадастрален регистър на [населено място] - М. П. В. и С. П. Н., с което същите са уведомени за съставения констативен акт № 4/22.01.2024 год. Получено е от С. Н. на 24.01.2024 год.

На 05.02.2024 год. Ц. Л. - гл.специалист в отдел „Контрол върху строителството” при Община Несебър съставила акт, в който констатирала, че в законния срок по обявяване на констативен акт № 4/22.01.2024г., съставен във връзка с констативен протокол от 30.11.2023г., не е постъпило възражение.

Въз основа на документите в преписката, зам.-кметът по „Правно обслужване и общинска собственост“ /ПООС/ на община Несебър издал оспорената заповед № 1163/08.04.2024г., с която било наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж - представляващ „Едноетажна паянтова постройка“, на приблизителна площ около 80 кв.м и височина 3м., изпълнена от дървена конструкция, обшита с дъски и покрита с етернитови плоскости, изградена заедно с бетонов фундамент с височина 0.6м. от нивото на терена в северната част и 0.2м., изграден в западната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] община Несебър, област Бургас, представляващ частна общинска собственост /АЧОС№5350/10.01.2013г./, частично попадащ с 3 кв.м в поземлен имот с идентификатор *** УПИ VII-134, кв.30 по плана на [населено място] (частна собственост) и с 2 кв.м. в поземлен имот *** по КККР (публична общинска собственост) и да разчистят терена.

В заповедта установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея изводи в констативния акт били изцяло възприети и преповторени, като въпреки, че е било прието, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ, като правно основание са посочени следните разпоредби: чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2, във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и Заповед №2866/14.11.2023 г. на Кмета на Община.

За издаването на Заповедта е изпратено уведомление с изх.№ Н2-КС-2509/10.04.2024г. до М. П. В. и С. П. Н. и същото е получено, за което по делото са приложени известия за доставяне – едно от тях с дата 12.04.2024 год. и подпис на В. и друго с непосочена дата и подпис на Н..

Заповедта е изпратена на жалбоподателя с писмо с изх.№ Н2-КС-2509/10.04.2024г., но писмото не е получено от адресата, тъй като не е потърсено в офиса на куриера „Спиди“ АД и е върнато. След връщането му, на 23.04.2024 г., Ц. Л. - гл.специалист в отдел „Контрол върху строителството” при Община Несебър и Д. Щ. - мл.експерт в отдел "Контролен блок“ при Община Несебър съставили Протокол, в който посочили, че пристъпват към съобщаване на заповедта по реда на §4, ал.2 изр. второ от ДР на ЗУТ. В служебни бележки с дати 23.04.2024 г. и 08.05.2024г., служителите отразили извършеното съобщаване по реда на §4, ал.2, изр. второ от ДР на ЗУТ, чрез залепяне на заповедта на северната фасада на едноетажна паянтова постройка, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и в сградата на Кметство Обзор, община Несебър, респ. сваляне от информационното табло в сградата на Кметство Обзор.

След изпращане на покана за доброволно изпълнение, получена от жалбоподателя на 19.06.2024 год., същият сезирал Административен съд – Бургас с жалба, депозирана чрез Кмета на Община – Несебър с вх. № Н2-УТ-4434/27.06.2024г.

В хода на настоящото съдебно производство, въпреки указаната от съда доказателствена тежест и предоставена възможност, жалбоподателят не е ангажирал доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбоподателят „ФЕНИКС ГАРАНТ” ООД е адресат на оспорената заповед, като правата на дружеството са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена и в преклузивния 14-дневен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, а възраженията на ответната страна за недопустимост на оспорването са неоснователни, поради следните съображения.