Решение № 1422 от 12.11.2019, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№...... гр.В.Търново, 12.11.2019г.

В И

М Е Т О Н

А Н А

Р О Д А

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена

Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3868 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск по чл.10а ал.6 от ЗСПД /ДВ, бр.103/28.12.2012г., сегашна ал.7/ вр. чл.34 ал.1 от ППЗСПД /в редакцията й ДВ бр.73/20.08.2013г./ и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

Ищецът АСП - Дирекция "Социално подпомагане" - *, представлявана от М. Ж. И. - Директор, излага твърдения в ИМ, че ответницата Ж.М.Я. е подала молба-декларация до ДСП - * с вх. № ПТ 1062/08.08.2013 г. с искане за отпускане на еднократна целева помощ за ученици на основание чл. 10а ЗСПД за детето си М.

Н. Ю.. Сочи, че със Заповед № ПТ 1062/14.08.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - * исканата целева помощ е отпусната на ответницата в размер на 250.00 лв. и помощта е получена от Я.. Твърди, че впоследствие е извършена проверка на основание чл.34, ал. 2 ППЗСПД за установяване постъпването на детето в училище (задължение на ДСП, съгласно посочената норма), като от Удостоверение № 450/01.10.2013 г., издадено от ОУ "*"- с, П. К., се установява, че детето М. Н. Ю. е записано в първи клас, редовна форма на обучение за учебната 2013/2014 г., но не посещава редовно учебните занятия, предвид което, съгласно чл. 34, ал. 1 ППЗСПД, получената помощ следва да бъде възстановена, ведно със законната лихва. Твърди, че по негово заявление по чл.417 от ГПК е образувано Чгр.д.№197/2015г. по описа на ВТРС, по което против ответницата - длъжник са издадени заповед по чл.417 от ГПК и ИЛ за исковите суми - сумата от 118.58 лв. (сто и осемнадесет лева и петдесет и осем стотинки) главница, лихва в размер на 4.65 лв. (четири лева и шестдесет и пет стотинки) за периода 03.09.2014г. - 20.01.2015 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението (20.01.2015 г.) до окончателното изплащане, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми.

В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК Д., поддържа предявените искове. Не сезира съда с претенция за съдебни разноски.

Ответницата Ж.М.Я.

***, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения й особен представител адв. А. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на установителните искове, като предявени извън преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.4 от ГПК, отхвърлено от съда като неоснователно с определението по чл.140 от ГПК. По същество оспорва предявените искове изцяло като неоснователни. Оспорва ищцовото твърдение, отпуснатата на основание чл.10а от ЗСПД еднократна целева помощ за ученици за детето М. Н. Ю. да е била изплатена на ответницата. Оспорва ищцовото твърдение, че детето М. Н. Ю. не е посещавало редовно учебни занятия. В СЗ, чрез особения представител адв.А. от ВТАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Ответницата Ж.М.Я. е родител на малолетната М. Н. Ю., с ЕГН **********, която е следвало да бъде записана като ученичка в І клас през учебната 2013/2014г. Ответницата е депозирала молба - декларация с вх.№ПТ 1062/08.08.2013г. за отпускане на целева помощ за ученици на основание чл.10а от ЗСПД, въз основа на която й е отпусната със Заповед №ПТ1062/14.08.2013г. на Директора на ДСП - * помощ по чл.10а ал.1 от ЗСПД в размер на 250лв. за детето й М. Н. Ю. за покриване част от разходите в началото на учебната година. Фактът, че помощта по чл.10а ал.1 от ЗСПД е изплатена на ответницата по банкова сметка ***щеца по делото писмени доказателства - Разплащателна ведомост №611/09.09.2013г. на лицата от Община П.

Т., подпомагани на основание ЗСПД за м.август 2013г., видно от която под №11 във ведомостта е вписана ответницата, на която е начислена помощта по чл.10а ЗСПД, и бюджетно платежно нареждане от 16.09.2013г., видно от което помощите по ЗСПД за м.август 2013г., в т.ч. и помощта на ответницата по чл.10а ЗСПД, са изплатени от наредителя - ищец по делото ДСП "*".

На основание чл.34 ал.2 от ППЗСПД от ДСП - * е извършена проверка, за която е съставен КП от 14.10.2013г., при която е установено във връзка с издадено удостоверение №450/01.10.2013г. от ОУ "В. Л." с.П. К., че дъщерята на ответницата М. Н. Ю. е записана в редовна форма на обучение в І клас на уч.2013/2014г. и не посещава редовно учебните занятия, тъй като е заминала за чужбина. За подлежащата на възстановяване недобросъвестно получена от ответницата целева помощ за ученици по чл.10а ЗСПД е издадена Заповед №ДСП СП 11 10186/30.10.2013г. на Директора на ДСП - *, с която е наредено Ж.М.Я. да възстанови получената целева помощ за ученици на основание чл.10а от ЗСПД за детето М. Н. Ю. в размер на 250лв., ведно със законната лихва, която заповед е изпратена на ответницата чрез Български пощи ЕАД, като видно от известие за доставяне, получателят отсъства от адреса. Процесната Заповед №ДСП СП 11 10186/30.10.2013г. на Директора на ДСП - * е съобщена на ответницата и узната от нея, доколкото Ж. Я. е направила няколкократно погасителни вноски във връзка със задължението за възстановяване получената помощ по чл.10а ЗСПД, като по делото са представени писмени доказателства за платени от ответницата на каса при ищеца на 10.07.2014г. сума от 20лв., на 11.08.2014г. - 30лв. и последна вноска в размер на 20лв. на 02.09.2014г., като остава неиздължен остатък, съобразно признанието на ищеца в ИМ, в исковия размер от 118,58лв. главница. По делото не са наведени твърдения от страните, както и липсват представени доказателства ответницата да има други непогасени парични задължения към ищеца, освен за възстановяване остатъка от отпуснатата й процесна целева помощ по чл.10а от ЗСПД.

По делото е прието като писмено доказателство удостоверение изх.№22/03.10.2019г., изд. от ОУ "В. Л." с.П. К., общ.П. Т., видно от което М. Н. Ю. е била записана като ученичка в І клас за уч.2013/2014г. до 25.10.2013г., като след проведени разговори с близките е установено, че същата е заминала за чужбина, като отписването е съгласувано от ст. експерт ОСО и началник РУО - В.Т. с докладна записка №РД 08-542/05.11.2013г., срокът на съхранение на дневниците е изтекъл, поради което информация за брой отсъствия не може да бъде установена.

По реда на чл.418 от ГПК ищецът се е снабдил със заповед по чл.417 от ГПК против ответницата за исковите суми, издадена по Чгр.д.№197/2015г. по описа на ВТРС, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни искове, предмет на делото, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им за защита на свое неудовлетворено парично притезание.

Ответното възражение за процесуална недопустимост на исковете, като предявени извън преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.4 от ГПК, е неоснователно.

Съобщението с дадените указания по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е връчено на заявителя на 15.11.2018г., като установителните искове са предявени на 12.12.2018г., т.е. в рамките на едномесечният срок за предявяването им, изтекъл на 17.12.2018г. вкл.

Разгледани по същество исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

Паричните вземания на ищеца за главница - остатък от нецелесъобразно изразходена целева помощ за ученици на основание чл.10а от ЗСПД и за начислена върху нея мораторна лихва произтичат от документ по чл.417 т.1 от ГПК - акт на административен орган, по който допускането на изпълнението, по силата на чл.14б ал.2 от ЗСП, е възложено на гражданските съдилища. Процесната Заповед №ДСП СП 11 10186/30.10.2013г. е издадена на основание чл.10а ал.6 от ЗСПД, от административен орган, в рамките на материалната и териториалната му компетентност и съставлява валиден ИАА по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, съдържащ посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Уважаването на предявените установителни искове предполага установяване в процеса от ищеца при условията на пълно и главно доказване съществуването на негово ликвидно и изискуемо вземане против ответницата за исковите суми, основани на издадената заповед по чл.10а ал.6 от ЗСПД. По делото липсват данни процесната Заповед №ДСП СП 11 10186/30.10.2013г. да е обжалвана от ответницата по реда на АПК в 7- дневен срок от съобщаването й, т.е. от узнаването й, като дата на узнаване съдът приема датата на първото извършено плащане от Я. 10.07.2014г., с изтичане на който срок заповедта е влязла в законна сила, поради което и паричното вземане на ищеца за претендираната главница от 118,58лв. - остатък от нецелесъобразно изразходена целева помощ за ученици на основание чл.10а от ЗСПД, е ликвидно и изискуемо, предвид което предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК главен иск по чл.10а ал.6 от ЗСПД /ДВ, бр.103/28.12.2012г., сегашна ал.7/ вр. чл.34 ал.1 от ППЗСПД /в редакцията й ДВ бр.73/20.08.2013г./ се явява доказан по основание и в претендираният размер от 118,58лв., предвид извършеното от ищеца с ИМ признание на неизгоден за него факт на извършени частични плащания от ответницата, след които неизплатеният остатък е в исковия размер от 118,58лв.

На основание чл.17 ал.2 от ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. По арг. от чл.17 ал.2 от ГПК в настоящото производство съдът се произнася инцидентно по валидността на ИАА, а именно процесната Заповед №ДСП СП 11 10186/30.10.2013г., която съставлява валиден ИАА, като, доколкото същата се противопоставя на страна - ответник в процеса, която е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на процесната заповед по чл.10а ал.6 от ЗСПД. В тази връзка и всички наведени в процеса ответни възражения, касаещи неосъществен състав за възстановяване на помощта по чл.10а ал.6 от ЗСПД са преклудирани с изтичане на срока за административно обжалване на заповедта и доколкото касаят законосъобразността на ИАА, по която съдът, съгласно чл.17 ал.2 от ГПК, не може да се произнася инцидентно в случая, тъй като ИАА се противопоставя на страна по делото - ответник, която е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, и не са от компетентността на гражданския съд. Независимо от горното, само за пълнота, съдът излага, че съгласно чл.10а ал.6 от ЗСПД в приложимата му в случая редакция - ДВ бр.103/28.12.2012г., в сила към началото на уч.2013/2014г., и аналогичната разпоредба на чл.34 ал.1 от ППЗСПД /в редакцията й ДВ, бр.73/20.08.2013г., в сила от 20.08.2013г./, помощта по чл.10а ал.1 от ЗСПД /съответно по чл.31 от ППЗСПД/, се възстановява, ако детето не постъпи в училище, като смисълът на разпоредбата е, че детето следва не само да бъде записано в първи клас на държавно или общинско училище, но и редовно да посещава учебните занятия до завършване на първи клас. От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение изх.№22/03.10.2019г., изд. от ОУ "В.