Решение № 44 от 13.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Бургас, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно административно наказателно дело № 20232100601234 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивен протест на Валя Диамандиева, прокурор в Районна прокуратура – Бургас, против Решение № 135 от 25.07.2023г., постановено по АНД № 344/ 2023г. по описа на Районен съд - Несебър. С решението обвиняемият И. Г. Г. ЕГН ********** от гр.Ботевград е признат за невинен в извършването на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по цитирания текст. На основание чл.354а ал.6 от НК с решението в полза на държавата са отнети остатък от наркотичното вещество и опаковките, в които се е намирало, по отношение на които е постановено да бъдат унищожени след влизане в сила на решението.

Недоволен от решението останал прокурорът, който в протеста излага бланкетни оплаквания относно възприетите от районния съд правни изводи за малозначителност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК на осъщественото от обв. Г. деяние, поради несъотвествието на тези изводи със събраните доказателства. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново въззивно решение, с което обв. Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, като да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Не са отправени доказателствени искания.

1

В проведеното открито съдебно заседание въззивният прокурор поддържа протеста с доводи, че районният съд дал неправилна правна оценка на иначе безспорно установените факти, като твърди, че с оглед на количеството наркотично вещество, деянието не следва да се възприема като малозначително, а именно като маловажен случай, каквото е и повдигнатото на обв. Г. обвинение. Предлага първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново въззивно решение, с което обвиняемият да бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание „глоба“ в предвидения в закона минимален размер от 1000 лева.

Редовно призован, обв. И. Г. не се явява във въззивнотото съдебно заседание. Явява се адв.

Вълчев, надлежно упълномощен негов защитник, който оспорва протеста и моли да не бъде уважаван. Излага съображения за изключително малко количество наркотично вещество, държано от обвиняемия само за негова лична употреба, при което липсвала опасност за общественото здраве, а само за здравето на дееца. Акцентира на безспорния факт, че още преди образуване на досъдебното производство, обвиняемият оказал пълно съдействие на органите на МВР, като пред тях по собствена воля признал, че държи в обитавания от него адрес наркотични вещества без разрешение, отвел ги на място и им предал наркотичните вещества. С оглед младата възраст, чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на Г., защитникът моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, счете протеста на първоинстанционния прокурор за процесуално допустим подаден в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да протестира субект, упражняващ обвинителна функция в процеса, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

По предвидения в НПК ред и форма по делото са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с изложените от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение, а именно:

Обвиняемият И. Г. Г. ЕГН ********** е роден на ******** г. в гр. Б., и е с постоянен адрес в гр. Ботевград, ул. „***“ №***. Той е ***, *** гражданин, *** образование, ***, ***, *********** ЕООД.

В началото на м. април 2023г. обв. Г. и свид. Г. И. временно обитавали апартамент в к.к.

„Слънчев бряг“, квартал „***“ № ***, комплекс „***“, в който били ангажирани да извършат ремонт. По този повод, на 05.04.2023г. двамата отпътували от к.к. „Слънчев бряг“ за гр.

Бургас, за да закупят части за ремонта от строителен магазин „Мосю Бриколаж“. Двамата се 2 придвижвали с лек автомобил „***“ рег.№ ** **** **, собственост и управляван от обв. Г., а свид. И. се возел като пътник на предната дясна седалка. Докато обв. Г. управлявал автомобила в град Бургас по бул. „Тодор Александров“, в района срещу магазин „Хонда“, около 13.00 часа на същата дата били спрени за проверка от свидетелите И. Б. и Д. У., полицейски служители в I РУ на МВР - Бургас. След проверка на документите на автомобила и на водача, поведението на Г. се сторило подозрително на полицейските служители, поради което те поискали съдействие на място да бъде изпратен екип на „Пътна полиция“, и на водача да бъдат извършени проверки с технически средства за употреба на алкохол и на наркотични вещества. На място свид. И. Г. - „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, който изпробвал водача Г. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с отрицателен резултат. В присъствието на всички упоменати по-горе свидетели, Г. отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. С оглед този отказ от проверка, на място свид. Г. съставил срещу обв. Г. Акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП (л.21 от досъдебното производство), като му издал и талон за химическо изследване на кръв. Обвиняемият бил отведен в УМБАЛ – Бургас, където отказал да даде кръв за химически анализ.

Пред свидетелите Б. и У. обв.Г. заявил, че в обитаваната от него квартира в к.к. „Слънчев бряг“ съхранява наркотично вещество – марихуана. Свидетелите Б. и У. незабавно уведомили за това началник група „Криминална полиция“ в I РУ на МВР – Бургас, след което Г. бил задържан. По повод информацията, че Г. държи в квартирата си наркотици, свид. Я. Я. и други служители на I РУ на МВР – Бургас го съпроводили до апартамента на адрес к.к. „Слънчев бряг“, квартал „***“ № ***, комплекс „***“, където обвиняемият извадил от сака с личния си багаж полиетиленов плик, тип „джъмпър“ с размери 5 х 7 см, съдържащ суха зелена тревна маса, и доброволно го предал на служителя Ж. М. с протокол за доброволно предаване (л.18 от досъдебното производство). В протокола Г. саморъчно вписал, че веществото е марихуана и е за негова лична употреба. На предадения плик и съдържанието му бил извършен оглед като веществено доказателство (л.12 от досъдебното производство), както и експертно изследване на съдържанието на тревната маса. Съгласно заключението на извършената в досъдебното производство Химическа експертиза (Протокол № 279 от 07.04.2023г. на сектор БНТЛ при ОД на МВР – Бургас, л.16, 17 от досъдебното производство), откритото в плика вещество представлява коноп със съдържание на тетрахидроканабинол 28.90%, с общо тегло 3.796 грама, на стойност 22.78 лева, определена според Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Описаната фактология съвпада напълно с приетото за установено от районния съд, с което настоящата инстанция се съгласява, и следва от поотделния и съвкупен анализ на всички събрани в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, преценени по реда на чл.378 ал.2 от НПК. Отразените от прокурора в постановлението му факти са 3 изцяло подкрепени от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Г. И., И.

Б., Д. У., И. Г. и Я. Я., от обясненията на обв. И. Г., протокола за доброволно предаване и за оглед на веществени доказателства, както и от заключението на химическата експертиза и справката за съдимост на обвиняемия. Изводимите от всички доказателствени източници данни са непротиворечиви, поради което тяхното изрично обсъждане не е необходимо. По фактите и страните не спорят.

При вярно установените факти, районният съд е стигнал до обоснован извод, че на 05.04.2023г. в к.к. „Слънчев бряг“, квартал „***“ № ***, комплекс „***“, обв. И. Г. действително е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК. Касае се за държане (упражняване на фактическа власт) върху коноп със съдържание на тетрахидроканабинол 28.90% и общо тегло 3.796 грама, на стойност 22.78 лева, което вещество е класифицирано като високорисково наркотично вещество, забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, и за притежанието се изисква надлежно разрешително съгласно чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), и чл.1 и следващите от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД). Наркотичното вещество е съхранявано от обвиняемия в личния му багаж, предварително е било обявено от него пред полицейските служители, впоследствие е доброволно предадено, и за неговото държане Г. не разполага с изискуемото по закон разрешително. Наред с това, предвид положителните характеристики на личността на дееца, твърде малкото количество на забраненото вещество и липсата на каквито и да е негативни ефекти и последици от деянието за обществото, прокурорът действително е разполагал с надлежни основания да квалифицира стореното като маловажен случай по смисъла на чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, във връзка с чл.93 т.9 от НК.

От субективна страна, деянието е осъществено виновно, при „пряк умисъл“ като форма на умишлена вина по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК. Несъмнено Г. съзнавал общественоопасния характер на извършеното и осъществил деянието с ясното съзнание, че държаното от него вещество е наркотично по своето действие, и за държането му е необходимо предвиденото в закона разрешително, с каквото той не разполага. Паралелно с казаното, в съзнанието на дееца с положителност са били налични представи и относно малкото количество и ниската стойност на забраненото вещество, както и за факта, че го държи за собствена употреба в личния си багаж.

Въпреки наличието в случая на всички обективни и субективни елементи от фактическия състав на престъплението по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, въззивният съд изцяло се присъединява към становището на първата инстанция, че стореното попада в предметния обхват на разпоредбата на чл.9 ал.2 предл. второ от НК.

Най-напред, деянието има за предмет твърде малко количество коноп – 3.796 грама, като и съдържанието на активно действащият тетрахидроканабинол не е високо. Паричната стойност на веществото би имала правно значение само в хипотезата на чл.354а ал.2 от НПК, доколкото изобщо не е елемент от състава на престъплението по чл.354а ал.3 или ал.5 4 от НК, но и тя в конкретния случай е изключително ниска - 22.78 лева. Както бе вече казано, веществото е съхранявано от обвиняемия в личния му багаж, извън възможност за случаен достъп на трети лица, и дори неговият близък и колега свид. Г. И. в показанията си отрича да е знаел за държаното от Г. наркотично вещество. Изложените обстоятелства мотивират извод, че обвиняемият действително е държал процесното вещество за собствена употреба, както сам твърди, съхранявал го е скрито в багажа си и липсват каквито и да било доказателства да е демонстрирал употребата му, или да го е държал с цел разпространение на други лица. В разглеждания случай Г. е осъществил формално по своя характер престъпление, но липсват основания поначало да се отрече приложимостта на чл.9 ал.2 от НК за което и да е от предвидените в НК престъпления, включително за тези на просто извършване. Обществената опасност на деянието е основен признак на всяко престъпление, поради което отсъствието й, или явната й незначителност обуславят и отсъствието на съответното престъпление. В съдебната практика и правната доктрина еднозначно са приети две възможни проявления на „малозначителността“ по смисъла на чл.9 ал.2 от НК: 1. малозначително ще бъде деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения, или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално тези отношения, поради което не е обществено опасно. 2. малозначителността може да бъде и такава, че без да изключва обществената опасност на деянието, да обосновава една нейна явна незначителност - т. е. такава ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано извършеното като престъпление от съответния вид. (Ненов И., Наказателно право на НРБ, Обща част, 1972г. стр. 294). С оглед установените по делото факти настоящата инстанция приема, че в случая отсъства обективно отрицателно въздействие на извършеното върху обществените отношения, които са обект на посегателство, и отвъд безспорния факт на деянието не са настъпили други негативни последици за общественото здраве или други свързани с него обществени отношения.