Решение № 878 от 10.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20211100902255 по описа за 2021 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове с правна квалификация на главния иск чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, на евентуално съединения с главния иск иск - чл. 61, ал. 1 ЗЗД и на евентуално съединения с иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД иск - чл. 59 ЗЗД.

Ищецът „М.**” ЕООД твърди, че във връзка с реализиране на проект, с който ответникът „Т.Х.” ЕООД е кандидатствал пред ДФ „Земеделие“ за отпускане на финансова помощ, сключил с последния на 03.05.2016 г. устен договор, по силата на който се задължил да достави материали и да извърши строително-монтажни работи /СМР/ по изграждане на противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници на обща площ от 289,617 дка за стопанисваните от ответника поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман. Ответникът поел насрещно задължение да заплати цена за доставените материали и възнаграждение за изпълнената работа, което било уговорено в единични размери. Ищецът заявява, че до края на 2017 г. – началото на 2018 г. доставил всички материали и извършил всички СМР, които са му възложени за изпълнение с договора, поради което за ответника възникнало задължение да му заплати уговорената цена и възнаграждение за това, които са в общ размер от 80 588, 70 лв., което той не е изпълнил до момента. Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 80 588, 70 лв., представляваща покупна цена за доставени материали и възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по изграждане на противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници в стопанисваните от ответника поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, които се дължат на основание сключен между страните устен 1 договор от 03.05.2016 г.

Ищецът посочва, че за да изпълни всички строително-монтажни работи по изграждане на противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници в стопанисваните от ответника имоти, направил разходи, които са в общ размер от 80 588, 70 лв. Заявява, че предприел работата по изпълнение на тези дейности уместно и в интерес на ответника, поради което дори и да се приеме, че те не са му възложени от последния с договор, за него пак е възникнало вземане да получи от ответника направените разноски за извършване на строителните работи. Ето защо ищецът моли съдът, ако отхвърли главния иск за присъждане на сумата от 80 588, 70 лв. на предявеното договорно основание, да осъди ответника да му я заплати като такава, представляваща стойността на направените разходи за извършване от него в периода от 03.05.2016 г. дo края на 2017 г. – началото на 2018 г. на строително-монтажни работи по изграждане на противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници в стопанисваните от ответника поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, чието изпълнение е било извършено уместно и в интерес на ответника, без да е налице сключен договор за тяхното възлагане.

Ищецът моли съдът, ако отхвърли евентуалния иск за присъждане на сумата от 80 588, 70 лв. на основание водене на чужда работа без пълномощия, да осъди ответника да му я заплати като такава, с която ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял като е извършил разходи за изпълнението на строително-монтажни работи по изграждане на противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници в стопанисваните от ответника поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, без да е налице правно основание за това. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по исковете - „Т.Х.” ЕООД, ги оспорва. Твърди, че не е възлагал на ищеца извършването на описаните в исковата молба строителни дейности, нито е приемал чрез свой представител доставка на материали от ищеца и изпълнението на извършени от ищеца монтажни работи. Заявява, че ищецът не е изградил противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници в стопанисваните от него поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, а това е направило дружеството „П.Г.“ ЕООД, с което той е имал сключен договор от 01.04.2016 г.

Прави възражение за погасяване по давност на всички предявени от ищеца вземания. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с няколко обективно съединени при условията на евентуалност 2 искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 80 588, 70 лв., която по всеки един иск се претендира на различно правно основание – по главния иск тази сума се претендира на договорно основание, което е сключен договор, а по двата евентуални иска тя се претендира на извъндоговорно основание.

По предявения главен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството по главния иск е претенция на ищеца за заплащане на сума, дължима от ответника по сключен между тях договор. Договорът, от който е възникнало предявеното в процеса парично вземане, се сочи, че е неформален и устен, както и че е сключен на 03.05.2016 г. между страните по спора. От изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че този договор има комплексен характер, тъй като съдържа уговорки за възникване в тежест на страните по него на права и задължения, които са съществени елементи на два вида сделки. В съдържанието на договора се сочи да има уговорки за поемане от ищеца на задължение да доставя на ответника стоки, представляващи строителни материали и такива за поемане от ответника на насрещно задължение да заплати цена за това, които елементи са характерни за договора за продажба. В съдържанието на тази сделка се твърди да са включени и уговорки за възникване на задължения, които са съществени елементи на договора за изработка – уговорено е, че ищецът се задължава да извърши действия по изграждане на защитна конструкция против градушки за насаждения от лешници в имоти, стопанисвани от ответника, а последният поема задължение да заплати възнаграждение за извършване на тези дейности. Предвид комплексния характер на договора, който се сочи като правопораждащ главната претенция факт, то тази претенция трябва да се квалифицира по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а не по някоя от специалните норми, регламентиращи изпълнение на парични задължения по конкретен вид сделки. За да бъде същата уважена, на първо място следва да се прецени дали от представените в производството доказателства се установява, че между страните по спора е сключен соченият от ищеца договор, имащ характер както на такъв за продажба, така и на изработка.

Както договорът за търговска продажба на стоки, така и договорът за изработка са неформални и консенсуални. Това означава, че те се считат сключени в момента на постигане на съгласие между договарящите страни относно всички присъщи на съдържанието им съществени елементи – по отношение на договора за продажба това са вида и количеството на вещите, които се продават, както и размера на покупната цена, която купувачът се задължава да заплати на продавача, а по отношение на договора за изработка тези елементи са вида и количеството на работата, която изпълнителят се задължава да извърши, както и размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати на изпълнителя. Липсата на писмен документ не влияе на действителността на тези сделки, поради което и тяхното сключване може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Такива обаче в случая не могат да бъдат свидетелските показания. Съгласно изложените в исковата молба обстоятелства насрещната парична 3 престация, която е уговорено да се дължи по договора за доставените стоки и за извършване на възложените работи, е в размер от поне 80 588, 70 лв., т.е. е над 5 000 лв., което означава, че и стойността на договора, който се твърди, че е сключен, е над 5 000 лв. Установяването на договори на стойност над 5 000 лв. не е допустимо да се доказва със свидетелски показания съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК.

При анализ на всички събрани в производството писмени доказателства съдът намира, че липсват такива, от които да се доказва, че между „Т.Х.” ЕООД и „М.**” ЕООД е постигнато съгласие за това, че „Т.Х.” ЕООД закупува от „М.**” ЕООД материали за изграждане на противоградна конструкция за трайни насаждения от лешници, както и че „Т.Х.” ЕООД възлага на „М.**” ЕООД изграждането на тази конструкция в стопанисваните от него поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман.

По делото са представени много документи, от които се установява, че са сключени два договора, които имат същия предмет, като този, който ищецът твърди, че е сключил с ответника, но страни по тях не са двете дружества „Т.Х.” ЕООД и „М.**” ЕООД. Всяко от тези юридически лица участва като страна по някоя от двете сделки, но насрещна страна по тях е правен субект, който е трето за настоящото производство лице. От събраните писмени доказателства се доказва, че дружеството „Т.Х.” ЕООД е изразило воля да възложи срещу заплащане изграждането на конструкция за покриване на лешникови градини с мрежа против градушки в поземлени имоти с номера 009228 и 009016, находящи се в местност „Сухи дол“, землището на гр. Ихтиман, както и да закупи всички необходими материали за това, но на юридическо лице, което е различен от ищеца правен субект, който е дружеството „П.Г.“ ЕООД. Изявление за това е направено в писмен договор от 01.04.2016 г., който е подписан от представител на „Т.Х.” ЕООД. Този договор е подписан и от представител на „П.Г.“ ЕООД, което означава, че между тези две дружества е постигнато съгласие за сключване на сделка, която има същия предмет като тази, по която ищецът твърди, че е страна и от която твърди, че произтича предявеното в процеса вземане, предмет на главния иск. По делото не се твърди и не се представят доказателства „М.**“ ЕООД да е заместило изпълнителя по сключения на 01.04.2016 г. договор, поради което и този договор не може да го обвърже по никакъв начин като създаде за него задължения, нито пък права, включително правото да получи от възложителя „Т.Х.” ЕООД уговореното в този договор плащане на покупна цена за доставени материали и възнаграждение за изпълнената работа.

Установеният в производството факт, че един месец преди 03.05.2016 г., когато се твърди, че е сключен договор между страните по спора, ответникът е сключил договор с дружество, различно от ищеца, от което се е съгласил да закупи материали и на което е възложил изграждането на конструкция против градушки, и липсата на представени доказателства, че този договор е развален, прави нелогичен изводът, че на 03.05.2016 г. ищецът е възложил извършването на същата работа и закупуването на същите по вид материали и на ищеца, защото той вече е задоволил интереса си от това в неговите имоти да бъде изградено съоръжение, което предпазва лешниковите му насаждения от градушки чрез сключване на 4 договора от 01.04.2016 г. Освен това по делото са представени доказателства, от които е видно, че договорът от 01.04.2016 г. се е изпълнявал, като страните по него са подписвали приемо-предавателни протоколи за получаване на материали и за приемане на извършена работа – протоколи от 08.01.2018 г. и от 23.07.2019 г., и възложителят „Т.Х.” ЕООД е заплатил на изпълнителя „П.Г.“ ЕООД определени суми, които представляват уговорено плащане по сключения между тези лица договор. Това, че подписаният между „Т.Х.” ЕООД и „П.Г.“ ЕООД договор е бил надлежно изпълняван, също прави нелогичен изводът, че първото дружество ще възложи извършването на същата работа, която е предмет на този договор, в цялост на друго дружество, което е ищецът „М.**“ ЕООД, както се твърди в исковата молба.