Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1103 от 04.08.2020, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 415/2020
Вид
Решение № 1103
Подписан
04.08.2020
Състав
ГЕРГАНА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА, ЙОВА ПЕТКОВА ПРОДАНОВА, ДИМИТЪР ДИМИТРОВ МИХОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания

Р Е Ш Е Н И Е

№……………………………………..2020 година, гр. ВАРНА

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.

Варна, ІІ-ри касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

ДИМИТЪР

МИХОВ

В съдебно заседание, проведено на 02.07.2020 г., при секретаря Наталия Зирковска, с участието на прокурора Силвиян И., изслуша докладваното от съдия Гергана Стоянова касационно административно дело № 415/2020 година.

Производството е по реда на чл.208 и следващи от АПК .

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна, депозирана чрез процесуален представител срещу решение № 2403/31.12.2019 г., постановено от ХLІV-ти състав при ВРС по НАХД № 2520/2019 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение е отменено издаденото от касатора НП № 1476/03.05.2019 г., с което за нарушение на чл. 21,ал.1 и ал.10, на основание чл. 67 от Наредбата за обществения ред на община Варна, на Р.С.Р. *** са наложен две глоби в размер от по 50 лв.

В бланкетно изложени мотиви касаторът изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на въззивното решение. Възразява се срещу изводите на въззивния съд за липса на съставомерност на описаното в НП деяние с аргумент, че отзмененото наказателно постановление е издадено на 03.05.2019 г ., а съдебното решение за отмяна на процесните разпоредби от НОР е влязло в сила на 10.09.2019 г.

Въз основа на изложеното е формирано искане за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото от наказателно постановление.

Ответникът, в представено по делото писмено възражение оспорва наведените в касационната жалба доводи, моли решението на ВРС да бъде потвърдено.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, пледира за отхвърлянето и.

Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и данните по делото, настоящият състав констатира следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предметът на съдебната проверка по настоящото касационно производство се заключава в анализ и обсъждане само на посочените в жалбата пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон съдът следи и служебно.

Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт и при надлежно упражнено право на съдебно производство, предвид на което е валидно и допустимо, при спазване на процесуалните правила и точно приложение на материалния закон.

С НП №1476 /03.05.2019 г. издадено от заместник кмета на община Варна –Т.И., съгласно Заповед №4795/2015 г., на Р.Р. *** са наложени две глоба в размер от по50 лв., за това, че на 01.04.2019 г. около 14:35 часа в гр.Варна в парк „Аспарухово“ разхожда домашен любимец (куче), порода, наподобяваща „йоркширски териер, без на същото да е поставен микрочип за идентификация и без да е регистрирано в районното кметство“. Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал.1, т.1 и на т.10 от цитираната норма от Наредбата за обществения ред на община Варна.

Спор по фактите между страните няма.

Въззивният съд приел за безспорно установена описаната в НП фактическа обстановка.

Обосновавайки се с влязло в сила на 10.09.2019 г. Решение № 1591/29.07.2010 г., постановено от Административен съд Варна по а.д.№ 1148/2019 г., с което цитираните в НП разпоредби от Наредбата за обществения ред на община Варна са отменени, приел, че извършените от Р. деяния са обективно несъставомерни, поради което не следва да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност. С тези аргументи отменил наказателното постановление, като не счел за необходимо да анализира събраните в хода на въззивното производство доказателства.

Касационния съд в настоящия си състав споделя приетия по спора краен правен резултат, но на различни от изложените в контролираното съдено решение мотиви.

Деянието, описано в НП към датата на издаването му – 03.05.2019 г. кореспондира с въведените в цитираната норма на чл. 21, ал.1 т.1, изречение първо от НОР и т.10 задължения на собствениците на домашни животни за деклариране в кметствата по местоживеене на притежаваните от тях животни и за поставяне на идентификационен микрочип. Тези задължения не са били изпълнени към датата на проверката, както и към датата на издаване на наказателното постановление.

Доказателствата, приобщени по делото безспорно установяват, че Р.Р. като собственик на разхождания от него домашен любимец, с бездействието си по изпълнение на визираните в чл. 21, ал.1 точки първа и десета от НОР задължения е осъществил състава на чл. 67, ал.3 от същата наредба.

Към момента на извършване на проверката и както и към по-късният момент на издаване на наказателното постановление цитираната разпоредба на чл.

21, ал.1, т.1 и т.10 от НОР е била действаща.

Отмяната и с Решение №

1591/29.07.2010 г., постановено от Административен съд Варна по а.д.№ 1148/2019 г., влязло в законнаи сила на 10.09.2019 г. е предпоставка и основание за приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Първоинстанционното решение, с което е отменено процесното НП следва да се остави в сила, но не защото липсва съставомерност на описаното и прието като безспорно установено деяние, а защото отменяването на нормата поставя нарушителя в по-благоприятно за него правно положение.

Предвид приетия по спора краен правен резултат и своевременно претендираните от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение съдът ги намира за основателни и доказани, следва да се присъдят.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, Административен съд - Варна, Втори касационен състав Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение № 2403/31.12.2019 г., постановено от ХLІV-ти състав при ВРС по НАХД № 2520/2019 г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 1476/03.05.2019 г., издадено Т.И.

–заместник кмет на община Варна.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на Р.С.Р. *** ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..…

ЧЛЕНОВЕ: 1………..……..

2……………..