Акт № 4041 от 02.11.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4041 гр. В., 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20263110102418 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявени от Е. Е. Х., ЕГН ********** от гр. В. срещу И. П. Б., ЕГН **********, адрес: ************************, съединени в условията на обективно кумулативно съединяване на искове с правно основание чл. 127, ал.

2 СК за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на детето К.И. Б., ЕГН **********, род на ************, спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, както и с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за постановяване на съдебен акт, който да замести съгласието на другия родител И. П.

Б., необходимо при пътуване на малолетното дете К. в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: страните са родители на детето К.И. Б., ЕГН **********, род на ************. Към настоящия момент родителите са във фактическа раздяла, като детето живее с майка си.

Ищцата полага грижи за отглеждане и възпитание на детето. От раждането на детето и до настоящия момент бащата е виждал детето три пъти през три месеца. До края на ******** ответникът е заплащал месечна издръжка в размер на **** лева, от началото на м. я. и до края на м. февруари ******* - *** евро, а в началото на месец март тази година е заплатил *** евро. Има вероятност ищцата да работи в И., с оглед възможността да получава по-високи доходи, за да осигури необходимите средства за отглеждане на детето. Страните не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, поради което за ищеца е налице правен интерес от разрешаването на възникналия спор по съдебен ред. Моли в тази насока да бъде постановено решение, с което бъде определено местоживеене на детето при майката; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето; да бъде определен режим на лични контакти на ответника с детето, съобразно параметрите посочени в исковата молба. Да бъде определен размер на издръжката за детето К. платима от ответника в размер на *** евро месечно, считано от дата на завеждане на иска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 1 -во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията. Моли за постановяване на положително решение, като бъде постановен съдебен акт, който да замести съгласието на другия родител, необходимо при пътуване на малолетното дете К. в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това. Счита, че в интерес на детето е да може да пътува с нея или упълномощено от нея лице до страните от ЕС, както и до С. и 1

Ш., за срок от пет години. В този смисъл моли за постановяване на положително решение, като бъде дадено разрешение молителката да снабди детето с лични документи необходими за задгранични пътувания, както и да бъде дадено разрешение за пътуването му в чужбина.

В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът изразява становище по допустимостта и основателностна на предявените искове. Не оспорва фактите, че страните са родители на детето К. които към настоящия момент не живеят заедно. Оспорва искането местоживеенето на детето да бъде определено извън пределите на РБ, тъй като подобно разрешение би било в пряко противоречие с неговия най-добър интерес и би довело до сериозно затрудняване, а на практика и до значително ограничаване на възможността за реално, последователно и пълноценно участие на бащата в живота, възпитанието и развитието на детето. Към настоящия момент е трайно установен на територията на РБ, в град В., където живее постоянно, упражнява трудова дейност и разполага с необходимите битови, социални и материални условия, които му позволяват активно и пълноценно да участва в отглеждането, възпитанието и ежедневната грижа за своя син. Не оспорва претендирания размер на месечна издръжка от *** евро, каквато редовно е заплащал и не оспорва искането да заплаща и занапред с падеж 10- то число на месеца, за който се дължи.

Не дава съгласие детето да живее извън страната, като счита, че евентуалното преместване на детето в друга държава би довело до фактическо отчуждаване от него, до невъзможност за осъществяване на лични контакти и до съществено ограничаване на правото на детето да получава родителска грижа и от двамата си родители. Подобно развитие не само не би било в интерес на детето, но би могло да доведе и до дългосрочни негативни последици върху неговото емоционално развитие. Посоченият от ищцата режим на лични контакти не е в интерес на детето. Предлага режим на лични контакти, който според него в пълна степен охранява интересите на детето. Заявява съгласие родителските права по отношение на детето да се предоставят на майката. Оспорва претенцията по чл.127а СК.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, че страните нямат сключен граждански брак, живели са на съпружески начала, като от съвместното им съжителство е родено детето К.И. Б., ЕГН **********, род на ************. Това е видно и от приложеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт №******************.

Не се спори, че страните са във фактическа раздяла.

Становището на ДСП-В. е, че в интерес на детето е да се отглежда от майката, която полага преките и непосредствени грижи за него.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал.2 СК. Съгласно същата, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.

В настоящия случай липсва спор, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на майката. Липсва спор и относно размера на дължимата в полза на детето издръжка за бъдеще време.

В задължителната практика - ППВС № 1/1974 г. са посочени по-съществените обстоятелства, които са особено важни за интереса на детето: основно значение имат родителските и възпитателски качества на всеки родител, полаганите до момента грижи, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности. Последователна е практиката на ВКС, че съдът е длъжен да прецени интереса на детето, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето. Разрешаването на въпроса на кого от родителите да се възложи упражняването на родителските права е свързано с преценката на всички относими обстоятелства, доказани по конкретното дело и въз основа на тях съдът преценява, с оглед интереса на детето на кой от родителите да ги възложи.

Ответникът не оспорва, че родителските права по отношение на детето К. следва да 2 се предоставят на майката.

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. Установено по делото е, че от раждането си и към настоящия момент детето живее с майка си, която е полагала преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги полага и занапред или които да опровергаят родителските й качества. Съобразявайки горното, както възрастта и пола на детето, възможност за помощ от трети лица при обгрижването и възпитанието на детето, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на детето при нея.

Съдът намира, че под „местоживеене” се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с термина „адрес”, чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация.

Този извод следва и от редакцията на чл.59, ал.2 СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”.

На бащата, при гарантираната от закона възможност и с оглед пола и възрастта на детето, следва да се определи режим на личен контакт. Преценката е служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищеца или тази от ответника. Детето К. е на 1 година.

Съдът намира, че режимът на лични отношения следва да е, както следва: до навършване на три години от детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспИ.е, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа на всеки от двата дни; два пъти по 7 последователни дни през лятото без преспИ.е, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата ще взема детето всеки ден в 10:00 часа и ще го връща 17:00 часа, в дома на майката. В случай, че страните не постигнат споразумение за конкретните дни през летните месеци, бащата ще взема детето от дома на майката от 01 до 7 ю. и от 01 до 7 а. на съответната година. След навършване на 3 годишна възраст на детето: всяка първа и трета седмица от месеца с преспИ.е от 10.00 часа в събота до 17 часа в неделя; в деня следващ рождения ден на детето за времето от 10:00 часа до 18:00 часа; на рождения ден на бащата, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа; 7 дни през лятото с преспИ.е, когато майката не е в платен отпуск. В случай, че страните не постигнат споразумение за конкретните дни през летните месеци, бащата ще взема детето от дома на майката от 01 до 7 ю. или от 01 до 7 а. на съответната година; на К. празници – 26 д. от 11:00 часа до 17 часа; на Н. празници на 01 я. от 11:00 часа до 17 часа; На В. празници – първият ден след В. от 11:00 часа до 17 часа.

След навършване на 5 годишна възраст - всяка първа и трета седмица от месеца с преспИ.е, като бащата ще взема детето след детска градина/училище в петък и ще го връща на майката в неделния ден в 18:00 часа. В съботния и неделния ден, когато се налага детето да посещава извънкласни занимания, бащата има задължение да осигури явяването и престоя на детето на същите; 15 дни през лятото с преспИ.е, когато майката не е в платен отпуск. В случай, че страните не постигнат споразумение за конкретните дни през летните месеци, бащата ще взема детето от дома на майката от 01 до 15 ю. или от 01 до 15 а. на съответната година; на рождения ден на бащата, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа; както и по времето на К., Н. и В. празници, вкл. и на рождения ден на детето, като родителите редуват същите както следва: всяка четна година детето ще е на К. и В. празници при майката, а на рождения си ден и Н. празници – при бащата, и обратно, на всяка нечетна година детето ще е на К. и В. празници при бащата, а на рождения си ден и Н. празници при майката. Съответно, когато детето е на рождения си ден при единия от родителите, другият ще има право да го вижда и взема при себе си с преспИ.е в деня, следващ рождения му ден. При осъществяване на режима на лични контакти, бащата следва да взема/връща детето от/в дома на майката, освен когато го взема от детска градина/училище, като следва да го връща в дома на майката.