Определение № 12405 от 28.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12405 гр. София, 28.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110108225 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 1237/03.01.2025 г. от В. Р. В., ЕГН **********, град София, ул. „Р* срещу „Ф*“ ЕАД, ЕИК: *, с адрес: град София, бул. „Т*, представлявано от С* и С* изпълнителни директори, с която са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че В. Р. В., ЕГН ********** не дължи по отношение на ответника „Ф*“ ЕАД, ЕИК: * вземането установено с влязло в сила съдебно решение от 14.06.2019г. по гражданско дело 24399/2018г. по описа на СРС, 25 състав, а именно: сумата в размер на 1115.87 лева - главница по договор за потребителски кредит от 15.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 169.33 лева - договорна лихва за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г., сумата в размер на 179.16 лева - лихва за забава за периода от 30.10.2015г. до 30.05.2017г., сумата в размер на 582.99 лева - такси за периода 30.10.2015г.10.11.2016г,, за които суми е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав, както и сумата в размер на 350 лева - общ размер на разноски по делото.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.06.2019г. срещу наследодателката на ищеца е постановено съдебно решение, с което е признато, че дължи суми по издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав. Това вземане фигурира в Централен кредитен регистър, воден от БНБ, където е вписано като договор за кредит с идентификатор PRV-59235171.

Сочи, че се ищецът е опитал да уреди отношенията по процесното 1 задължение извънсъдебно, като на 08.12.2023г. е изпратил писмо до ответното дружество, съдържащо възражение за давност по отношение на претендираните от страна на ответника вземания. В отговор ответникът отказва да приеме така направеното възражение, като вместо това подават искане до съда за издаването на изпълнителен лист за присъдените със съдебното решение суми.

Твърди, че вземането е погасено по давност, тъй като са изтекли повече от 5 години.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Моли за постановяване на неприсъствено решение.

Моля да се изиска и приложи частно гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав.

Прилага и моли да се приемат следните доказателства: 1.Удостоверение за наследници; 2. Кореспонденция между страните; 3.Копие от съдебно решение по гражданско дело 24399/2018г. по описа на СРС, 25 състав; 4. Адвокатско пълномощно и договор за правни услуги; 5. Копие от исковата молба и доказателствата към нея за ответника;

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло признава фактите по ИД.

Изцяло признава иска. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност.

Претендира разноски.

Моли да бъдат приети като доказателства: Договор за потребителски кредит № 592935171, Решение по гр. д. № 24399/2018 г., Писмо с изх. № БНБ-88949/19.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното и материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По държавната такса

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск, който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.

№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове за всеки един от ищците.

Защитаваният материален интерес е 2 397.35 лева, поради което такса е в размер на 95.89 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.14 от делото).

По представителната власт

2

Ищецът се представлява от чрез адв. И. Г. Д* –САК, със съдебен адрес: град София, ул. „П*, с представителна власт за всички инстанции (л.4 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По редовността на ИМ и доклада на делото

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да бъде изготвен проект за доклад по чл.146 ГПК.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът служебно приема, че следва да се изиска за послужване гр. д. № 4399/2018 г. и ч. гр. д. № 46416/2017 г. и двете по описа на СРС, 25 състав, до влизане в сила на решение по настоящото дело

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, 3 които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата свободна дата е 05.05.2026 година от 09.20 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК – Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 1237/03.01.2025 г. от В. Р. В., ЕГН **********, град София, ул. „Р* срещу „Ф*“ ЕАД, ЕИК: *, с адрес: град София, бул.

„Т*, представлявано от С* и С* изпълнителни директори, с която са предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че В. Р. В., ЕГН ********** не дължи по отношение на ответника „Ф*“ ЕАД, ЕИК: * вземането установено с влязло в сила съдебно решение от 14.06.2019г. по гражданско дело 24399/2018г. по описа на СРС, 25 състав, а именно: сумата в размер на 1115.87 лева - главница по договор за потребителски кредит от 15.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 169.33 лева - договорна лихва за периода 30.10.2015г.10.11.2016г., сумата в размер на 179.16 лева - лихва за забава за периода от 30.10.2015г. до 30.05.2017г., сумата в размер на 582.99 лева - такси за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г,, за които суми е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав, както и сумата в размер на 350 лева - общ размер на разноски по делото.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.06.2019г. срещу наследодателката на ищеца е постановено съдебно решение, с което е признато, че дължи суми по издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав.

Това вземане фигурира в Централен кредитен регистър, воден от БНБ, където е вписано като договор за кредит с идентификатор PRV-59235171.

Сочи, че се ищецът е опитал да уреди отношенията по процесното задължение извънсъдебно, като на 08.12.2023г. е изпратил писмо до ответното дружество, съдържащо възражение за давност по отношение на претендираните от страна на ответника вземания. В отговор ответникът отказва да приеме така направеното възражение, като вместо това подават искане до съда за издаването на изпълнителен лист за присъдените със съдебното решение суми.

Твърди, че вземането е погасено по давност, тъй като са изтекли повече от 5 години.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Моли за постановяване на неприсъствено решение.

4

Моля да се изиска и приложи частно гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло признава фактите по ИД. Изцяло признава иска. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски. чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:

Отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че В. Р. В., ЕГН ********** не дължи по отношение на ответника „Ф*“ ЕАД, ЕИК: * вземането установено с влязло в сила съдебно решение от 14.06.2019г. по гражданско дело 24399/2018г. по описа на СРС, 25 състав, а именно: сумата в размер на 1115.87 лева - главница по договор за потребителски кредит от 15.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 169.33 лева - договорна лихва за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г., сумата в размер на 179.16 лева - лихва за забава за периода от 30.10.2015г. до 30.05.2017г., сумата в размер на 582.99 лева - такси за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г,, за които суми е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав, както и сумата в размер на 350 лева - общ размер на разноски по делото.

Възражения на ответника – няма чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават ;

Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

Страните не спорят, че: с влязло в сила съдебно решение от 14.06.2019г. по гражданско дело 24399/2018г. по описа на СРС, 25 състав, е признато за установено, че А* В.А дължи на „Ф*“ ЕАД, ЕИК: *: сумата в размер на 1115.87 лева - главница по договор за потребителски кредит от 15.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 169.33 лева - договорна лихва за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г., сумата в размер на 179.16 лева - лихва за забава за периода от 30.10.2015г. до 30.05.2017г., сумата в размер на 582.99 лева - такси за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г,, за които суми е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав, както и сумата в размер на 350 лева - общ размер на разноски по делото.