Решение № 67 от 22.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Велико Търново, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000261 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 63/25.10.2023г. по т.д. № 64/2021г. на Окръжен съд-Ловеч е уважен предявеният от „ПРОЕКТ СТРОЙ 1“ ЕООД, ЕИК 201811029, със седалище и адрес на управление град Плевен, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 18, офис 7 срещу Община Троян, Булстат 000291709, с адрес пл. „Възраждане“ № 1 иск с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД, като ответната община е осъдена да заплати на посоченото търговско дружество сумата от 451 667.96 лв., представляваща възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи, произтичащи от Договор № СИИ-С99-2018/10.07.2018г. с предмет реконструкция на кръстовище ул.„Васил Левски“ и ул.“Минко Радковски“ /при АИР/, град Троян и подобект „Изместване на съществуващи електрически съоръжения, засягащи се от новото строителство на обект „Реконструкция на кръстовище ул.„Васил Левски“ и ул.“Минко Радковски“ /при АИР/ по плана на град Троян, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на ИМ – 23.08.2021г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 468 527.11 лв., като неоснователен и недоказан. Изцяло е отхвърлен предявения от Община Троян срещу „ПРОЕКТ СТРОЙ 1“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 184 560.76 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по Договор № СИИ-С99-2018/10.07.2018г. с предмет реконструкция на кръстовище ул.„Васил Левски“ и ул.“Минко Радковски“ /при АИР/, град Троян, начислена за периода 23.03.2019г. – 15.10.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на ИМ – 23.08.2021г. до окончателното й изплащане.

1

Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от Община Троян, чрез нейните пълномощници – адвокат Т. Д. и адвокат И. Д., в частта, в която ответната община е осъдена да заплати на дружеството-ищец сума над 439 615.20 лв. до присъдената от 451 667.96 лв., ведно със законната лихва върху посочената разлика и в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният от Община Троян срещу „ПРОЕКТ СТРОЙ 1“ ЕООД насрещен иск за заплащане на неустойка за забавено изпълнение по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане. Развиват се оплаквания за определяне размера на дължимото възнаграждение за незаплатени извършени СМР по процесния договор в противоречие с приетото и неоспорено от страните заключение на допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвена след съобразяване на всички налични и относими факти, доводи, възражения на страните и след извършване на геодезическо заснемане и вземане на проби от пътната настилка. Посочва се, че наред с това съдът е пропуснал да отбележи, че в установената от същата експертиза сума на извършени СМР в размер на 439 615.20 лв. с ДДС са включени и извършените непредвидени СМР на стойност 21 924.63 лв. Намира, че атакуваното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният насрещен иск, е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага, че първостепенният съд не е изложил мотиви за съществени за спора факти и обстоятелства – липсват доводи относно това налице ли е забава от страна на „ПРОЕКТ СТРОЙ 1“ ЕООД за изпълнение на договора и кога е приключило строителството.

Неправилно съдът приел, че преценката за нищожност на неустоечната клауза се прави в края на изпълнението, а не към момента на сключване на договора, както и че същата е уговорена в противоречие с добрите нрави. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо него постановяване на друго, с което искът по чл.266 ал.1 от ЗЗД бъде отхвърлен за сумата над 439 615.20 лв. до присъдената от 451 667.96 лв., ведно със законната лихва върху тази част, а предявеният от Община Троян насрещен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД бъде уважен в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ПРОЕКТ СТРОЙ 1“ ЕООД, чрез процесуалния й представител по пълномощие – адвокат О. Л., в който заема становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея оплаквания. Счита, че първоинстанционният съд правилно е уважил първоначалния иск до присъдения размер от 451 667.96 лв., съобразявайки заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, прието в проведеното на 03.04.2023г. съдебно заседание по делото и събраните писмени доказателства. Излага, че решаващите мотиви за прогласяване на клаузата на чл.25 ал.1 от процесния договор и признаване на уговорената в нея неустойка за противоречаща на добрите нрави са основани на преценка именно към момента на сключване на договора. В случай, че съдът приеме за основателни доводите във въззивната жалба за валидност на неустоечната клауза, поддържа развитите в първоинстанционното производство съображения за неоснователност на предявения насрещен иск поради липса на неизпълнение и възражението си за прекомерност на неустойката. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваните части. Претендира направените във въззивното производство разноски.

В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите пълномощници, поддържат изразените във въззивната жалба, съответно в отговора й и представените писмени бележки, позиции по спора, както и претенциите си за разноски съгласно представени списъци по чл.80 ГПК. Въззивникът прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение и моли за намаляването му.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, 2 против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Окръжен съд – Ловеч е било образувано по искова молба на „ПРОЕКТ СТРОЙ 1“ ЕООД срещу Община Троян с твърдения за сключен между страните Договор № СИИ-С99-2018/10.07.2018г., по силата на който Община Троян възложила на „ПЪТСТРОЙ - ЛОВЕЧ“ ЕООД /с ново фирмено наименование „ПРОЕКТ СТРОЙ 1“ ЕООД/ да извърши строителни дейности по реконструкция на кръстовище ул.„Васил Левски“ и ул.“Минко Радковски“ /при АИР/, град Троян. За извършване на строителството било издадено разрешение за строеж № 75/14.05.2018г. при наличие на задължителни условия, в т.ч. да се изпълни одобрения инвестиционен проект № 64/14.05.2018г., неразделна част от същото разрешение по проектни части – Пътна и Геодезия, Електро, Конструкции, ОД и ВОД, ВиК, Хидротехническа и ПБ. Посочва, че срокът за изпълнение на СМР бил договорен на 150 календарни дни, считано от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа /акт образец 2а/, като срокът на действие на договора бил ограничен до 07.06.2019г. Твърди, че строежът включвал и подобект – „Изместване на съществуващи електрически съоръжения, засягащи се от новото строителство на обект „реконструкция на кръстовище ул.„Васил Левски“ и ул.“Минко Радковски“ /при АИР/ по плана на град Троян“, поради което били съставени два акта образец 2а – първият за основния строеж на 23.07.2018г., а вторият за подобекта – на 07.11.2018г. Твърди, че въпреки временното преустановяване на строителните работи поради неподходящи метеорологични условия за времето от 19.11.2018г. – 03.12.2018г. и за периода от 17.12.2018г. до 06.03.2019г., удостоверено с необходимите строителни книжа /акт – образец 10 за спиране на строителството и акт – образец 11 за възобновяването му/, строителният процес приключил в началото на м.юни 2019г., като в процеса на изпълнение на договора било извършено едно междинно плащане на стойност 190 799.18 лв., за което била издадена фактура № 783/18.12.2018г. Излага, че след приключване на дейностите между страните настъпило несъгласие относно количествено-стойностното отчитане на извършените СМР, а оттам и на следващото се възнаграждение. Между тях били разменени проекти на акт –образец 19, като възложителят необосновано отказвал да приеме извършеното и претендирал неустойка за забава при изпълнението по чл.25 ал.1 от договора в пълен размер от 30%, като удържи сумата от дължимото възнаграждение. Невъзможността да постигнат съгласие, което да бъде оформено документално в акт – образец 19 за извършени строителни работи, препятствала създаването на протокол обр.15 и последващите документи по въвеждане на обекта в експлоатация. Направено е искане за осъждане на ответната община да заплати на „ПРОЕКТ СТРОЙ 1“ ЕООД сумата от 100 000 лв., представляваща част от общо дължимата 468 527.71 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР по процесния договор, ведно със законната лихва върху частично предявената сума от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане. С протоколно определение от 18.04.2022г. съдът е допуснал изменение на иска по размер, като е счел същият предявен за сумата от 468 527.71 лв.

В срока по чл.376 ГПК ответникът е подал писмен отговор на ИМ, в който е оспорил иска по размер, като е изложил твърдения, че незаплатените СМР по договора са на стойност 407 535.94 лв. с вкл. ДДС от общо 598 332.70 лв. с вкл. ДДС, подробно описани по видове, количества и стойност в съставения от Община Троян проект на протокол за приемане на извършени СМР, при заплатени на ищеца 190 799.18 лв. с вкл. ДДС. Оспорва 3 представените от ищеца документи – проект на протокол – акт обр.19 за приемане на извършени СМР от 2020г., асфалтов дневник и бетонов дневник на процесния обект, всички актове обр.12 /доказателства № 18 до № 23 към ИМ/ досежно посочените в тях количества и видове СМР, дейности и материали. Счита, че окончателното плащане в размер на 73 824.30 лв. с вкл.ДДС /част от сумата от 407 535.94 лв./ се извършва след издаване на разрешение за ползване на обекта, което условие не е настъпило.

Ищецът е представил допълнителна искова молба, в която поддържа, че действително извършените, но незаплатени СМР, включени в предмета на договора, са на стойност 468 527.71 лв. Твърди, че условие за извършване на окончателно плащане е създаването на определен набор документи, сред които екзекутивна документация, двустранно подписан протокол обр.19 за действително извършени СМР и разрешение за ползване на обекта, в изготвянето на които ответната община отказва да участва, макар строежът да не е въведен в експлоатация, а фактически да се ползва, поради което претендира, че е налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД.

В отговора на допълнителната искова молба ответната община твърди, че отказът на ищеца да изготви проект на акт обр. 19 е единствената причина за неподписването през м.октомври 2020г. на такъв протокол, а през м.септември 2021г. – на акт обр.15. Оспорва да е налице неин отказ неоправдано да приеме предложеното изпълнение. Оспорва представените с допълнителната ИМ четири броя актове обр.12 от 06.06.2019г.