Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3148 от 23.07.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10663/2018
Вид
Решение № 3148
Подписан
23.07.2019
В сила
17.09.2019
Състав
НИКОЛАЙ КОЛЕВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 3148 23.07.2019 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII

- ти състав, в публично заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 10663 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Теленор България ЕАД, ЕИК: ********* е предявил против А.Х.Д. искове за признаване на установяване, че ответникът дължи сумата в общ размер от 551,26 лв., от която: 29,95 лв. по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за отчетен период 01.09.2015г. - 31.10.2015г.; неустойка и размер па 89,45 лв. по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, формирана па основание Раздел IV, чл. 6 от стандартните месечни абонаменти за срок от 24.11.2015г. до 12.09.2016г; лизингови вноски в общ размер на 17,16 лв. по Договор за лизинг към Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за отчетен период 01.09.2015г. - 31.12.2015г.; абонаментни такси и използвани услуги в общ размер на 34,27 лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за отчетен период 01.09.2015г. - 31.10.2015г.; неустойка в размер на 145,74 лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, формирана на основание чл. 11 от стандартните месечни абонаменти за срок от 24.11.2015 г. до 03.12.2016г.; лизингови вноски в общ размер на 180,65 лв. по Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за отчетен период 01.09.2015г.

- 31.12.2015г.; абонаментни такси в общ размер на 14,86 лв. по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за отчетен период 01.09.2015г.-31.10.2015г. неустойка в размер на 39,18 лв. по

Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, формирана па основание Раздел III, чл. 4 от стандартните месечни абонаменти за срок от 24.11.2015г. до 02.07.2016г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4146 по описа за 2018 г. на ПРС.

Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково производство.

В исковата молба се сочи, че на 02.07.2013 г. между А.Х.Д. и Космо България Мобайл ЕАД (понастоящем с наименование Теленор България ЕАД) бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за срок 24 месеца. На 09.08.2014г. между същите страни било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, с което срокът на договора бил продължен до 12.09.2016г. със стандартен месечен абонамент в размер на 10,99 лв. Ответницата не изпълнила задълженията си по споразумението в общ размер на 29,95 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 01.09.2015г.-31.10.2015г. На същата дата - 09.08.2014г. между страните бил сключен Договор за лизинг, с който на ответницата било предоставено устройство марка Globul M100, срещу заплащане на обща лизингова цена от 35,88 лв., чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 1,56 лв. По договора за лизинг ответницата дължала общо 17,16 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 01.09.2015г. - 31.12.2015г., както следва:

- 1,56 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.09.2015 г, - 30.09.2015 г., начислена във фактура № ***/01.10.2015 г.;

- 1,56 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.10.2015 г. - 31.10.2015 г., начислена във фактура № ***/01.11.2015 г.;

- 1,56 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.11.2015 г. - 30.11.2015 г., начислена във фактура № ***/01.12.2015 г.;

- 12,48 лв. - сбор от 8 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг за отчетен период 01.12.2015г. - 31.12.2015г. и начислена във фактура № ***/01.01.2016 г.

В исковата молба се твърди, че на

02.07.2013г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за срок 24 месеца. На 01.06.2015г. страните сключили Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, с което срокът на договора се продължава до 02.07.2016г. със стандартен месечен абонамент в размер на 6,39 лв. Ответницата не изпълнила задълженията си по споразумението в общ размер на 14,86 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 01.09.2015г. - 31.10.2015г.

Сочи се, че на 03.12.2014г. между ответницата и Теленор България ЕАД с ЕИК ********* бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за срок 24 месеца по план Резерв 13.99 с тарифиране на интервали от 60 секунди със стандартен месечен абонамент в размер на 13,99 лв. Ответницата не изпълнила задълженията си по договора в общ размер на 34,27 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 01.09.2015г. - 31.10.2015г. На същата дата - 03.12.2014г. и между страните бил сключен Договор за лизинг, с който ищецът предоставил на ответника устройство марка ********** ***, срещу заплащане на обща лизингова цена от 289,57 лв., чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 12,59 лв. По посочения договор за лизинг ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на 180,65 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 01.09.2015г. - 31.12.2015г., както следва:

- 12,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.09.2015 г. - 30.09.2015 г., начислена във фактура № ***/01.10.2015 г.;

- 12,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.10.2015 г. - 31.10.2015 г., начислена във фактура№ ***/01.11.2015 г.;

- 4,39 лв. - лизингова вноска след приспаднати отстъпки за отчетен период 01.11.2015 г. -30.11.2015 г, начислена във фактура № ***/01.12.2015 г.;

- 151,08 лв. - сбор от 12 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг за отчетен период 01.12.2015г. -31.12.2015г. и начислена във фактура № ***/01.01.2016 г.

Твърди се ,че на 02.12.2015 г. мобилният оператор отправил писмена покана за доброволно плащане до ответника. След поканата и в предоставения 10 - дневен срок неизпълнението на ответницата продължило, поради което мобилният оператор прекратил едностранно договорите и начислил предвидените в тях неустойки в общ размер от 274,37 лв., както следва:

- за предпочетен номер ***, неустойка в размер на

89,45 лв., за срок от 24.11.2015г. до 12.09.2016г. и начислена във фактура № ***/1.1.2016г.

- за предпочетен номер ***, неустойка в размер на

39,18 лева, за срок от 24.11.2015 г. до 02.07.2016г. и начислена във фактура № ***/01.01.2016г.

- за предпочетен номер ***, неустойка в размер на

145,74 лева, за срок от 24.11.2015г. до 03.12.2016г.

В исковата молба се твърди, че за претендираните вземания ищецът се бил снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4146/2018г. на ПРС, която обаче била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен представител, е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен, недоказан и недопустим.

Ответникът твърди, че ищецът следва да установи предоставянето и използването на твърдените мобилни услуги по сключените между страните договори. Посочва, че представените от ищеца и неподписани от ответника фактури представлявали частни свидетелстващи документи, които били доказателство само за изявлението на лицето, което ги е подписало. Посочва, че издадените фактури не били подписани от ответницата, поради което не можело да се направи извод, че последната била подписала и приела изпълнение по договорните задължения за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

Отделно от горното ответникът посочва, че уговорената между страните неустойка не била за неизпълнение на задълженията за заплащане на стойността на ползваните далекосъобщителни услуги, а за била за неспазване срока на договора. Ищецът от своя страна не бил ангажирал доказателства, че срокът не е спазен. Излага съображения, че вземането за неустойка не било предмет на издадената заповед за изпълнение. Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение №

2619/ 19.03.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 4146/ 2018 г. на ПдРС, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер на 551,26 лева- главница, произтичаща от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***и договор за лизинг, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***и договор за лизинг, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските в заповедното производство: 25 лева- за държавна такса и 360 лева- за адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети процесните договори и фактури.

По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лица след извършена проверка е установило, че за процесния период са били издадени четири фактури с №№ ***/01.10.2015 г.; ***/01.11.2015 г.;***/01.12.2015 г. и № ***/01.01.2016 г. на обща стойност 551,26 лв. Нямало данни в счетоводството за погасени задължения по фактурите от абоната.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и апарати, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице твърденията в отговора за наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.

Приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил съответните услуги на ответника, който ги е ползвал за периода, определен във фактурите. В счетоводството на оператора липсват данни да са били погасени сумите по тях, а и принципно в тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорите да заплаща месечните такси и вноски. Като не е представил писмени доказателства за погасяването на сумите, които са установени по размер и с експертизата, следва да се приеме, че същите са още дължими. Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги. След като ответникът има сключени договори, по които получава изпълнение, следва да дължи и насрещно такова.