Решение № 1581 от 30.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1581 гр. Пловдив, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300502988 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.127а, ал.2 от СК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Х. С. Б., ЕГН **********, чрез адв.И. С., против Решение № 3435/31.07.2024г., постановено по гр.д.№ 8666/2023г. на Районен съд – Пловдив, III бр.с., в частта, с която е отхвърлен насрещния иск, предявен от него против Е. А. К. ЕГН **********, за пътувания на детето А. Х.ва Б.а, ЕГН **********, с неговия баща извън пределите на РБългария по посока държавите от ЕС, Великобритания, Швейцария, Сърбия, Македония, Албания, Косово, Турция, за периода на определения режим за лични контакти на детето с бащата, за срок от 5 години занапред; както и е осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 50 лв. за държавна такса; както и е осъден да заплати на Е. А. К., ЕГН **********, сумата от 1260 лв. разноски по делото. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло 1 предявения насрещен иск.

Въззиваемата страна Е. А. К. ЕГН **********, чрез адв.Р. И., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Е. А. К. против Х. С. Б. е предявен иск, на осн. чл.127а, ал.2 от СК.

Ответникът Х. С. Б. е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е взел становище, че искът е неоснователен; като е предявил и насрещен иск против Е. А. К. за пътувания на детето А. Х.ва Б.а, ЕГН **********, с него като баща извън пределите на РБългария по посока държавите от ЕС, Великобритания, Швейцария, Сърбия, Македония, Албания, Косово, Турция, за периода на определения режим за лични контакти на детето с нето като баща, за срок от 5 години занапред.

С насрещната искова молба, подадена от Х. С. Б. са изложени твърдения, че отношенията с майката са изключително влошени и комуникацията между тях, по отношение на детето, е почти невъзможна.

Изтъкнал е, че в интерес на детето е необходимостта от разговори между двамата родители за даване на съгласие детето да пътува с другия родител в чужбина, да бъде сведена до минимум. За това свидетелствал случаят с пътуването на детето до Турция - поставянето на невъзможни условия, от страна на майката, тълкуването на действията на бащата, като отказ да се даде разрешение детето да пътува в чужбина. Бащата имал желание в бъдеще да води детето на море в Гърция, както и на екскурзии из Европа. Х. Б. има сестра и майка, които живеят постоянно на територията на Великобритания и има желание, когато детето порасне още, да го заведе при тях. По този начин може да поддържа отношенията между дъщеря си и разширеното семейство от негова страна. Бащата е изразил мнение, че е в интерес на детето да разшири кръгозора си, да има възможност да пътува и опознава различни култури. Счита, че следва родителите да са равнопоставени по отношение възможността да пътуват извън границите на РБългария с детето.

2

С Писмения отговор по чл.131 от ГПК по насрещната искова молба майката е заявила, че не дава необходимото съгласие за извеждане на детето в чужбина, както и за издаване на необходимия за това документ.

С Решение № 3435/31.07.2024г. на РС- Пловдив е разрешено на малолетното дете А. Х.ва Б.а, ЕГН **********, да пътува извън пределите на РБългария, придружавано от своята майка Е. А. К., ЕГН **********, или определено от нея пълнолетно лице, по посока – държавите от ЕС, Великобритания, Швейцария, Сърбия, Македония, Албания, Косово, Турция, по време на училищните ваканции, Коледните, Новогодишните и Великденските празници, когато тези дни не съвпадат с определения режим за лични контакти на детето с бащата, както и за училищни екскурзии и други училищни инициативи, в които детето участва, последното без оглед дали това съвпада с режима за лични контакти на бащата с детето, определен със съдебно решение, като пътуванията са неограничен брой пъти, за срок от 5 години от постановяване на решението, без да е необходимо съгласието на бащата Х. С. Б.,; разрешено е на ОДП на МВР - **** да издаде паспорт за задгранични пътувания на детето А. Х.ва Б.а, без да е необходимо съгласието на бащата Х. С. Б.. В тази част решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С Решение № 3435/31.07.2024г. на РС- Пловдив е отхвърлен изцяло предявеният иск от Х. С. Б. против Е. А. К. за пътувания на детето А. Х.ва Б.а, с неговия баща извън пределите на РБългария по посока държавите от ЕС, Великобритания, Швейцария, Сърбия, Македония, Албания, Косово, Турция, за периода на определения режим за лични контакти на детето с бащата, за срок от 5 години занапред.

Районният съд, за да отхвърли изцяло насрещния иск на Х. С. Б. против Е. А. К., излага основни съображения, че не са били предоставени никакви доказателства, поради което същият е преценен като неоснователен.

По-конкретно, ответникът и насрещен ищец не е доказал, че предвижда пътувания, които да са в интерес на детето, при задължението си да докаже твърдените факти и обстоятелства. Не са били представени писмени доказателства, нито са били събрани гласни, в тази насока.

С въззивната жалба на Х. С. Б. са направени възражения, че мотивите на решението на Районния съд са неясни и неправилни, доколкото не се 3 обсъждал интереса на детето А. да получи възможност да пътува със своя баща. Районният съд едностранно и неправилно бил възприел и тълкувал представените по делото доказателства, което е в предимство на Е. К.. Найфрапантното такова било посоченото от съда, че детето участва в танцова формация, която е “поканена” на участие в РТурция и липсата на съгласие от страна на бащата е възпрепятствала това пътуване. В проведеното последно съдебно заседание се е установило, че танцовата формация, в която детето А. участва не е пътувала в Р Турция, за този фестивал. Това е така защото, представената от Е.К. “оферта” за екскурзия до този фестивал е за дати, които са 3 месеца след провеждането на въпросния фестивал. Представената в заседание оферта е за фестивал, който вече е отминал и за пътуване, което няма как да се осъществи. Х. С. Б. специално посочил и представил доказателство, че въпросната оферта за пътуване сочи дата на фестивала, на която той не се е състоял и няма да се състои. Независимо от това, Районният съд кредитира това доказателство, което било абсурдно. Жалбоподателят посочва, че никога не е имал против детето да пътува в чужбина, даже е дал и съгласие за това, в необходимата форма. Също така заявил, че исковата претенция на Е. К. следва да бъде уважена, като отделно неговото искане като родител било да има същото право. Изтъква, че било установено по делото, че майката изпитва крайно негативни чувства към него и по тази причина не е и искала разрешението му за пътуване. При крайно обтегнати личностни отношения между бившите съпрузи, подклаждани в негативна посока от близкия семеен кръг, е ясно, че майката никога няма да разреши на детето А. да пътува със своя баща извън РБългария. По тази причина нямало как да се съберат доказателствата, които PC - Пловдив бил искал - не може да се планира пътуване, като се знае, че няма да ти се разреши от майката.

Районният съд бил мотивирал решението си с обстоятелството, че липсата на съгласи от страна на бащата, възпрепятства майката и нейните родители да планират пътувания. Същото важало и за съгласието в полза на бащата липсата и отричането на това му право, го лишава от възможност да планува пътувания, тоест Районният съд е възложил доказване на планувани пътувания, които няма как да се състоят.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в 4 жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.127а от СК /Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, алинея 1 Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Алинея 2 предвижда, че- Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Съгласно алинея 3 - Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.

С оглед на така изложената нормативна регламентация, се налага извод, че за да се уважи предявен иск по чл.127а, ал.2 от СК е необходимо ищецът да извърши доказване на фактическия състав. Основните материалноправни предпоставки за уважаването на иска са, че страните са родители на детето; между същите не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това; заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, да е в интерес на детето; пътуванията извън границите на Република България са в интерес на детето и не носят риск от отвличането му.

Тези предпоставки подлежат на доказване с всички доказателствени средства, като константна е съдебната практика, че интересът на децата за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства.

По делото няма спор, а и това се констатира от приложените писмени доказателства, че Е. А. К. и Х. С. Б. са родители на детето А. Х.ва Б.а, род. на *****.2017г.

С Определение № 12030/20.10.2023г. Районният съд е допуснал по един свидетел за установяване на описаните твърдения с исковата молба и насрещната искова молба; впоследствие е допуснат и още един свидетел, за равнопоставеност с насрещната страна. В съд. заседание на 21.03.2024г. пълномощникът на ответника е заявил, че неговият доверител няма да 5 ангажира гласни доказателства и е направил искане за заличаването им. С протоколно определение от 21.03.2024г. са заличени допуснатите до разпит свидетели. При това положение, липсват доказателства за доказване на всички предпоставки на иска, предявен от Х. Б.. По делото, е приложен Социален доклад, но чрез него не може да се докаже правният интерес от разрешаване на пътуването на детето с бащата по посока държавите от ЕС, Великобритания, Швейцария, Сърбия, Македония, Албания, Косово, Турция, за срок от 5 години занапред, така както се претендира с насрещната искова молба.

Същевременно от Е. К. са били ангажирани гласни доказателства, а именно в съд. заседание на 11.06.2024г. са разпитани свидетелите Р. К. /майка на ищцата/ и Г. С. /без родство, заявил е, че живее на съвместни начала с ищцата/. От техните показания е станало ясно, че Х. Б. е хазартно зависим, което, според въззивния съд, е силно обезпокоително обстоятелство. На следващо място, когато ответникът идвал да види детето - първо искал кафе, пушил цигара и едва тогава започвал комуникация с него, което показва, че за бащата има и други приоритети пред детето, а именно предпочитал е да пие кафе и да пуши. През определеното време за контакти държал два телефона в ръцете си, а детето си играело. По делото липсват каквито и да било данни, че Б. има сестра и майка, които живеят постоянно на територията на Великобритания, както и какви по-конкретно са плановете на Б. да пътува дотам заедно с детето. По отношение доводите на жалбоподателя, свързани с исковата молба на Е. К., следва да се посочи, че са неотносими към въззивното производство, тъй като решението в тази част е влязло в сила.