Определение № 358 от 03.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. Пловдив, 03.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Магдалина Ст. И. Въззивно частно наказателно дело № 20255000600435 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 вр. ал. 2 НПК.

С протоколно определение от 29.09.2025 г., постановено по НОХД № 471/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е оставено без уважение искането на подсъдимия Д. Х. Х. за изменение на взетата спрямо същия мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. С. В., в качеството й на резервен защитник на подсъдимия Д. Х., в която се излагат доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност.

Прави се искане определението да бъде изменено, като на подсъдимия бъде наложена по-лека мярка за неотклонение – домашен арест. С жалбата се прави искане да се изиска медицинската документация от затвора – * относно подсъдимия Х..

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали, с изложените в депозираната частна жалба съображения, както и с атакуваното с нея определение намира, че частната жалба е процесуално допустима.

По отношение на направеното с жалбата доказателствено искане - 1 да се изиска медицинската документация от затвора – * относно подсъдимия Х., настоящият въззивен състав намира същото за неоснователно. Настоящото производство е по реда на чл. 345 НПК. Съгласно разпоредбата на ал. 1 на визирания текст, въззивната инстанция разглежда частната жалба в закрито заседание и по изключение – в открито съдебно заседание, като по изключение събира и допълнителни доказателства. В случая не се сочи каквато и да било причина, поради която се налага изискването и прилагането на медицинския картон на подсъдимия, нито се прави искане, респ. излагат доводи, за необходимостта от разглеждане на частната жалба в открито заседание. Такова не е било направено и в хода на първоинстанционното производство. Необходимостта от събиране на нови доказателства се обуславя от наличието на конкретни обективни данни, каквито не са налични в нито в материалите по делото, нито са посочени в частната жалба.

Разгледана по същество, частната жалба

Съображенията за това са следните: е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение първостепенният съд е приел, че няма промяна в обстоятелствата, нито новонастъпили такива, които да дават основание за изменение на наложената на подсъдимия Д. Х. мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава. Настоящият съдебен състав възприема изцяло изводите на окръжния съд.

Правилно окръжният съд е приел, че не е отпаднала опасността подсъдимият Х. да се укрие и да извърши престъпление. Срещу същия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1 б. А вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Тежестта на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, високият интензитет на засегнатите с инкриминираното деяние обществени отношения и механизмът на неговото извършване са все обстоятелства, които обуславят реалната опасност от неправомерно поведение и повлияване на хода на воденото срещу подсъдимия наказателно производство, с цел избягване изтърпяването на предвидените тежки санкции.

Отделно от това, Х. е с обременено съдебно минало, като предходното му осъждане също е за престъпление по чл. 116 НК, за което му е било наложено наказание от 18 години лишаване от свобода. Същият е бил освободен условно 2 предсрочно от неговото изтърпяване, като в определения му изпитателен срок е извършил инкриминираното деяние, преди да е изминала една година от освобождаването му от затвора. При тези данни е напълно реална опасността подсъдимият Х. да извърши друго престъпление, поради което спрямо него са налице основанията да действа най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража“.

Не е неразумен и срокът на задържане на подсъдимия Х.. Видно от приложените по делото материали е, че подсъдимият е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ над две години. Вярно е, че продължителността на задържането може да съставлява ново обстоятелство, което да е основание за изменение на най-тежката мярка за процесуална принуда в по-лека. За преценка на разумната продължителност на задържането, обаче, освен срокът, следва да се съобразяват и конкретните данни за характера и сложността на делото, както и за причините за забавянето му, а така също и съразмерността на срока на задържане към наказанието, което евентуално може да бъде наложено. В разглеждания случай се касае за дело, което представлява фактическа и правна сложност. В периода от задържането на подсъдимия Х. до момента е приключило досъдебното производство, внесен е обвинителен акт в съда и делото е приключило с присъда, която е отменена в резултат на осъществения въззивен контрол, поради което разглеждането на делото е започнало за втори път от друг състав на окръжния съд. Т.е., продължителността на настоящия наказателен процес е поради фактическата и правна сложност на делото и по обективни причини. На следващо място – срокът на задържането на подсъдимия Х. не може да се приеме за неразумен, предвид наказанието, предвидено за престъплението, в извършването на което е обвинен. При тези данни не може и да се приеме, че подсъдимият търпи необосновано дълго ограничения, с оглед на което задържането му отговаря и на критериите за разумност по ЕКЗПЧОС.

Същото се отнася и за изтъкнатото от защитата несъобразяване на мярката за процесуална принуда с обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК във връзка със здравословното състояние на подсъдимия. Както правилно е отбелязал и окръжният съд, в разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2 за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода са предвидени в достатъчен обем гаранции за лечението му, ако има такава 3 необходимост.

При положение, че по делото няма промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 270, ал. 1 НПК, обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че не са налице основания за изменение на взетата спрямо подсъдимия Х. мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава, вкл. и „домашен арест“. В разглеждания случай именно най-тежката мярка за процесуална принуда е съответна на целите по чл. 57 НПК.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.09.2025 г., постановено по НОХД № 471/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия Д. Х. Х. за изменение на взетата спрямо всеки подсъдимия мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. Пловдив, 03.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Магдалина Ст. И. Въззивно частно наказателно дело № 20255000600435 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 вр. ал. 2 НПК.

С протоколно определение от 29.09.2025 г., постановено по НОХД № 471/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е оставено без уважение искането на подсъдимия Д. Х. Х. за изменение на взетата спрямо същия мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. С. В., в качеството й на резервен защитник на подсъдимия Д. Х., в която се излагат доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност.

Прави се искане определението да бъде изменено, като на подсъдимия бъде наложена по-лека мярка за неотклонение – домашен арест. С жалбата се прави искане да се изиска медицинската документация от затвора – * относно подсъдимия Х..

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали, с изложените в депозираната частна жалба съображения, както и с атакуваното с нея определение намира, че частната жалба е процесуално допустима.

По отношение на направеното с жалбата доказателствено искане - 1 да се изиска медицинската документация от затвора – * относно подсъдимия Х., настоящият въззивен състав намира същото за неоснователно. Настоящото производство е по реда на чл. 345 НПК. Съгласно разпоредбата на ал. 1 на визирания текст, въззивната инстанция разглежда частната жалба в закрито заседание и по изключение – в открито съдебно заседание, като по изключение събира и допълнителни доказателства. В случая не се сочи каквато и да било причина, поради която се налага изискването и прилагането на медицинския картон на подсъдимия, нито се прави искане, респ. излагат доводи, за необходимостта от разглеждане на частната жалба в открито заседание. Такова не е било направено и в хода на първоинстанционното производство. Необходимостта от събиране на нови доказателства се обуславя от наличието на конкретни обективни данни, каквито не са налични в нито в материалите по делото, нито са посочени в частната жалба.

Разгледана по същество, частната жалба

Съображенията за това са следните: е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение първостепенният съд е приел, че няма промяна в обстоятелствата, нито новонастъпили такива, които да дават основание за изменение на наложената на подсъдимия Д. Х. мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава. Настоящият съдебен състав възприема изцяло изводите на окръжния съд.

Правилно окръжният съд е приел, че не е отпаднала опасността подсъдимият Х. да се укрие и да извърши престъпление. Срещу същия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1 б. А вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Тежестта на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, високият интензитет на засегнатите с инкриминираното деяние обществени отношения и механизмът на неговото извършване са все обстоятелства, които обуславят реалната опасност от неправомерно поведение и повлияване на хода на воденото срещу подсъдимия наказателно производство, с цел избягване изтърпяването на предвидените тежки санкции.

Отделно от това, Х. е с обременено съдебно минало, като предходното му осъждане също е за престъпление по чл. 116 НК, за което му е било наложено наказание от 18 години лишаване от свобода. Същият е бил освободен условно 2 предсрочно от неговото изтърпяване, като в определения му изпитателен срок е извършил инкриминираното деяние, преди да е изминала една година от освобождаването му от затвора. При тези данни е напълно реална опасността подсъдимият Х. да извърши друго престъпление, поради което спрямо него са налице основанията да действа най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража“.

Не е неразумен и срокът на задържане на подсъдимия Х.. Видно от приложените по делото материали е, че подсъдимият е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ над две години. Вярно е, че продължителността на задържането може да съставлява ново обстоятелство, което да е основание за изменение на най-тежката мярка за процесуална принуда в по-лека. За преценка на разумната продължителност на задържането, обаче, освен срокът, следва да се съобразяват и конкретните данни за характера и сложността на делото, както и за причините за забавянето му, а така също и съразмерността на срока на задържане към наказанието, което евентуално може да бъде наложено. В разглеждания случай се касае за дело, което представлява фактическа и правна сложност. В периода от задържането на подсъдимия Х. до момента е приключило досъдебното производство, внесен е обвинителен акт в съда и делото е приключило с присъда, която е отменена в резултат на осъществения въззивен контрол, поради което разглеждането на делото е започнало за втори път от друг състав на окръжния съд. Т.е., продължителността на настоящия наказателен процес е поради фактическата и правна сложност на делото и по обективни причини. На следващо място – срокът на задържането на подсъдимия Х. не може да се приеме за неразумен, предвид наказанието, предвидено за престъплението, в извършването на което е обвинен. При тези данни не може и да се приеме, че подсъдимият търпи необосновано дълго ограничения, с оглед на което задържането му отговаря и на критериите за разумност по ЕКЗПЧОС.