Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23210 от 20.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38139/2024
Вид
Решение № 23210
Подписан
20.12.2024
Състав
ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката

РЕШЕНИЕ

№ 23210 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110138139 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с ч.гр.д. №8288/2024г., 69 с-в.

Ищецът „Т ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Л. С. С. за следните суми: 2477, 27 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2021 г. април 2023 г. в имот с аб. № **** заедно със законна лихва от 12.02.2024 г. до погасяване на задължението и 302, 94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 29.01.2024 г., както и суми за дялово разпределение- 19, 55 лева главница за периода май 2022г. до април 2023г., ведно със законната логва от 12.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и 5,06 лева- лихва за периода 15.02.2021г. до 29.01.2024г.

След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи 1 условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

От страна на ответника не постъпва отговор на исковата молба, но в молба от 09.12.2024г. ответникът признава задълженията, като твърди, че ги е погасил в хода на процеса. Моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца представя индивидуални справки за използваната ТЕ за процесния период, както и формуляри за отчет на уредите на ДР на ТЕ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съобразно направеното от ответника признание на факти в молбата от 09.12.2024г. съдът е отделил като безспорни всички елементи от фактическите състави на процесните вземания. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано. Ищецът потвърждава направените от ответника плащания и твърди, че процесните суми са погасени в цялост, с което съдът е отделил като безспорно и обстоятелството, че на 10.09.2024 г. и 17.09.2024г. ответникът е платил сумите от 2804, 82 лева и 349, 79 лева, с което е погасил задълженията си. Съдът намира за доказано, че погасено е и задължението за заплащане на законната лихва от подаване на заявлението до плащането /доколкото общият размер на задълженията е 205,71 лева, а платената сума е 349, 79 лева/. Погасени чрез заплащане са и разноските по делото за държавни такси по заповедното и исковото производство.

Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяване чрез плащане в хода на процеса.

2

По разноските:

Към датата на завеждане на делото 12.02.2024 г. /подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ ответникът е бил в забава на плащането, доколкото не оспорва по основание и размер вземанията на ищеца, включително за обезщетение забава. Установява се, че вземанията са погасени в хода на процеса /09.09.2024 г. и 17.09.2024г./. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство/ за юрисконсултско възнаграждение . За заповедното производство ответникът следва да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждени ев минимален размер от 50лева, а за исковото – в минимален размер от.

Доколкото ответникът, макар да е платил задълженията си, е станал повод за завеждане на и на исковото, и на заповедното производство /поради забавата си/ той няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Л. С. С., ЕГН ********** искове по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с ч.гр.д. №8288/2024г., 69 с-в за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

2477, 27 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2021 г. - април 2023 г. в имот с аб. № **** заедно със законна лихва от 12.02.2024 г. до погасяване на задължението и 302, 94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 29.01.2024 г., както и суми за дялово разпределение- 19, 55 лева главница за периода май 2022г. до април 2023г., ведно със законната логва от 12.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и 5,06 лева- лихва за периода 15.02.2021г. до 29.01.2024г.

ОСЪЖДА Л. С. С., ЕГН ********** да заплати на „Т ЕАД, ЕИК 831609046 сумата 100 лв. – разноски в исковото производство, и сумата от 50лева- разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 8288/24г. по описа 3 на СРС, 69с-в, за юрисконсултско възнаграждение .

Решението е постановено при участието в процеса на „Д ООД, като трето лице помагач на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4