Решение № 527 от 11.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Пазарджик, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500624 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №487/05.05.2025г., постановено по гр.д.№1776/2024г. по описа на РС- Пазарджик е осъдена Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр.Пазарджик, БУЛСТАТ- 000342751, с адрес: гр.Пазарджик, бул.„Христо Ботев“ №115А да заплати, на основание чл.200 КТ на В. Н. К., ЕГН ********** от гр.**********, ******, сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени на К. вследствие на претърпяна на 01.06.2023г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука /01.06.2023г./ до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука в останалата му част- над присъдените размери от 10000лв. до претендираните размери от 15000лв. /частичен иск от 25000лв./, като неоснователен и недоказан.

Осъдена е Професионална гимназия по икономика и мениджмънтгр.Пазарджик, БУЛСТАТ- 000342751, с адрес: гр.Пазарджик, бул.„Христо Ботев“№115А, да заплати на адвокат Я. Д. Д. от Софийска адвокатска колегия, 1 с личен номер ******, с адрес за кореспонденция: гр.************, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 1400лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

Осъдена е В. Н. К., ЕГН ********** от гр.**********, ******, да заплати на Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр.

Пазарджик, БУЛСТАТ- 000342751, с адрес: гр.Пазарджик, бул.„Христо Ботев“ №115А, сторените разноски по производството съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно в размер на 833,33лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Осъдена е Професионална гимназия по икономика и мениджмънтгр.Пазарджик, БУЛСТАТ- 000342751, с адрес: гр.Пазарджик, бул.„Христо Ботев“ №115А, да заплати, на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на РСПазарджик, сумата в размер на 400лв., представляваща държавна такса върху уважения размер от иска, както и сумата от 266,66лв. за приетата съдебномедицинската експертиза, съразмерно на уважената част от иска.

Осъдена е Община Пазарджик, ЕИК- 000351736, с адрес: гр.Пазарджик, бул.„България“ №2, представлявана от П.Н.К.- Кмет на Община Пазарджик, да заплати на Професионална гимназия по икономика и мениджмънтгр.Пазарджик, БУЛСТАТ- 000342751, с адрес: гр.Пазарджик, бул.„Христо Ботев“№115А , сумата от 10000лв. по предявения обратен иск по реда на чл.219, ал.3 ГПК, която сума Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр.Пазарджик, БУЛСТАТ- 000342751 е била осъдена да заплати по настоящото дело, като обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени на В. Н. К., ЕГН ********** от гр.**********, ****** вследствие на претърпяна на 01.06.2023г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука /01.06.2023г./ до окончателното й изплащане, при условие, че Професионална гимназия по икономика и мениджмънтгр.Пазарджик, БУЛСТАТ- 000342751 заплати това обезщетение на В. Н. К., ЕГН ********** от гр.**********, ******, като е отхвърлен предявения обратен иск в останалата му част- над присъдените размери от 10000лв. до претендираните размери от 15000лв. /частичен иск от 25000лв./, като неоснователен и недоказан.

2

Осъдена е Община Пазарджик, ЕИК- 000351736, с адрес: гр.Пазарджик, бул.„България“ №2, представлявана от П.Н.К.- Кмет на Община Пазарджик, да заплати на Професионална гимназия по икономика и мениджмънтгр.Пазарджик, БУЛСТАТ- 000342751, с адрес: гр.Пазарджик, бул.„Христо Ботев“ №115А, сумата в размер на 1800лв., представляваща сторените от ищеца по обратния иск разноски, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Осъдена е Професионална гимназия по икономика и мениджмънтгр.Пазарджик, БУЛСТАТ- 000342751, с адрес: гр.Пазарджик, бул.„Христо Ботев“ №115А, да заплати на Община Пазарджик, ЕИК- 000351736, с адрес: гр.Пазарджик, бул.„България“ №2, представлявана от П.Н.К.- Кмет на Община Пазарджик, сумата от 100лв., представляваща сторените от ответника съдебно- деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявения обратен иск, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ответника- Община Пазарджик, ЕИК- 000351736, с адрес: гр.Пазарджик, бул.„България“ №2, представлявана от П.Н.К.- Кмет на Община Пазарджик.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ОбщинаПазарджик в частта, с която е уважен обратния иск, предявен от ПГИМгр.Пазарджик срещу Община Пазарджик.

Твърди се в решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди се, че решение в частта, с която е уважен обратния иск предявен от ПГИМ- гр.Пазарджик срещу Община Пазарджик е недопустим. За допустимостта съдът следи служебно, съгласно чл.7, ал.1 от ГПК, Визира се, че съгласно чл.202 от КТ за изплатеното на пострадалия обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните работници или служители. Отговорността по чл.202 от КТ е на физическите лица, които са извършили действия или са проявили бездействия и те трябва да отговарят за своите действия или бездействия.

Следователно работодателят може да предяви регресния иск срещу виновните работници или служители.

3

Нормата на чл.202 от КТ не предвижда регресния иск да се предяви срещу юридическо лице, а на Общината като юридическо лице /чл.14 от ЗМСМА/ не може да се вмени във вина твърдяното от ПГИМ бездействие.

Алтернативно се сочи, че ако се приеме, че е допустим обратния иск на ПГИМ- Пазарджик срещу Община Пазарджик, то се приема, че в тази си част обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на сьдопроизводствените правила и необоснованост. В този смисъл се твърди, че решението е необосновано.

Изводът на съда, че Община Пазарджик е пасивно легитимирана да носи отговорност противоречи на събраните по делото писмени доказателства, тъй като към датата на инцидента 01 юни 2023г. поддръжката на уличните платна и тротоарните настилки е било задължение на „Еко- Хидро- 90“ ООДгр.Пазарджик, съгласно представените с отговора на обратния иск писмени доказателства: Договор №99-ЗОП-1 от 10.01.2022г., сключен с „Еко- Хидро90“ ООД със срок на договора до 10.01.2024г. Предметът е „Ремонт на улици и пътища на територията на Община Пазарджик“. Сключено е допълнително споразумение №1. В чл.1, ал.2 на договора страните са уговорили, че „Обектите, предмет на пътно- ремонтни строителни работи, ще бъдат възлагани на изпълнителя с възлагателни писма.” С възлагателно писмо с изх.

Мг 18-00-52/12.01.2022г. на дружеството са възложени работи, вкл. и тротоарни настилки /т.2/. Следователно се приема, че Община Пазарджик не е пасивно легитимирана и не следва да отговаря по обратния иск.

Твърди се, че за да са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност е необходимо да се установи освен настъпването на вредите, също така и противоправно поведение- действие или бездействие на извършващите възложената работа, както и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди.

Следователно ПГИМ е трябвало да докаже, че физически лица, на които е възложена работата от Общината не са я извършили и поради тяхното бездействие е причинена вреда на ищцата В. К.. Това не е било доказано от ПГИМ- Пазарджик.

Сочи се, че решението е необосновано, тъй като има противоречие в мотивите- съдът сочи, че обратния иск на ПГИМ- гр.Пазарджик е на основание чл.49 от ЗЗД, а се мотивира със собствеността върху тротоара /чл.50 4 от ЗЗД/.

Визира се, че необосновано съдът приема, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата. Съпричиняването, в случая, се изразява в избор на неподходящо лечение, довело до неправилно зарастване. Ищцата няма медицинско образование и по своя воля не се е съобразила с мнението на специалиста- лекар- ортопед.

Сочи се, че освен това пострадалата е проявила груба небрежност, която се определя като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност. Ищцата К. е работила в ПИГМ и ежедневно се е движила по тротоара около учебното заведение и знае особеностите на терена, ако има такива. Ако на място е имало остатъци от премахната автобусна спирка ищцата е знаела за тях и с невнимателното си поведението е спомогнала за собственото си увреждане.

Твърди се, че размерът на определеното обезщетението е прекомерен и не съответства на изискването за справедливост по чл.51 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите.

Искането е да се обезсилите съдебното решение в частта, с която е уважен обратния иск, предявен от ПГИМ- гр.Пазарджик срещу Община Пазарджик; алтернативно- да се отмени същото в обжалваната част, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на сьдопроизводствените правила и необоснованост и се отхвърли обратния иск от ПГИМ- гр.Пазарджик срещу Община Пазарджик с присъждане на разноските, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор от Професионална гимназия по икономика и мениджмънт- гр.Пазарджик, представлявана от А.М.- директор, чрез пълномощника му адв.М. М..

В него се моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба в частта, където се претендира отмяна на така постановеното решение като недопустимо спрямо жалбоподателя поради липса на пасивна процесуална легитимация, както и да се отхвърли, като неоснователна в частта за неправилност на обжалваното решение по съображенията, развити в Раздел II, т.1- т.3 от въззивната жалба.

В останалата по т.4-5 от същия раздел Раздел II не се възразява въззивната жалба да бъде уважена като основателна, доколкото изложените 5 съображения от въззивника почти изцяло съвпадат със защитаваната теза от доверителя му пред първата инстанция.

Моли се да бъдат присъдени сторените разноски във въззивното производство.

По отношение на твърдението на въззивника, че така предявеният и частично уважен с първоинстанционното решение обратен иск е недопустим, а решението в тази му част следва да бъде обезсилено се приема, че в тази си част въззивната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Счита се, че правните доводи на въззивника са неоснователни и наведени при неправилно интерпретиране на материалния закон.

В случая се приема, че приложимият материален закон не е разпоредбата на чл.202 КТ, защото тя е препращаща към раздел II от КТ, именуван „Имуществена отговорност на работника или служителя“абсолютно ирелевантен за настоящия правен спор, доколкото в съдебното производство и проведеното съдебно следствие не се установени релевантни факти за виновно поведение на служители на доверителя му, което да е в причинна връзка с процесната трудова злополука.

Предвид на това обстоятелство се приема, че не е налице хипотезата на чл.202 от КТ, което прави въззивната жалба в тази й част изцяло неоснователна.

Твърди се, че при съобразяване на свидетелските показания, заключението на СМЕ и другите доказателства по делото, правилно е установена причинно- следствената връзка между състоянието на тротоарната настилка, претърпяната от ищцата травма и отговорността на Община Пазарджик за обезщетяването на така претърпените от нея неимуществени вреди .

Относно твърдението на въззивника, че така постановеното решение е необосновано, защото изводите на съда за пасивната процесуална легитимация на Община Пазарджик като ответник по обратния иск в процеса са били в противоречие със събрани по делото доказателства се сочи, че в тази връзка въззивникът визира представените по делото писмени доказателства за това, че е възложил на цитираното търговско дружество ремонта на улиците и пътищата на територията на община Пазарджик.