Определение № 14845 от 09.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14845 гр. София, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20251100500317 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чр.274 вр.чл.413 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „УИЗ ЕЪР Унгария“ Лтд, срещу Заповед от 02.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.

№ 43272/2024г. по описа на СРС, 45 състав, в частта за разноските, като се поддържа, че присъждането на адвокатско възнаграждение над сумата от 200лв. е прекомерно с оглед материалния интерес и обстоятелството, че се касае за попълване на бланково заявление от пълномощника на заявителя, а не до изготвяне на искова молба. По подробно изложени в жалбата доводи се претендира отмяна на заповедта по чл.410 от ГПК, в частта за разноските за разликата над 200лв. до 450лв., по заповедта.

Ответникът по жалбата е депозирал становище, в което заявява, че не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение под предвидения в Наредба № 1/2024г. за възнаграждения за адвокатска работа размер от 400лв.

Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна, следното:

По заявление, подадено от Х.Б.М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 43272/2024г. по описа на СРС, 45 състав, срещу УИЗ ЕЪР Унгария Црт. – клон България КЧТ за сумата от 782,33лв., представляваща главница за обезщетение на основание чл.7 т.1 б.“б“ от Регламент/ЕО/ 261/2004 на ЕП и Съвета от 11 февруари 2004г. за отмяна на полет W6 4322 по направление от летище Париж Бове до летище София, планиран да излети на 16.09.2022г., резервационен код: FE8TKM, ведно със законната лихва за периода от 15.07.2024г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 450лв.

Заявлението е подадено чрез пълномощник – адв. Ц.И.П. – И., като видно от приложения договор за правна защита и съдействие, заявителят й е заплатил в брой част от договореното адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 400лв. при подписване на договора.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл.413 ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение може да се обжалва, в частта за разноските, какъвто е именно предмета на настоящата частна жалба, подадена в срок и от 1 надлежна страна, поради което и жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Със заповедта по чл.410 от ГПК е уважено искането на заявителя за присъждане на разноски, включително и адвокатско възнаграждение в размер на 450лв., макар да са представени надлежни доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, а именно – 400лв.

Съобразно чл.7 ал.7 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа при процесуално представителство по дела за издаване на заповед за изпълнение се определя минималното адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 от Наредбата върху половината от стойността на претендираните суми, като по делата с материален интерес до 1000лв., както е в случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400лв.

Депозирането на попълнено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК не се отличава с фактическа и правна сложност, като с оглед и изричното становище на заявителя, че не възразява срещу намаляването на размера на адвокатското възнаграждение до предвидения в цитираната наредба минимум, съдът намира, че искането на жалбоподателя следва да бъде уважено частично, като заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 400лв. до 450лв., доколкото заявителят е заплатил само сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение. В останалата част - за разликата над 200лв. до 400лв., жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като макар посочените в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатските възнаграждения, съгласно цитираната от жалбоподателя практика на СЕС, могат да служат само за ориентир на съда, който не е длъжен да се съобрази с тях, в случая съдът счита, че посочения в чл.7 ал.7 от цитираната наредба минимален размер на адвокатското възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и не следва да бъде намаляван под минимума.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 27782/02.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 43272/2024г. по описа на СРС, 45 състав, по заявление от Х.Б.М. срещу УИЗ ЕЪР Унгария Црт. – клон България КЧТ, В ЧАСТТА за разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 400лв. до 450лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на УИЗ ЕЪР Унгария Црт. – клон България КЧТ, ЕИК 200830927, в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2