Решение № 1427 от 21.11.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1427 гр. Велико Търново, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110101888 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения че между страните съществуват облигационни отношения във връзка с ползване от ответника на услуги за доставка на електроенергия по *. Изтъква се, че за времето от 11.01.2022г. до 09.10.2022г. последният е ползвал електрическа енергия на обща стойност от 212,11 лв., за което доставчикът на услугите е издал фактури за периода от 23.02.2022г. до 24.10.2022г.

Ищецът твърди, че от неизпълнението на ответника, за него е възникнало право да претендира обезщетение за забава в размер на 8,76 лв., считано от падежа на всяка фактура до 02.03.2023г. Навеждат се твърдения, че поради липсата на доброволно изпълнение е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №848/2023г., по описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми, която е връчена по чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че вземанията по заповедта за изпълнение са дължими, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването им, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

1

За периода от 23.02.2022г. до 24.10.2022г. ищецът издал фактури на обща стойност от 212,11 лв. по партида на И. А. М. *, свързани с плащане на цена за консумирана електрическа енергия за времето от 11.01.2022г. до 09.10.2022г. На 17.03.2023г. е подадено заявление от * за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно изплащане на горепосочената сума както и на лихва за забава от 8,76 лв., считано от падежа на всяка фактура до 02.03.2023г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №848/2023г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 22.03.2023г. издал заповед за изпълнение, която е връчена по чл. 47, ал. 5 от ГПК. В хода на производството по делото ищецът е изложил твърдения, че ответникът е погасил задълженията си за главница и лихви по процесните фактури.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на основанието, от което произтичат претендираните вземания за главница и лихви, техния размер, че ответникът е имал качеството на потребител на електрическа енергия за процесния период и обект, и че реално му е доставил посочените в процесните фактури количества електроенергия.

Въпреки това, той не е представил доказателства, от които да се установява съществуване на облигационно отношение свързано с продажбата на електрическа енергия за обекта, намиращ се в * и реалната доставка на количествата енергия посочени в процесните фактурите. Липсват и доказателства за периода от 11.01.2022г. до 09.10.2022г. ответникът да е бил собственик или ползвател на обекта, за който ищецът твърди, че е предоставил услуги за доставка на електроенергия. Приложените по делото фактури са частни диспозитивни документи и се ползват само с формална доказателствена сила като установяват, че съдържащите се в тях изявления принадлежат на ищеца. Признанието на неизгоден факт от доставчика на услугите за погасяване на претендираните вземания, преценено съгласно чл.

235, ал. 3 от ГПК, води до извод, че ответникът не дължи сумите за главница и лихви, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №848/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, поради което предявените установителни искове по чл.

422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна, защото не е установен фактът, че с неизпълнение на задължението си ответникът е дал повод за образуване на производството по делото. Ищецът твърди, че претендираните вземания са погасени, но не е представил доказателства, нито за реално плащане от ответника, нито за момента, в който то е извършено.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователни предявените от*, срещу И. А. М. с ЕГН: ********** *, искове 2 по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуване на вземанията от 212,11 лв. /двеста и дванадесет лева и единадесет стотинки/ - главница, представляваща цена на ползвани услуги за доставка на електроенергия за периода от 11.01.2022г. до 09.10.2022г., за която са издадени фактури за периода от 23.02.2022г. до 24.10.2022г. по партида *, 8,76 лв. /осем лева и седемдесет и шест стотинки/ - лихва за забава, считано от падежа на всяка фактура до 02.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2023г. до окончателно изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №328 от 22.03.2023г. по частно гражданско дело №848/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело №848/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3