Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 296 от 15.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3198/2024
Вид
Решение № 296
Подписан
15.01.2026
В сила
15.01.2026
Състав
Николай Димов, Слави Георгиев Славов, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал.1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело № 20241100503198 по описа за 2024 година

Образувано е по въззивна жалба на И. Х. К. с ЕГН: **********, срещу решение № 272 от 05.01.2024г, постановено по гр.дело № 60388/2022 год. по описа на СРС, II Г.О, 76 с-в, в частта с която е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че И. Х. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, ул.“******** сумата от 829.59 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в - гр.София, ул. ********, магазин №3, с абонатен № ********, сумата от 120.72 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 01.07.2019 г. до 04.04.2022 г., сумата от 17.88 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.02.2021 г. и 3.63 лв. - лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 04.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.04.2022г. до плащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 28.04.2022 г. по ч. гр.д. № 18929/2022 г. на СРС, II ГО, 138 с-в. С обжалваното решение също така са отхвърлени исковете за главницата, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия, за разликата над 829.59 лв. до пълния предявен 1 размер и за обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода от 01.07.2019 г. до 04.04.2022 г., за разликата над 120.72 лв. до пълния предявен размер. С решението е осъден И. Х. К. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 833.60 лв, представляваща сторени разноски по делото. Осъдена и е „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 да заплати на И. Х. К. с ЕГН:

********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1.93 лв, представляваща сторени разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения, по съображения изложени в жалбата. Предвид изложеното се моли настоящата въззивна инстанция да отмени решението на СРС в частта, в която исковете са уважени, и да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна – ищец „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез процесуален представител – юрк.Кънева оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на ответника като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение – потвърдено в обжалваната от страната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Третото лице- помагач на страната на ищеца „ Техем Сървисис“ ЕООД гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно в обжалваната от ответника част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца срещу ответника установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху 2 приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на установителните искове, са дължими поради притежаването на качеството „ потребител на топлинна енергия“ на ответника при наличие на облигационна връзка – сключения Договор за продажба на ТЕ за стопански нужди при общи условия № ТД 285/Т******** между И. Х. К. и „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ. Правилно е прието за установено, че договорът е действал по време на исковия период, като няма доказателства същият да е бил прекратен. СРС правилно е кредитирал и приетите в първата съдебна инстанция съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи, видно от заключенията на които процесния имот е бил топлоснабден, ползвана е услуга „ дялово разпределение“, извършвана от третото лице – помагач, а начислените от „Топлофикация София“ ЕАД задължения са извършени съобразно действащата нормативна уредба. Правилен е извода на СРС и по отношение на установената собственост на магазин №3, намиращ се в гр.София, ул. „********, въз основа на представения с исковата молба нотариален акт от 2012г, видно от който И. Х. К. е придобил собствеността по силата на договор за покупко – продажба от „ Флекс Инвест“ ЕООД.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени с исковите претенции, за които исковете са уважени, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В обжалваното съдебно решение са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Обжалваното съдебно решение е обосновано. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Противно на изложеното във въззивната жалба, в процесния случай безспорно установено е обстоятелството, че въззивникът – ответник И. Х. К. е потребител на ТЕ по силата на приложения по делото договор за продажба на ТЕ. Договорът не е оспорен от ответника в рамките на първоинстанционното производство и приет като писмено доказателство от СРС в производството по чл. 140 ГПК. На второ място, размерът на задълженията на И. К. към „Топлофикация София“ ЕАД – гр. София се установява от приетите в първата съдебна инстанция като неоспорени от ответника заключения по допуснати експертизи. От същите се устаноявява, че недвижимият имот – магазин е топлоснабден, потребена е ТЕ в уважения от СРС размер, в сградата е извършвана услуга „ топлинно счетоводство“ от третото лице – помагач „ Техем Сървисис“ ЕООД, като изчисляването на дължимите суми за ТЕ е съобразено с действащата нормативна уредба.

Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за стопански нужди. В тази връзка съдът приема за изцяло неоснователни доводите изложени в жалбата, в тази насока, конкретно 3 относно липсата на качество потребител на топлинна енергия по отношение на ответника.

Предвид извода за основателност на исковете по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за главници за топлинна енергия и за дялово разпределение, то акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва също правилно са уважени от СРС.

Възраженията срещу исковете за лихва за забава са общи и не водят до различен извод от приетия от СРС.

По изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред първата съдебна инстанция настоящият въззивен състав намира, че при наличие на облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са основателни до размерите и за периодите, посочени в диспозитива на обжалваното решение.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната от ответника част.

По отношение на разноските за въззивното производство.

С оглед изхода на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. Пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна - ищец, но в случая заявената претенция на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция се явява неоснователна доколкото подадения писмен отговор е бланкетен, както и неин процесуален представител не се явява в съдебно заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна - ищец не се дължи юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 272 от 05.01.2024г, постановено по гр.дело № 60388/2022 год. по описа на СРС, II Г.О, 76 с-в, в обжалваната част.

4

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Техем Сървисис“ ЕООД, гр.София, като трето лице - помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД, гр.София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5