Решение № 6561 от 21.07.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 6561

Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IV-ти състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА административно дело № 20267040701234 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

Производството е образувано по жалба, подадена от А. К., [ЛНЧ], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0304-000179/05.05.2026 г., издадена от А. А. – началник група към ОДМВР Бургас, Районно управление Несебър, с която на основание чл.171, т.1, б. „з) гг)“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на МПС (№ВХС 900192-обр. Украйна) на А. К. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят иска отмяна на заповедта, като издадена в нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание поддържа жалбата и направеното с нея, искане. Заявява, че е нямал възможност да провери дали е служебно прекратена регистрацията на автомобила му. Бил заблуден, че застраховката е за пълна година, защото купил от физическо лице колата и имал разговор с него и заради това и се заблудил. Мислел, че застраховката е за 12 месеца, а тя е била на вноски. Не е получавал никакви писма или обаждания. Ако бил получил, нямало да кара колата с прекратена регистрация. След като получил заповедта, разбрал, че не е платена застраховката и веднага я платил.

Ответникът – А. А. – началник група към ОДМВР Бургас, Районно управление Несебър, редовно призован, не се явява и не изразява становище по спора.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта, в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 05.05.2026 г., М. В. М. – мл. автоконтрольор при РУ Несебър, ОДМВР Бургас, в присъствието на свидетеля Г. И. Г., съставил АУАН сер. GA №5256356.

Според този документ, на 05.05.2026 г., около 08:15ч., в гр.Несебър, по ул. „Първа“, пред хотел „Ривър парк“ по посока от хотел „Калипсо“ към хотел „Свежест“, А. К. управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 270 цди“, с рег.№ А8294РС, собственост на „Кравченко Ауто“ ЕООД, като при извършената полицейска проверка било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация от 05.05.2026 г. поради липса на ЗГО Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“.

С издадения АУАН, като доказателства били иззети 2бр. регистрационни табели, СУМПС на водача № ВХС 900192 и свидетелството за регистрация на МПС.

Възражения по акта не били направени.

С представено в хода на проверката сведение, Кравченко обяснил, че е не е знаел за прекратената регистрация на автомобила

На 07.05.2026г. регистрацията на автомобила била служебно възстановена по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

На 05.05.2026 г., на основание чл.171, т.1, б. „з)“, „гг)“ от ЗДвП, въз основа на фактите, установени АУАН сер. GA №5256356, А. А. – началник група към ОДМВР Бургас, Районно управление Несебър, издал оспорената заповед № 26-0434-000132, с която на А. К. била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Като доказателство по делото е приета Заповед №251з-5684/07.10.2025г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, с която по т.1.6 началниците на групи в РУ при ОДМВР Бургас са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по от ЗДвП.

II. ПРАВОТО:

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В настоящия случай оспорената ПАМ е издадена от А. А. – началник група към ОДМВР Бургас, Районно управление Несебър, за нарушение, констатирано в териториалния обхват на районното управление.

По делото няма спор, че А. А. заема длъжността „началник група към ОДМВР Бургас, Районно управление Несебър“ и по силата на т.1.6 от Заповед №251з-5684/07.10.2025г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които е и тази по чл.171, т.1, б. „з)“, „гг)“.

Оспореният акт е издаден в предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да предпоставят извод за процесуална незаконосъобразност.

Съдът намира, че заповедта е издадена в нарушение на целта на закона.

Процесната принудителна административна мярка е наложена за това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация поради неизпълнение от собственика на задължението да регистрира превозното средство.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на административния акт - чл.171, т.1, б. „з“, гг) от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал. 3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5.

В случая, с оглед установените факти, може да се предположи (доколкото санкционната норма не е посочена нито в АУАН, нито в оспорената заповед), че е извършено нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, а именно наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Т.е. принудителната административна мярка може да бъде законосъобразно наложена, само ако административният орган докаже, че към момента на издаване на заповедта за налагането й водачът е извършил нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

В случая няма спор, че на 05.05.2026 г. водачът е управлявал лекия автомобил с прекратена регистрация, т.е. осъществени са обективните елементи от състава на нарушението.

Както бе посочено обаче, мерките по чл.171 от ЗДвП се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

С оглед установените факти, не може да се приеме, че заповедта е издадена за преустановяване на нарушението, тъй като същото е осъществено за не повече от три часа, считано от датата и часа на прекратяване на регистрацията на превозното средство 05.05.2026 г., 04,59ч. до датата и часа на извършване на полицейската проверка- 05.05.2026 г., 08,15ч.

Отделно от това регистрацията на превозното средство е служебно възстановена на 7.05.2026 г., 12,03ч., като за периода 05.05.2026 г., 08,15ч. до възстановяване на регистрацията превозното средство не е управлявано, поради изземването със съставения АУАН като доказателства на 2бр. регистрационни табели, СУМПС на водача № ВХС 900192 и свидетелството за регистрация на МПС.

Във връзка с изложеното следва да бъде посочена и практиката на Върховен административен съд, съгласно която при преценката за законосъобразност на принудителните административни мерки съдът следва да съобрази не само формалното наличие на предпоставките за тяхното прилагане, но и дали при конкретните факти административната принуда действително реализира преследваната от закона цел. В този смисъл са Определение № 533/19.01.2026 г. по адм. дело № 12298/2025 г., Определение № 1738/16.02.2026 г. по адм. дело № 1267/2026 г. и Определение № 1661/13.02.2026 г. по адм. дело № 979/2026 г. на ВАС и др., в които се приема, че когато към момента на издаване на акта или непосредствено след това са настъпили обстоятелства, от които следва, че защитимата от закона цел е вече постигната, продължаването на административната принуда не може да се разглежда изолирано от конкретната фактическа ситуация и не може да се ползва с презумпция за автоматична съразмерност.

В разглеждания случай целта на закона – да се гарантира наличие на задължително застрахователно покритие за участието на автомобила в пътното движение е била постигната само два дни след спиране на жалбоподателя за извършване на проверка, когато е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

При това положение мярката „временно отнемане на СУМПС“ не е насочена към преустановяване или предотвратяване на нарушение, а води до ограничаване на правата на жалбоподателя, без да е налице реална необходимост от това и придобива санкционен характер.

Затова и на основание чл.172, ал.2 от АПК, чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0304-000179/05.05.2026 г., издадена от А. А. – началник група към ОДМВР Бургас, Районно управление Несебър, с която на основание чл.171, т.1, б. „з) гг)“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за управление на МПС (№ВХС 900192-обр. Украйна) на А. К. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�