Решение № 394 от 13.12.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. ***, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231500500488 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила в съда жалба подадена от Ж. С. Г., с ЕГН **********, адрес: гр. ***, ж.к. „***а“ ***, ет.1, ап.32, длъжник по изпълнително дело /ИД/ № 20237430400615/2023 г. по описа на ЧСИ е.х., с рег.№743 по КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – ***. Обжалва се действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложения запор върху пенсията на длъжника.

В жалбата е изразено становище, че наложеният запор е в нарушение разпоредбата на чл.446 ГПК, тъй като пенсията на длъжника е под минималния размер на работната заплата.

Към жалбата са приложени разпореждане

№09230661872/30.06.2023 г. на ТП на НОИ – *** и Експертно решение №0557 от 050/17.03.2022 г., издадено от МБАЛ „Д-р. Никола Василиев“ АД гр. ***.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано становище по жалбата от взискателя С. С. В., в което се изразява становище за неоснователност на жалбата с оглед разпоредбата на чл.445, ал.2, т.1 вр. с чл.444, т.7 от ГПК.

ЧСИ е.х. е депозирана мотиви, в които сочи, че жалбата е неоснователна.

Позовава се на липсата на законова разпоредба, забраняваща налагането на запор върху пенсията на длъжника, ако същата е с размер по-малък от минималната работна заплата. Според съдебния изпълнител в прерогативите на третото задължено лице е да прецени дали дохода е секвестируем и в какъв размер по правилата на чл.446 ГПК.

Съдът след преценка на доказателствата, доводите на страните, както и след запознаване с приложеното изпълнително дело, приема за установено следното:

1

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя С. С. В. за събиране на вземане в размер на *** лева въз основа на издаден изпълнителен лист по НОХД №190/2021 г. по описа на Окръжен съд – ***.

С цел удовлетворяване на вземането ЧСИ Х. е извършила справки, установяващи имущественото състояние на длъжника Ж. С. Г..

Със запорно съобщение до ТП на НОИ гр. *** е наложен запор върху получаваната от длъжника Г. пенсия. На основание чл.508, ал.1, т.1 ГПК, третото задължено лице, е признало за основателно вземането по запора, но съобразявайки разпоредбата на чл.446, ал.1 ГПК е съобщило, че от пенсията не могат да се правят удръжки, тъй като нейният размер е под размера на минималната работна заплата за страната.

След получаване на запорното съобщение, длъжникът Г. е възразила срещу наложения й запор и е поискала неговото вдигане, което искане органа по принудително изпълнение е приел за неоснователно с довода, че третото задължено лице преценява секвестируемостта на запорираното вземане.

С жалбата си Г. представя разпореждане от ТП на НОИ гр. *** от което е установим размера на получаваната от нея пенсия, а именно *** лева. Представено е и експертно решение на ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Д-р. Никола Висилиев“ гр. ***, от което е видно, че жалбоподателката – длъжник в изпълнителното производство е трудоустроена с 100 % призната неработоспособност без чужда помощ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена от заинтересовано лице – длъжник в изпълнителното производство срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на въззивен контрол, а именно насочване на изпълнението върху имущество, което длъжника смята за несеквестируемо. Жалбата е подадена в срок, тъй като съобщението за образуваното изпълнително производство и наложения запор е връчено на длъжника на 04.10.2023 г., а жалбата е депозирана в деловодството на ЧСИ на 16.10.2023 г., т.е. в преклузивния двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК.

Съгласно дадените разяснения в ТР № 2/2013 г. на ВКС от 26.06.2015 г., запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, каквото съдът приема, че е обжалването в настоящия случай.

Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг освен длъжникът, затова запорът на парично вземане е несъвместим с несекверуемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Отново съгласно посоченото тълкувателно решение, насочването на изпълнението към запор върху трудовото възнаграждение, респ. пенсията може да се обжалва, когато длъжникът се позовава на несеквестируемост, а в настоящия случай жалбоподателката Г. желае прекратяване на действията на ЧСИ по наложения запор, тъй като получаваната от нея пенсия е под размера на минималната работна заплата за страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго, каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само съобразно указаното в т. 1 до т. 4 от текста. В дадените разяснения по т. 3 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. ВКС е изразил становище, че наложеният запор върху трудовото възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера 2 на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане. При съобразяване с нормативната уредба и задължителните указания на посоченото тълкувателно решение, съдът счита, че след като минималната работна заплата за страната от 01.01.202023 г. до 31.12.2023 г., съгласно ПМС №497/29.12.2022 г., е в размер на 780 лв., то получаваната от длъжницата пенсия в размер на *** лева е изцяло несеквестируема. Предвид изложеното, съдът следва без да отмени действията на ЧСИ по наложения запор.

На основание изложеното, ***ският окръжен съд

РЕШИ:

УВАЖАВА жалбата на Ж. С. Г. - длъжник по изпълнително дело /ИД/ № 20237430400615/2023 г. по описа на ЧСИ е.х., като

ОТМЕНЯ наложения със запорно съобщение изх.№17296/03.10.2023 г., изпратено до ТД на НОИ гр. ***, запор върху получаваната от длъжницата Ж. С. Г. пенсия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3