Решение № 682 от 03.10.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. Кюстендил, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело № 20221520100499 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „ Агенция за събиране на вземания“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против О. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Кюстендил, ул. ***, като са предявени искове с правно основание чл. 415, ал.1, т.1, във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК - за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да се признае за установено съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ АД срещу длъжника и настоящ ответник О. И. Г., ЕГН **********, за сумата от 16545,37 лева – главница по договор за потребителски кредит за периода от 05.02.2020г. до 05.02.2027г., по отношение на който е обявена предсрочна изискуемост на 10.11.2021г.;

5600,43 лева - договорна лихва за периода от 05.02.2020 г. до 10.11.2021 г. и 2532,67 лева - обезщетение за забава за периода от 06.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /21.12.2021 г./ до изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че ищецът се е снабдил срещу ответника със Заповед за изпълнение по ч. гр. д.

2582/2021 г. по описа на Районен съд - Кюстендил и тъй като заповедта била връчена на длъжника лично и поради подаването на възражение по чл.414 1

ГПК, в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията си.

Алтернативно, в случай, че съдът не уважи изцяло или отчасти предявените установителни искове, ищецът предявява кумулативно обективно съединени осъдителни искове за сумата от 16545,37 лева – главница по договор за потребителски кредит за периода от 05.02.2020г. до 05.02.2027г., 5600,43 лева - договорна лихва за периода от 05.02.2020 г. до 10.11.2021 г. и 2840,90 лева - обезщетение за забава за периода от 06.02.2020 г. до датата на подаване на исковата молба.

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство. Представен е списък по чл.80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника О. Г., чрез процесуалния й представител адв. М. от АК Кюстендил, с който взима становище за допустимост и частична основателност на исковата претенция, тъй като не били отразени всички плащания, направени от страна на ответника по договора.

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото заявява, че поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв. М., който моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен заверен препис от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта PLUS-14426167 от 02.02.2017 /л.7-10 от делото/ със страни по него - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и О. И. А, ЕГН **********, подписан от страните, според който първият се задължава да предостави на ответника кредит в размер на 20 000 лева, със срок на издължаване 120 месеца, считано от 05.03.2017 г. на 120 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 262,09 лева. Бил договорен и лихвен процент в размер на 9,78%, като общия размер на задължението е 31450,80 лева, при годишен процент на разходите в размер на 10,89 %. Според т.2 от договора, кредитополучателят се е задължил да плати на банката еднократна такса ангажимент при усвояване на кредита в размер на 500 лева.

Според т.19 от договора, кредиторът е запазил правото си да преразглежда размерът на лихвата и таксите всеки месец. Едностранната им промяна от кредитора става след съобщаването им на кредитора.

Ищецът е представил и погасителен план, неразделна част от договора за кредит, с посочени падежи на вноските, броят им, обща сума на всяка анюитетна вноска и нейното съдържание – главница и лихва. Видно от погасителния план, падежът на първата вноска е на 05.03.2017г., а на 2 последната – 05.02.2027г. Погасителния план е подписан от страните по договора.

От Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. /л.13-19 от делото/, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, като продавач и цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като цесионер е видно, че цедента прехвърля в полза на цесионера всички свои вземания, описани в Приложение №1 от договора срещу възнаграждение. Съгласно §7, т.10 от посочения договор за цесия, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България се е задължило от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия на длъжниците, за което цесионера получавал изрично пълномощно.

Представен е препис-извлечение от Приложение №1 от 10.09.2020г. към договора за прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /л.24-26 от делото/, в което е посочен длъжника /настоящия ответник/, ЕГН и размера на общия непогасен дълг.

С пълномощно /л.21 от делото/, представляващия „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за потребителски кредити, които дружеството е прехвърлило, съгласно договора за прехвърляне на вземания от 19.08.2019г.

Като доказателство по делото е представено потвърждение за сключена цесия /л.20 от делото/ на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД, от съдържанието на което се установява, че цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, съгласно Договора от 19.08.2019 г. за продажба и прехвърляне на вземания, индивидуализирани в Приложение №1 от 10.09.2020г.

По делото е представено уведомително писмо /л.30 от делото/ с изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14426167 от 09.06.2021г., от което е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България чрез цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомява ответника О. И. Г., че на основание сключен Договор за прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. и Приложение №1/10.09.2020г. е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло вземането си към длъжника, произтичащо от Договор за кредит № PLUS-14426167/02.02.2017г., ведно с всички акцесорни задължения към главницата. Ответникът е уведомен, че поради неплащане на задълженията по договора е настъпила автоматична предсрочна изискуемост по отношение на неизплатения размер на вземанията по договора, считано от датата на получаване на уведомлението. Уведомлението е подписано от представител на ищцовото дружество.

Представен е протокол за удостоверяване връчване на книжа от М. Д. – 3 частен съдебен изпълнител с рег. № 744 и район на действие ОС-Кюстендил /л.27-29 от делото/, отправено до длъжника и настоящ ответник О. Г., с което е направен опит за връчване на уведомлението за извършената цесия и предсрочна изискуемост на кредита, като видно от същото, писмото е връчено лично на ответника на 10.11.2021г. /л.29 от делото/.

С отговора на исковата молба са представени вноски бележки към ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /л.43-45 от делото/.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в.л. Р. Й.. Вещото лице установява, че съгласно предоставените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с платежно нареждане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България за кредитен превод №000004314238/03.02.2017г, е преведена сумата от 19500,00 лева по сметка в „Токуда Банк“ АД, с титуляр на сметката – О. И. А., ЕГН **********, с която е сключен договора за потребителски кредит. Размерът на незаплатената дължима главница е в размер на 16 545,37 лева, а възнаградителната лихва е в размер на 1962,38 лева. Дължимото обезщетение за забава за периода от 06.02.2020г. до 21.12.2021г. /подаване на заявлението в съда/ е в размер на 613,11 лева, без периода 13.03.2020г.-14.07.2020г. Обезщетението за забава за периода от 06.02.2020г. до 22.03.2022г. /депозиране на ИМ/ е в размер на 1031,34 лева.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2582/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника в настоящото производство О. И. Г., ЕГН ********** за сумата от 16545,37 лева – главница по договор за потребителски кредит за периода от 05.02.2020г. до 05.02.2027г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на 10.11.2021г.; 5600,43 лева - договорна лихва за периода от 05.02.2020 г. до 10.11.2021 г. и 2532,67 лева - обезщетение за забава за периода от 06.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /21.12.2021 г./ до изплащане на вземането. За тези суми е била издадена заповед № 821/23.12.2021 г., срещу която длъжникът е възразил. В срока по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящите искове за установяване на вземанията си, предмет на заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове по реда на чл. 415, ал. 1, т.1, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 9, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено дължимостта на главница, договорно възнаграждение, обезщетение за забава и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното 4 изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Кумулативно обективно съединените с установителните искове осъдителни с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати посочените суми също се явяват допустими, поради следното:

По общо правило ищецът може, по реда на чл. 210 ГПК, да предяви при условията на първоначално обективно съединяване, заедно с установителния иск за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК и осъдителен иск срещу същия ответник извън предметният обхват на издадената заповед за изпълнение, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане – в този смисъл са мотивите в ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., т. 11б, ОСГТК. В настоящата хипотеза, ако исковият съд не уважи установителните претенции, осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита на вземането, поради което не е налице процесуалната пречка да разгледа така предявените осъдителни искове по същество, в случай, че установителните бъдат отхвърлени /Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК/.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника О. И. Г.

/А./ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от договор за потребителски кредит и приложенията към него, както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело № 2582/2021 г. по описа на Районен съд - Кюстендил. От приетите по делото доказателства /вкл. съдебно-счетоводната експертиза/ се установява по несъмнен начин, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е отпуснало паричен заем на ответника в размер на 19500 лева, която сума кредитополучателят е усвоил по банковата си сметка в „Токуда Банк“ АД, с титуляр на сметката – О. И. А., ЕГН **********. Ответникът не спори, че е получил сумата по договора. С оглед на това, кредиторът е изпълнил договореното и се явява изправна страна по договора, поради което в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията си.