Решение № 255 от 07.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110141362 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Делото е образувано е по искова молба с вх. № 188447 от 10.06.2024 г. на ",0, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 33Д за заплащане на сумата в размер на 8,92 с вкл. ДДС, представляваща получена от ответника без основание по Договор №503554975 с Приложение №1 от 03.12.2021 г. за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги.

Ищецът “, твърди, че между него и ответника е налице валидно правоотношение по Договор №503554975 с Приложение №l от 03.12.2021 г. , като твърди липса на основание за начисляване и плащане на горепосочените суми. Твърди, че се ползва от потребителска защита. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът “, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен Договор ведно с приложения към него, както и че ищецът му е заплатил сумата. Твърди, че е налице основание за начисляване и плащане на сумите. Излага, че е сключено представеното от ищеца Приложение №1 от 03.12.2021 г. В Раздел 2, т. 2.1. от същото било посочено, че параметрите относно „SIM КАРТА, ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР, ТАРИФЕН ПЛАН" се описват в Приложение №2. В подписаното между страните Приложение №2 от 03.12.2021 г. бил посочен тарифният план за мобилна услуга № 0887881379 „A1 M клас XS" (ред No 1176 от приложението). Съгласно условията на тези 2 приложения уговорената промоционална месечна абонаментна такса (МАТ) с отстъпка и допълнителни пакети за мобилна услуга № 0887881379 била в размер на 3,20 лв. без ДДС, като допълнителният пакет, включен в тази МАТ е 250 МВ мобилен интернет на максимална скорост (Раздел II, т. 1., редове 4 и 9 от Приложение №1 от 03.12.2021 г.). На 25.08.2022 г. по искане на абоната за добавяне на още един допълнителен пакет мобилен интернет към мобилна услуга № 0887881379 и в изпълнение на заявка № 1675642, към така посочената услуга, бил активиран допълнителен пакет “Мобилен интернет 5 1

GB на максимална скорост”. Съгласно Раздел III, т. 3.1., ред 4 от Приложение №1 от 03.12.2021 г. MAT за този допълнителен пакет с отстъпка е в размер на 4,00 лв. без ДДС. След активирането на този допълнителен пакет била издадена фактура № 460498121/03.01.2023 г. с отчетен период от 28.11.2022 г. до 27.12.2022 г. Тъй като МАТ за услугите се предплащат, в така посочената фактура, за мобилна услуга № 0887881379, следвало да бъдат начислени следните такси: - пълна основна МАТ в размер на 3,20 лв. без ДДС за услугата за периода от 28.12.2022 г. до 27.01.2023 г. - пълна МАТ в размер на 4,00 лв. без ДДС за допълнителен пакет “Мобилен интернет 5 GB на максимална скорост” услугата за периода от 28.12.2022 г. до 27.01.2023 г. След активирането на 25.08.2022 г. на допълнителния пакет „Мобилен интернет 5 GB на максимална скорост" към мобилна услуга № 0887881379, поради техническа грешка, горепосочените МАТ за услугата не били начислени във фактура № 460498121/03.01.2023 г. Грешката е открита на по-късен етап и била коригирана с издаването на процесното дебитно известие № 653876761/31.05.2023 г. към фактура № 460498121/03.01.2023 г., като в него били начислени дължими суми за мобилна услуга № 0887881379, които е следвало да бъдат начислени във фактурата. Възразява, че дори и да има нарушение на разпоредбите на ЗДДС, то това има отношение само към ангажиране на административно-наказателна отговорност на "А1 България" ЕАД и това не следва да е предмет на изследване от страна на СРС по настоящото дело.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представено Приложение №1 към Договор №503554975.

Той урежда условията за ползване на мобилни електронни съобщения и услуги.

По делото е представено Приложение №2 (Memo/ICB №24153663) към Договор №503554975. Същото съдържа параметрите относно “SIM карта, телефонен номер, тарифен план”. Състои се от 75 стр., като по делото са представени само първа, последна и страницата съдържаща параметрите на услугите за процесния телефонен номер - № 0887881379. Съгласно ред №1176, тарифния план за този номер е A1 M клас XS и към него не са активирани месечни допълнителни пакети.

По делото е представена Фактура №0460498121 с период на фактуриране 28.11.2022 - 27.12.2022 г. с обща стойност за плащане в размер на 142,98 лв. Към фактурата е налична обобщена информация за задълженията на отделните мобилни номера. Видно от същата е, че не включва такси за услуги към процесния телефонен номер - № 0887881379.

По делото е представено Дебитно известие №0653876761 към фактура № 0460498121. Съгласно същото на 31.05.2023 г. на ,Д като получател е предоставено дебитно известие за плащане на сумата от 8,92 лв. с ДДС към Фактура №0460498121 от 03.01.2023 г. по договор №M3331081 със срок за плащане до 15.06.2023 г. Стойността на дължимите такси без ДДС е 7,43 лв.

По делото е представено Приложение А към фактура №0460513707 за период на фактуриране 28.11.2022-27.12.2022 г. Съгласно същата за мобилна услуга №0887881379 начислените такси и потребление са в общ размер на 7,43 лв без ДДС. Разделени по направления таксите са както следва: 1) Месечна такса-А1 М клас XS, в размер на 2,89 лв. (след начислена отстъпка от -4,34 лв.); 2) Пакет мобилен интернет 5 GB_промо 13000 MB, в размер на 4,13 лв.; 3) Плюс 250 MB на максимална скорост, в размер на 0,41 лв. (след начислена отстъпка от -0,62 лв.). Сумата с включено ДДС е в размер на 8,92 2 лв.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

За да бъде основателен предявеният иск, ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване наличието елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване, в това число: 1/ наличието на неоснователно разместване на имуществени блага; 2/ обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца; 3/ причинно - следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради нарушение от страна на ответника на сключения между страните договор, със стойността на която последният се е обогатил, а ищецът обеднил.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи съществуването на основание за обогатяването си, както и положителните факти, на които основава своите възражения.

Относно претендираната от ищеца потребителска защита:

Ищецът в качеството си на търговец - юридическо лице, не се ползва от потребителската защита по Закона за защита на потребителите. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите; Директива (ЕС) 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на подоброто прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в Съюза (ОВ, L 328/7 от 18 декември 2019 г.); Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Разпоредбата на §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, в съответветствие с определението на качеството "потребител" дадено в посочените по-горе Директиви, изрично предвижда, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Такова е и определението по чл. 2, т."б. " от Директива 93/13/ЕИО съгласно която "потребител" означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

Противно на твърдението на ищеца, че има качеството на потребител съгласно горепосочените директиви, в тях не се съдържа определение, което да предава това качество на търговец - юридическо лице.

Относно направеното изрично искане от ищеца да бъдат взети предвид съображение 257,258,259 от Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, след анализ на директивата настоящият състав установи, същата предвижда, че разпоредбите следва да бъдат от полза не само за потребителите, но и за микропредприятията и малките 3 предприятия, както и за организациите с нестопанска цел, поради което задълженията относно предоставянето на информация за договорите, включително съдържащите се в Директива 2011/83/ЕС, следва да се прилагат автоматично към микропредприятията, малките предприятия и организациите с нестопанска цел, освен когато те предпочитат да договорят индивидуални условия по договора с доставчиците на електронни съобщителни услуги. В този смисъл Директивата (EС) 2018/1972 изключва микропредприятията, малките предприятия и организациите с нестопанска цел като потребители, но ги приравнява на такива /без да им придава такова качество/ само по отношение на задълженията на доставчиците за предоставянето на информация за договорите, включително съдържащите се в Директива 2011/83/ЕС. Следователно само ако се твърди и се установи кумулативно наличие от една страна, че юридическото лице, което търси потребителска защита, е микропредприятие, малко предприятие и организация с нестопанска цел, а от друга страна - че конкретната клауза, за която се твърди, че е неравноправна, нарушава задълженията относно предоставянето на информация за договорите, включително съдържащите се в Директива 2011/83/ЕС, на това юридическо лице, би могла да му се предостави такава защита относно неравноправни клаузи, каквато се предоставя на потребителите - физически лица.

Ищецът твърди, че е микропредприятие, основавайки се на публикуваните по партидата на дружеството в Търговския регистър нулеви ГФО и декларации по чл. 38 от ЗсЧ за неупражняване на търговска дейност.

Съгласно чл.3 и 4 от Закона за малки и средни предприятия, микропредприятия са тези, които имат: 1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и 2. годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв. При изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали e предприятие партньор по смисъла на ал. 3, или е свързано предприятие по смисъла на ал. 5.

От разпоредбата е видно, че трябва да са налице две кумулативни условия, за да се счете, че едно юридическо лице е микропредприятие.

Относно втората предпоставка, ищецът е посочил публикуваните по партидата на дружеството в ТР нулеви ГФО и декларация по чл. 38 от ЗСч за неупражняване на търговска дейност. В този смисъл годишния оборот на дружеството не надхвърля 3 900 000 лв. и втората предпоставка е налице.

Относно средносписъчния брой на персонала, ищеца не сочи доказателства.

Тъй като това не е обстоятелство, което подлежи на вписване в Търговския регистър или в друг нарочен регистър, и в този смисъл не е обществено известна информация, настоящия състав не намира за установена първата предпоставка, за да се счете търговеца за микропредприятие. В допълнение липсата на търговска дейност не означава автоматично липса на персонал.