Решение № 9429 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9429 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110148607 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. П. С., чрез адв. Б. З., с която срещу [******] е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 153,53 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на гаранция, сключен с ответника на 18.01.2021 г. във връзка с договор за кредит № 4033185/18.01.2021 г., сключен с [******]

Ищецът твърди, че на 18.01.2021 г. е сключил с [******]договор за кредит № 4033185, по силата на който това лице й предоставило сумата 1200 лв., с вид на вноската двуседмична, при посочен ГПР 46,66 % и ГЛП 40 %. Съгласно чл. 4 от този договор страните по него се съгласили задълженията на кредитополучателя да бъдат обезпечени при едно от следните условия: две физически лица поръчители, отговарящи на кумулативно посочени в договора условия, банкова гаранция или представяне на сключен договор за гарантиране на задълженията с дружество, одобрено от кредитодателя. На същата дата с ответника е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № 4033185, по силата на който ответникът е поел задължение да обезпечи задълженията на кредитополучателя по договора срещу заплащане на възнаграждение в размер на 686,10 лева - платими разсрочено на падежите на вноските по договора за кредит и заедно с тях. Сумите се изплащали на кредитодателя, действащ като упълномощен представител на поръчителя за събиране на това му вземане. Задълженията по договора за поръчителство се твърди да са изцяло погасени от ищцата. Поддържа, че с оглед разпоредбите на ЗЗП и ЗПК е потребител по договор за кредит, сключен с финансова институция. Счита, че сключеният с ответника договор е акцесорен на договора за кредит, с оглед което същите следва да се разглеждат като свързани сделки, още повече, че юридическите лица страни по същите са свързани - кредитодателят е едноличен собственик на капитала на ответника. Излага подробни съображения, че и по отношение на двата договора следва да се прилага засилената потребителска защита, установена в ЗПК, доколкото самият 1 договор за поръчителство следвало да се разглежда като форма на потребителско кредитиране. Поддържа, че с чл. 4 от договора за кредит в тежест на кредитополучателя е поставено неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика на потребителя не бил оставен избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то, а именно - сключване на договор за обезпечаване на задълженията по кредита с одобрено от заемодателя лице. Същевременно обаче кредиторът не е включил в договора за кредит и в посочения в същия ГПР разходите по заплащане на възнаграждението на поръчителя, а същите според ищеца несъмнено имат характеристиките на разход по кредита. В тази връзка се поддържа, че се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. На следващо място се поддържа, че договорът за поръчителство е бил сключен при начална липса на основание - в полза на потребителя не се предоставила никаква услуга. Навежда, че договорът е нищожен и поради противоречието му с добрите нрави. До съда е отправено искане да осъди ответника да й заплати сумата от 153,53 лева като недължимо платена по сключения с ответника договор.

Ответникът с отговор, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска по основателност, като поддържа, че договорът не противоречи на добрите нрави, че същият има своето основание и предмет и това е предоставяне на финансова услуга на ищцата. Не отрича договорът за поръчителство да е бил сключен, но счита, че правоотношенията по двата договора не следва да се смесват. Счита за неотносима към процесния договор разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че нищожността на договора на това основание не може да се установява в настоящото производство, доколкото ответникът не е страна по договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от страната на адвоката.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представения като доказателство договор за паричен заем № 4033185/18.01.2021 г. е видно, че между ищеца М. П. С., в качеството на заемател, и [******], в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който [******] е предоставило на потребителя сумата в размер на 1200 лева, която ищецът се е задължил да върне 10 двуседмични вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40% и годишен процент на разходите, посочен в договора в размер на 46,66 %.

В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, всеки от който да отговаря на следните условия: нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с [******] да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 1 066,56 лева със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което 2 предоставя гаранционни сделки.

На следващо място, безспорно е по делото, че на същата дата между ищцата, в качеството й на потребител, и [******], в качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на [******] с наредител-потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Следва да се посочи, че съдът е задължил ответника да представи по делото екземпляр от процесния договор, като са указани и последиците от неизпълнение на дадените указания в срок, а именно, че съдът ще цени поведението на страната по реда на чл. 161 ГПК.

Съгласно представения по делото договор за паричен заем, общият размер на дължимата по същия сума е в размер на 1303,90 лева, която сума включва главницата и дължимата договорна лихва.

По делото е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице П. Д., на което е предоставен екземпляр от процесния договор за гаранция. Съгласно заключението в същия е предвидено, че по договора за гаранция потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 686,10 лева, платима разсрочено на 10 вноски по 68,10 лева всяка, дължими наред с погасителните внсоки по договора за кредит. В изпълнение на задълженията си по двата договора ищцата е заплатила сума в общ размер на 1376,78 лева на 08.02.2021 г., с които предсрочно са погасени главницата по договора за кредит /1200 лева/, договорна лихва в размер на 23,25 лева, както и възнаграждение към гаранта в размер на сумата 153,53 лева. Вещото лице е установило, че действително договореният с договора за кредит ГПР при включване в същия на дължимата вънаградителна лихва е в размер на 34 %, но ако към същия се включи и дължимото възнаграждение към гаранта, в този случай размерът на ГПР нараства до 298,68 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Изложените твърдения и формулираният петитум са дали основание на съда да приеме, че е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а именно за връщане на заплатеното по нищожен договор.

В тежест на ищеца по същия е да установи, че между страните е бил сключен процесния договор за предоставяне на гаранция, за да гарантира ответникът задълженията на ищцата по договора за кредит, сключен с [******], че договорът за гаранция е нищожен на сочените с исковата молба основания, че е заплатила на ответника процесната сума като възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция.

Ответникът следва да докаже възраженията си, т.е., че е налице основание да задържи платеното по силата на договора за поръчителство.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на следните обстоятелства: че помежду им е бил сключен договор за гаранция, по силата на който ответникът се е задължил да гарантира изпълнението на задълженията на ищцата в качеството й на кредитополучател по договора за кредит, сключен с [******] че договорите са били сключени на една и съща дата, че едноличен собственик на капитала на ответника е дружеството кредитодател по договора за 3 кредит.

Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на ответника е [******] Следователно страната по договора за гаранция е дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ.

В допълнение на горното съдът намира, че от съществено значение за правилното разрешаване на спора между страните са и обстоятелствата, че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява ответникът, кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с вноските по договора за кредит. Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата, като се държи сметка за положението на потребителя, който извън всякакво съмнение има това качество и по двата договора.

Установено е в производството, че между ищеца и [******]е сключен договор за потребителски кредит по отношение на който е приложима правната регламентация на ЗПК. Макар от страна на ответника да се поддържа, че сключеният между страните в производството договор попада извън правния режим на този закон, съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения, които следва да бъдат разглеждани съвкупно по изложените по-напред съображения. Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е свързано с договора за кредит, доколкото предмет на процесния договор е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от кредитополучателя към кредитора задължения по договора за кредит. Поради този причина преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит, изпълнението на задълженията по който гарантът обезпезпечава. В тази връзка и в отговор на наведените с отговора на исковата молба доводи следва да се подчертае, че страните по едно съглашение са свободни да определят свободно съдържанието на договора, но са ограничени от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и разглеждайки в тяхната взаимовръзка уговорките между страните, закрепени в съдържанието на двата договора, не може да се приеме, че същите удовлетворяват изискванията, поставени от ЗПК, имащи за цел да осигурят защита на потребителя по договорите за кредит, по които е страна.