Решение № 147 от 19.11.2020, Административен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н

И Е № 147/19.11.2020г. гр. Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ

БЯНОВА-НЕЙКОВА

2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ при секретаря Добрина Димитрова и с участието на прокурора Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 131 по описа за

2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство пред Административен съд -Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.Д.К. *** за проверка на Решение № 260025/27.08.2020 г. постановено по анд №436 по описа на Ямболския районен съд за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 010142/30.03.2020 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“-София, с което на основание §21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД ЗДвП (ДВ бр.60/2019г., в сила от 16.08.2019г.), на Г.Д.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, т.к. съдът не е събрал и обсъдил необходимите за правилното изясняване на делото факти и обстоятелства, относими гласни и писмени доказателства относно релевантните факти. Претендира се за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление.

В съдебно заседание за касатора се явява адв.М., който подържа и доразвива в писмена защита съображенията на жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на разноските по делото.

За ответника по касация се явява юрисконсулт Л., която оспорва жалбата, като претендира да се остави в сила решението и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно и жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение

№ 260025/27.08.2020 г. по анд №436/2020 г. Ямболският районен съд е потвърдено Наказателно постановление № 010142/30.03.2020 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“-София, с което на основание §21б, ал.1 от ПЗР към ЗИД ЗДвП (ДВ бр.60/2019г., в сила от 16.08.2019г.), на Г.Д.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП.

За да постанови решението си въззивната инстанция приема, че от процесуалноправна страна НП е законосъобразно, т.к. АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването им и съдържат всички изискуеми от закона реквизити, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително коректно описание на съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение, при ясно и еднозначно посочване на мястото на извършването му - на път I-7, км.239+900, в пътния участък Петолъчката- с.Зимница на територията на обл.

Ямбол, за ползването на който е безспорно, че се дължи винетна такса. Според съдът НП е законосъобразно и от материалноправна страна, с оглед разпоредбата на чл.139, ал.6 ЗДвП, която установява задължение за водача на пътно превозно средство, преди да предприеме движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима, според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Районният съд се мотивира, че при определяне размера на наказанието АНО правилно е приложил по-благоприятната разпоредба на §21б от ПЗР на ЗИД на ЗДвП, предвиждаща за извършеното нарушение – управление на ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, за което е дължима, но не е заплатена винетна такса, административно наказание глоба в размер на 2000 лева. Отбелязано е, че размера на глобата е фиксиран и не може да бъде предмет на преценка, поради което няма основание за изменяне на НП чрез ревизиране размерна на санкцията, а поради липсата на обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, АНО правилно е преценил, че в случая няма основание и за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Ямболския районен съд, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил вмененото му административно нарушение.

В тази връзка посочените в касационната жалба доводи са обсъдени от съда и направените изводи съответстват на установените факти и приложимия закон, поради което не следва да се повтарят.

Може да се посочи от една страна, че извършеното нарушение не е свързано с конкретен момент или фиксирано място, поради което направената индивидуализация на мястото на извършване е достатъчна за реализиране на административната отговорност и за осъществяването на адекватна защита. В тази връзка по делото няма нито твърдения, нито доказателства в някаква точка от описания пътен участък или в някакъв промеждутък от време да била заплатена дължимата винетна такса, за да се приеме че не е било осъществено визираното нарушение.

От друга страна собствеността на управляваното ППС не е елемент от фактическия състав на приложимата правна норма, този въпрос не касае предмета на спора и не може да промени направените изводи, поради което не трябва да се обсъжда.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Във връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

При този изход на делото и съобразно заявеното искане следва да бъде осъден касатора да заплати на ответната страна направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение

№ 260025/27.08.2020 г. постановено по анд №436/2020 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОСЪЖДА Г.Д.К.

*** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура”–София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на

100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ не се чете

ЧЛЕНОВЕ:1.: /п/ не се чете

2.: /п/ не се чете