Решение № 156 от 04.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Велико Търново, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20244110104051 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. Г. П., в която се излагат твърдения, че на *** с ответника И. М. П. са сключили граждански брак, който е прекратен с развод съгласно решение от *** по гражданско дело ***, по описа на Горнооряховския районен съд.

Изтъква се, че по време на брака съпрузите са придобили апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, лек автомобил *** с рег. *** и лек автомобил *** с рег. ***. Ищецът твърди, че с прекратяване на брака е прекратена и имуществената общност по отношение на посочените вещи като между бившите съпрузи е възникнала обикновена дялова съсобственост при равни права. Навеждат се доводи, че собствеността спрямо лекия автомобил *** е придобита след изплащане с общи средства на вноски по договор за лизинг от ***, сключен между лизингодателя *** и лизингополучателя И. П.. Твърди се, че с молбадекларация от *** е извършено едностранно безвъзмездно разпореждане с вещта от съпруга като между ответника В. Л. и лизингодателя е сключен договор за продажба от *** Изтъква се, че посочените действия са извършени без участие на К. П., което води до недействителност на разпоредителната сделка. С оглед изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което на основание чл. 24, ал. 5 от СК продажбата на автомобила да бъде прогласена за недействителена, а процесните вещи да бъдат допуснати до делба между К. П. и И. П. при посочените права.

Ответникът И. П., в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който не се противопоставя да бъде допусната делба на недвижимия имот и лекия автомобил *** при равни права с ищеца. По отношение на лекия автомобил *** излага твърдения, че го е ползвал по договор за лизинг до месец август 2023г., а впоследствие е станал собственост на 1 трето лице. Навежда доводи, че след прекратяване на лизинговото правоотношение не е сключвал споразумение с лизингодателя за придобИ.е на автомобила, поради което същият не се е намирал в режим на съпружеска имуществена общност и не следва да се допуска до делба. С оглед изложеното отправя искане за допускане до делба на недвижимия имот и лекия автомобил ***, за отхвърляне на иска по чл. 24, ал. 5 от СК и за присъждане на разноски.

Ответникът В. Л., в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на исковата претенция по чл. 24, ал. 5 от СК. Навежда доводи, че продажбата на автомобила е извършена след прекратяване на договора за лизинг и отказ на лизингополучателя да упражни правото да придобие собствеността. Поради изложеното, счита че вещта не е била съсобствена между съделителите по време на брака им и не следва да се допуска до делба, а искът за недействителност на разпоредителната сделка от *** следва да се отхвърли с присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 341 от ГПК, вр. чл. 34 от ЗС и по чл. 24, ал. 5 от СК.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На *** К. П. и И. П. сключили граждански брак, който с решение от *** по гражданско дело ***, по описа на Горнооряховския районен съд е прекратен с развод. През 2004г. и 2020г. съпругът сключил договори за продажба относно придобИ.е правото на собственост на апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, намиращ се в ***, ***, и на лек автомобил *** с рег. ***, рама ***, двигател ***. С решението за прекратяване на брака ползването на жилището било предоставено на И. П., а К. П. продължила да ползва лекия автомобил. На *** между *** като лизингодател и И. П. като лизингополучател е сключен Договор за лизинг ***. Лизингодателят се задължил за срок от 24 месеца да предостави на лизингополучателя ползването на лек автомобил ***, рама ***, двигател ***, а последният поел задължение да плати лизинговото възнаграждение и разходите за застраховки, данъци и регистрация на превозното средство в общ размер на 20378,45 евро, от които 14390,17 евро в тридневен срок от сключване на договора, а разликата от 7669,33 евро - на 24 месечни вноски в срок до 03.08.2023г. Страните по лизинговото правоотношение постигнали съгласие при изтичане срока на договора и погасяване на задълженията на лизингополучателя, последният да купи автомобила при цена от 1533,86 евро. За обезпечаване на тази възможност съгласно чл. 11 и чл. 45 от приложимите към договора Общи условия, лизингодателят поел задължение да не прехвърля собствеността и ползването на превозното средство на трето лице за срока на договора, а лизингополучателят се задължил не по-късно от един месец след датата на последната месечна вноска да уведоми писмено ***, че желае да купи автомобила и да представи необходимите документи за това. На 09.08.2021г. И. П. платил на лизингодателя първоначалната вноска по договора от 28106,24 лв. със средства от банковата си сметка, 2 включващи преведени 18250 лв. на 07.06.2021г. от продажба на МПС. Последвало регистриране на автомобила от лизингодателя с рег. *** и предаването му за ползване на лизингополучателя. Последният изпълнил в срок задълженията по договора като с молбадекларация до *** от *** изразил отказ да придобие собствеността спрямо лизинговата вещ и съгласие тя да се прехвърли на другия ответник. На *** между В. Л. и лизингодателя е сключен договор за продажба на лекия автомобил при цена от 3000 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За принадлежността на имущество към съпружеската имуществена общност от значение са моментът на неговото придобИ.е и дали то е резултат от съвместен принос в проявните му форми по чл. 21, ал. 2 от СК. Собствеността спрямо процесното жилище и лекия автомобил *** са придобити с разпоредителни сделки, които са сключени от И. П. по време на брака му с К. П.. Купувачът не е опровергал презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 от СК посочените вещи са били в режим на съпружеска имуществена общност. Поради изложеното след прекратяване на брака между бившите съпрузи е възникнала обикновена дялова съсобственост по отношение на имота и превозното средство при равни права, като искът за прекратяването й чрез делба в тази част е основателен и следва да бъде уважен.

Процесният договор за лизинг на лекия автомобил *** също е сключен от И. П. по време на брака с К. П. като има характеристики на договор за финансов лизинг по чл. 342, ал. 2 от ТЗ.

Последният представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя, като лизингодателят със свои средства финансира покупката на съответната вещ и на практика му отпуска кредит в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при финансовия лизинг размерът на лизинговото възнаграждение е калкулирано по такъв начин, че покрива първоначалната стойност на вещта, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. Наличието на такава клауза, обаче не превръща договора за лизинг в способ за прехвърляне на вещни права, а при изразено съгласие от лизингополучателя за купуване на вещта може да го трансформира в предварителен договор за продажба, който също няма транслативен ефект. В разглеждания случай първоначалната и последващите лизингови вноски са платени със средства от влога на лизингополучателя, част от които са от извършена по време на брака продажба на моторно превозно средство. Тъй като между съпрузите е действал законов режим на общност и съпругът – титуляр на влога не е доказал, че средствата имат произход от лично имущество по чл. 22, ал. 1 от СК, се достига до извод, че лизинговото възнаграждение в платено с общи средства на К. П. и И. П.. Този факт, обаче е без правно значение след като по отношение на лизинговата вещ не е сключен договор за продажба, с който лизингодателят да прехвърли собствеността й на лизингополучателя. Поради изложеното автомобилът не е придобИ. от И. П. и не е бил в режим на съпружеска имуществена общност, а е притежаван от трети лица. Това води до невъзможност за извършване на 3 твърдяното от ищеца разпореждане с вещта от страна на бившия му съпруг, довело до сключване на договора за продажба от *** между лизингодателя и ответника В. Л., поради което претенцията за обявяване недействителността на сделката спрямо К. П. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. След като спрямо лекия автомобил *** не е възникнала съсобственост между съделителите, предявеният иск за неговата делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен в тази част.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да заплати на ответника И. П. сумата от 255,65 евро за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска за делба.

На основание чл. 355, ал. 1, изр. 2 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответниците и разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с отхвърления инцидентен установителен иск, както следва: на В. Л. сумата от 1022,58 евро; на И. П. сумата от 1815,08 евро, от които 1022,58 евро за исковото производство, 664,68 евро за производството по въззивно частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския окръжен съд, и 127,82 евро по чл. 7, ал. 9 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Възражението на ищеца за прекомерност на заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения за претенцията по чл. 24, ал. 5 от СК е неоснователно тъй като същите са определени под минималния размер на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и съответстват на реално извършената работа по делото от процесуалните представители предвид фактическата и правна сложност, изготвянето на отговори на исковата молба и явяването в съдебни заседания. Въззивната инстанция не е била компетентна да се произнесе по разноските за адвокатско възнаграждение на ответника И. П., които са направени в производството по частната жалба на ищеца, тъй като с постановеното от нея определение делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Допуска да се извърши съдебна делба между К. Г. П. с ЕГН: ********** от *** и И. М. П. с ЕГН: ********** от ***, на следните вещи: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със *** на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота ***, ***, който обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 58,90 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обекти с идентификатори ***, под обекта - обекти с идентификатори ***.34, ***.33 и ***.31, под обекта - обект с идентификатор ***.25, над обекта - обект с идентификатор ***.38, заедно с избено помещение *** с площ 10,88 кв. м, 3,2 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж спрямо поземлен имот с идентификатор ***; 2. Лек автомобил *** с рег. ***, рама ***, двигател ***, намиращ се в държане на К. Г.