Определение № 4081 от 08.10.2026, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно дело 325/2025
- Вид
- Определение № 4081
- Подписан
- 08.10.2026
- Състав
- Росен Буюклиев
Цитирани разпоредби
- чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал.1, т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- член 6, буква б) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2в, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2в, ал.1, т.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2в, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4081
Велико Търново, 08.10.2026 г.
Административния съд Велико Търново - VI състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ като разгледа докладваното от съдията Росен Буюклиев административно дело № 325/2025 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на търговското дружество “К. ВТ” ООД със седалище в [населено място]. Искът е предявен срещу ответниците Национална агенция по приходите – София и Върховен административен съд – София. От настоящият съд е поискано да бъдат осъдени посочените ответници да заплатят солидарно на ищеца сумата от 279 401, 96 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушение на правото на Европейският съюз, както и сумата от 10 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото нарушение, като се претенидрат и законните лихви върху тези суми. В условията на евентуалност са иска от съда да осъди единствено ответникът Национална агенция по приходите да заплати на ищеца въпросните сума, респеткивно да бъде осъден ответникът Върховен административен съд да ги заплати на ищеца. Претендират се и съответните лихви върху тези суми.
С протоколно определение, постановено в хода на проведеното открито съдебно заседание на 14.09.2026 година, съставът на съда е приел, че делото е изяснено от фактическа страна, като е дал ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе със съдебен акт по същество.
В хода на произнасяне по същество по повдигнатия спор, съдът намира, че за правилното му решаване следва да се разтълкуват авторитетно разпоредби на Общностното право и приложими правни принципи, във връзка с което счете за необходимо с оглед на служебното начало, да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл.267, параграф 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
І. Страни по делото:
1. Ищец по делото е К. ВТ” ООД със седалище в [населено място], [ЕИК], търговец по смисъла на българското право и юридическо лице.
2. Ответници по делото са Върховният административен съд на Република България, както и Националната агенция за приходите, като и двамата ответници имат статут на юридически лица по силата на закона.
ІІ. Предмет на делото:
3. Претендирано обезщетение в размер от 279 401, 96 лева за претърпени имуществени вреди от страна на ищеца от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕВропейският съюз от страна на посочените ответници, както и обезщетение в размер от 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени от това същото достатъчно съществено нарушение на правото на Европейският съюз. Както вече се упомена, претендират се и законните лихви върху сумите за обезщетение.
ІІІ. Фактическа обстановка:
4. В резултат на проведено ревизионно производство на ищеца в качеството му на данъчнозадължено лице, включително и за целите на ДДС, е издаден ревизионен акт №Р-04000416002952-091-001 от 06.04.2017 година на органи по приходите в ТД на НАП – Велико Търново. С този акт са определени данъчни задължания, включително и за ДДС, като последните са в общ размер от 144 225, 46 лева. Този ревизионен акт е бил обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – Велико Търново. С решение №172 от 26.06.2026 година, този административен орган отхвърля жалбата и потвържадава изцяло ревизионният акт, включително и по отношение на допълнително определените задължения за ДДС. Ищецът подава в Административен съд Велико Търново жалба срещу така потвърдения ревизионен акт. Образувано е административно дело №505/2017 година по описа на Административен съд – Велико Търново. С решението си по това дело съдът изцяло отменя ревизионният акт, включително и в частта за установените допълнителни задължения за ДДС и лихвите върху тях /решение №163 от 17.08.2018 година по посоченото дело./. Ответникът по това дело, Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - Велико Търново обжалва това решение пред ответника по настоящият иск, Върховен администартивен съд, който е касационна инстанция по дела с предмет оспорване на ревизионни актове, и чиито решения са окончателни. С решение №5368 от 10.04.2019 година, постановено по АД №12140/2018 година по описа на ВАС, въпросното решение на Административен съд – Велико Търново е отменено, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд с указания по прилагане на закона. Образувано е дело №232/2019 година по описа на Административен съд – Велико Търново. С решението си по това дело, касаещо частта от ревизионният акт, която определя допълнителни задължения за ДДС, съдът отменя същият в частите му, с които за данъчни периоди месеците април, май, юни, юли, септември, октомври, декември на 2014 гадина и данъчни периоди месеците януари, февруари, април и май на 2015 година са определени допълнителни задължения за ДДС в общ размер от 75 075,11 лева и лихви върху тази сума в общ размер от 17 662, 38 лева, като потвърждава този акт в частите му, с които за данъчни периоди, месеците май, юни, октомври и декември на 2014 година е установен допълнително ДДС в размер от общо и лихви от общо, както и в частите му, с които за данъчни периоди, месеците февруари, март, април и май на 2015 година е установен допълнително ДДС в общ размер от 63 800, 28 лева, както и лихви в общ размер от общо 10 809,23 лева. Както ищецът, така и Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”- Велико Търново, обжалват решението в частите му, които са неблагоприятни за тях пред касационната инстанция. С. В. административен съд образува административно дело №11803/2019 година по описа си, като с решение №4546 от 16.04.2020 година по това дело тази юрисдикция окончателно слага край на спора, като оставя в сила решението на Административен съд - Велико Търново в частите му, с които е отхвърлена жалбата на дружеството - ищец срещу ревизионният акт, вкл. и досежно определените с този акт задължения за ДДС и лихвите върху тях, и отменя това решение в частите му, с които е отменен ревизионният акт, вкл. и за посочените по – горе допълнително определени задължения за ДДС и лихвите върху тях, като вместо това отхвърля жалбата на ищеца и в тези и части. В крайна сметка по този начин ВАС потвърждава изцяло данъчните резултати, установени с въпросният ревизионен акт на органите на вторият ответник – Националната агенция по приходите.
Не е спорно, че дружеството е заплатило задълженията по този акт, включително и за ДДС, след като е образувано срещу него изпълнително производство по реда на Данъчно осигурителният процесуален кодекс. Заплатени са и лихвите, които са начислени както със самият ревизионен акт, така и впоследствие.
IV.Приложими нормативни разпоредби:
Национално право:
5. В настоящият казус приложими са разпоредбите на Данъчно – осигурителният процесуален кодекс /обн. ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изменян и допълван/, както и разпоредбите на Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /обн. ДВ, бр. 60 от 5.08.1988 г., в сила от 1.01.1989 г., изменян и допълван/.
А/ Разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК предвижда следното: “Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: налице са данни за укрити приходи или доходи;”;
Б) Според хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК: ”Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;”.
В) Нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК предвижда следното: “За определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от следните относими към съответното лице обстоятелства:1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност; 2. платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания; 3. движението и остатъците по банковите сметки; 4. официалните документи и документите с достоверни данни; 5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността; 6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността; 7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването; 8. брутните приходи/доходи (оборота); 9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица; 10. сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му; 11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали; 12. обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия; 13. ценовите и другите условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данните за такива сделки между свързани с ревизирания лица; 14. обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина; 15. получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит; 16. други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата.”.
Г) Според разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: “Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.”.
Д) Разпоредбата на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ предвижда следното: “Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: 1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;”.
Е) Според чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ “Когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, делото се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.”.
П. О. право:
6. Договор за Европейският съюз и Директива 2006/112/ЕО НА Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност /Директивата за ДДС за лаконичност/.
А/ Според чл.4, параграф 3 от ДЕС “По силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.”.
Б/ Разпоредбата на чл.273 от Директовата за ДДС предвижда следното: “Държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки на формалности, свързани с преминаването на границите. Възможността за избор по първа алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения към тези, установени в глава 3.”.
Разпечатката съдържа 30 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76951ca4-ad20-48ae-82f7-acd45ebe6134