Определение № 11335 от 12.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9298/2024
- Вид
- Определение № 11335
- Подписан
- 12.06.2025
- Състав
- Даниела Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 132 · Конституция на Република България
- чл. 132, ал. 1 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11335 гр. София, 12.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20241100109298 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. В. К. срещу Прокуратура на Република България, с която се претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 500 000 евро за вреди, които се твърди да са причинени на ищеца от това, че с Постановление от 02.08.2024г. на АП-София, по преписка №1549/2024г. На АП-София, пр.пр.9469/2024г. на СГП, било отказано образуване на досъдебно производство не е посочен ред и срок за обжалване. .
С предявения осъдителен иск се претендира ангажиране на отговорността н а държавата за вреди от действия, извършени от прокурор при и по повод изпълнение на служебните му задължения и обективирани в постановление от 02.08.2024г.
Безспорно държавата дължи репариране на вредите, причинени от правораздавателната дейност на прокуратурата , като детайлната уредба е регламентирана в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. В тези случаи прокуратурата отговаря като процесуален субституент на държавата в изрично предвидените хипотези, каквито не се сочат в подадената искова молба. Отговорност от правораздавателен орган може да се търси и за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок (чл. 2б ЗОДОВ) – подобни факти в случая не се твърдят, както и за вреди от особено съществено нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 2в ЗОДОВ, която правна норма е приета през 2019 г. и която хипотеза би могла да е единствено релевантна.
В случая ищецът претендира защита на субективно материално право на 1 вземане за обезщетяване на вреди – неимуществени такива, изразяващи се в стрес и страх, провокирани от акт на прокурор. Правопораждащите това вземане факти са ясно очертани – постановено от прокурор постановление от 02.08.2024г. по пр. преписка №1549/2024г. На АП-София, пр.пр.9469/2024г. на СГП . Така изложените факти сами по себе си не могат да породят спорното материално право, което означава, че фактическите твърдения, които са изчерпателни и не се нуждаят от конкретизация, са ненадлежни.
Касае се за вреди, които се твърди да са причинени от действия на магистрат по упражняване на правомощията му във връзка с образуване на досъдебно производство, както и за липса на вписване в акт а му на ред и срок за обжалване, които са обстоятелства, посочени в закона.
Правото на жалба е законово регламентирано, поради което и пропускът да бъде отразено това не лишава страната от възможността за обжалване. Нещо повече – в тези случаи правото на жалба може да бъде упражнено безсрочно, поради което и не могат да настъпят вреди за лицето, което счита, че такова съществува в негова полза. В молбата до съда, ищецът твърди незаконосъобразност и неправилност в действията на прокурора. В тази връзка средството му за защита е жалба по реда на НПК срещу отказа за образуване на досъдебно производство.
Видно от самото съдържание на исковата молба е, че за ищеца липсва правен интерес от предявения иск срещу Прокуратурата на Република България. Не е необходимо исковата молба да бъде оставяна без движение по реда на чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, след като от наличните твърдения може да се заключи за изначалната й недопустимост.
Производството е недопустимо и на друго основание – искът е насочен срещу Прокуратурата на РБ като възложител на работата на прокурор, който в кръга на правомощията си е постановил акт, от който се твърди да са настъпили вреди.
Разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ въвежда т. н. функционален имунитет на магистратите, които при осъществяване на функциите си не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В тази връзка е налице константна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, съгласно която функционалният имунитет на магистрата корелира както с пасивната му процесуална легитимация по такъв иск, така и с допустимостта на процеса и като такава се преценява само по твърденията, изложени в исковата 2 молба, без да е необходимо да се събират каквито и да било доказателства в тази насока, тъй като иск по чл.45 от ЗЗД срещу магистрат е изначално недопустим (в този смисъл определение № 60132 от 01.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3935/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС). Недопустим е и иск по чл. 49 ЗЗД, предявен срещу възложителя на работата му, доколкото не е налице деликвент. По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат само, ако противоправността/неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи /така определение № 100/28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 531/2020г., ВКС, III ГО, определение № 403/30.01.2024 г. по ч. гр. д.
№ 68/2024 г., ВКС, II ГО, решение № 50058/07.07.2023 г. по гр. д. № 3192/2022 г., ВКС, II ГО/. Отговорността на възложителя на работата е функционално обусловена от тази на прекия причинител. Нито се твърди, нито е установено, прокурорът, постановил процесното постановление, да е извършил умишлено престъпление от общ характер, което е да признато по надлежния ред. Само в този случай или при отмяна на съдебния акт като неправилен може да се ангажира отговорността на държавата, чрез нейния процесуален субституент, по реда на чл.
49 ЗЗД, извън случаите предвидени в ЗОДОВ. Прокурорът не е действал извън процесуалното си качество, за да не намира приложение регламентираният в чл.
132 от Конституцията на Република България функционален имунитет, поради което предявеният от Г. В. К. иск е недопустим и на това основание.
По изложените съображения съдът намира, че така предявеният иск е недопустим, което налага прекратяване на производството по делото . Доколкото исковата молба е редовна, определението, с което са дадени указания, следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 09.09.2024г. в частта, с която производството е оставено без движение и са дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 9298/2024 г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, І-26 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца и процесуалния му представител.
3
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4