Решение № 508 от 20.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20235300900710 по описа за 2023 година

Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „ЕКСПО ПАРК“ АД, ЕИК 160123033, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЮИПЗ, р-н „Тракия“, ул, „Инж. Асен Йорданов“ № 7, подадена чрез изп.директор П.Ц.П. и Р. Г. Р.пълномощник на другия изп.директор Б.П., гражданин на **, роден на ** г., против отказ № 20220613090714-2/15.11.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление Г2 № 20220613090714 за обявяване по партида на дружеството на ГФО за 2018г.

Жалбоподателят моли отказа да бъде отменен като незаконосъобразен по изложени подробни доводи.

В отговор на жалбата Агенцията излага становище за нейната неоснователност.

Съдът, като прецени приложените доказателства, доводите в жалбата и след служебна проверка по електронната партида на дружествотожалбоподател в ТР към АВ,приема за установено следното:

Жалбата за подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ,тъй като е постъпила в Агенция по вписванията на 30.10.2023 г., а отказът е постановен на 27.10.2023 г. Жалбата е редовна, изхожда от легитимирани лица, по чието заявление е постановен обжалвания отказ, и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписвания-Търговски регистър. Изложеното сочи, че жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Регистърното производство е започнало по Заявление Г2 № 20220613090714 за обявяване по партида на дружеството на ГФО за 2018г., 1 подадено от адвокат В.Е., упълномощен от единия от законните представители на дружеството- П.Ц.П. и от Р.Г.Р.- пълномощник на другия изпълнителен директор Б.П., гражданин на **.

За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрация е приел, че подаденото заявление е останало нередовно, въпреки дадените указания, тъй като е подписано и изхожда от адвокат, упълномощен от единия от законните представители на дружеството и пълномощник на другия изпълнителен директор при начин на представляване „заедно“ В тази връзка е посочено още, че пълномощникът Р. Г. Р. не е от кръга на лицата, овластени да бъдат заявители по смисъла на чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ– не е представляващ дружеството, прокурист или друго лице в предвидените по закон случаи, не се установява и да е адвокат, нито е съставител на заявения за обявяване акт. Изложени са съображения, че Законът не допуска възможност заявител да бъде друго лице извън посочените по-горе- общият /или търговският/ пълномощник не е в кръга на оправомощените по закон лица, които могат да бъдат заявители в регистърното производство пред ТР, поради което и преупълномощителната сделка в полза на адвоката-заявител не може да породи целените правни последици, защото никой не може да овласти другиго с права, които сам не притежава.

В жалбата се оспорват изводите на ДЛР за липса на надлежно учредена представителна власт с доводи, че не съществува изрична забрана, нито императивно изискване на ТЗ, което да задължава изпълнителния директор на АД да изпълнява задълженията си като такъв единствено лично и само чрез свои лични действия да придобива права и поема задължения за сметка на дружеството, на което му е възложено управлението.

Съдът намира, че отказът е законосъобразен.

Разпоредбата на чл.15, ал.1 и ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че заявител може да бъде търговец, прокурист, друго лице в предвидените по закон случаи, адвокат с изрично пълномощно за представителство пред агенцията или съставителя на финансовия отчет.

В случая заявлението е подписано от адвокат, упълномощен от единия от законните представители на дружеството и пълномощник на другия изпълнителен директор при начин на представляване „заедно“. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 235, ал. 1 от ТЗ , членовете на СД съответно на УС представляват акционерното дружество колективно освен ако уставът предвижда друго, като според ал. 2 съветът на директорите, съответно управителният съвет с одобрение на надзорния съвет, може да области едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството. В тази връзка е и изискването за представяне и на нотариално заверени спесимени. Изложените по-горе обстоятелства с оглед разпоредбите н а чл. 231, ал. 4 от ТЗ и чл. 235, ал. 5 от ТЗ имат действие от момента на вписването им. Това означава, че до момента на промяна вписаното обстоятелство досежно овластеното едно или повече физически лица, те единствено имат правомощията и по чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ, вкл. и да упълномощават адвокат. В случая, упълномощаването не е извършено от 2 овластените лица, вписани в TP, което на основание чл. 24, вр. с чл. 21 от ЗТР е основание за постановяване на отказ.

Поради това жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.

В настоящото производство разноски не се дължат. Към настоящия момент вече е формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в регистърното производство, с която се приема, че то е охранително и се провежда по общите правила на Част 49 ГПК.

Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ , според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл.

25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя.

Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и други.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20220613090714-2/15.11.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление Г2 № 20220613090714.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 7 дневен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3