Определение № 1023 от 19.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1023 гр. Благоевград, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20241200500875 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Братя Козиори“ СД, с гръцки данъчен № 081989979 и с номер от гръцкия търговски регистър 034998816000, представлявано от управителя В. А. К., чрез адвокат Л. Г.. Жалбоподателят е ищец в исковото производство. Жалбата е подадена срещу определение № 625 от 28.06.2024 г. по гр. д. № 1281 от 2022 г. на Районен съд Сандански, с което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до решаване на НОХД № 662/2024 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като не е налице основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Счита, че според писмо с изх. № 5088/17.06.2024 г. на ОС Благоевград, НОХД с № 662/2024 г. по описа на ОС Благоевград е образувано по обвинителен акт внесен срещу Г. З., И. Г. и С. С..

Посочва, че тези лица са различни от делинквента, който е трето лице помагач по настоящото дело – Р. И. П., ЕГН **********. Поддържа, че в наказателното дело се разглеждат обвинения за транспортни престъпления и че не са него предмет действията на водача-делинквент с МПС с рег. № *** и на водача на товарния автомобил „В.“ с рег. № ***. Счита, че по тази причина присъдата не би имала значение за правилното решаване на делото. Изразява становище, че 1 предметът на делото е деянието на Р. П., който нямал процесуално качество по наказателното дело. Такова качество нямал и водачът на товарния автомобил „В.“. Позовава се на доводи въведени „ЕВРОИНС“ АД. Оспорва твърденията на ответника, че водачът на автомобил „В.“ има вина за произшествието и счита, че те са извън предмета на делото, че не подлежат на доказване, тъй като не са възражения, които да изключват или намаляват отговорността на водача на л.а. „Р. Е.“, респ. на ответника. Посочва, че за тях не е предявен обратен иск, с което да бъдат въведени като предмет на доказване. Затова счита, че съдът не следва да се произнася по тези въпроси, както и че не следва да допуска доказателствени искания в тази насока. Изразява становище, че твърдения на ответника и доказателствени искания, целящи да докажат вината на друг водач и евентуални негови нарушения, не могат да бъдат въведени в производството чрез възражение и че те не определят предмета на делото. Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за разглеждане на предявените искове и че ответникът в отговора на исковата молба не оспорва факта, че МПС марка „Р. Е.“ с рег. № *** към датата на ПТП е било без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от Гаранционен фонд /ответник в исковото производство/.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са подадени отговори от Р. И. П. и от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК 121265113 – трети лица помагачи на страната на ответника.

Частната жалба е допустима – депозирана е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Районен съд Сандански е образувано по искова молба, впоследствие уточнена с поправена искова молба, подадена от „Братя Козиори“ СД, с която срещу Гаранционен фонд са предявени искове с правна квалификация по чл. 558, ал. 5, във вр. с чл. 557, ал.1, т. 2 б.„а“ КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът е посочил, че към 05.02.2019 г. е бил собственик на МПС – лек 2 автомобил „Х. С. Ф.“ с рег. № ***. На 05.02.2019 г., около 08:00 ч. Р. П., управлявайки лек автомобил „Р. Е.“ с рег. № ***, собственост на А. М. С., движейки се по АМ Струма в посока към гр. София на 1,5 км преди разклона за гр. Сандански, виновно причинил ПТП, като се е движил с несъобразена с метеорологичните условия скорост и намалената заради гъста мъгла видимост е ударил отзад лекия автомобил, собственост на ищеца, който е бил управляван от А. В. К., който бил спрял на пътя заради спрял преди него в неговата лента за движение товарен автомобил марка „В.“ с рег. № *** и № ***, в резултат на което е нанесъл щети на лекия автомобил на ищеца, подробно описани в констативния протокол за ПТП. Ищецът твърдял, че размерът на щетите възлиза на 6438 евро съгласно оферта за ремонт от сервиз в Г.. Твърди още, че в резултат на ПТП е претърпял и други имуществени вреди, изразяващи се в: разходи за пътна помощ; пропуснати ползи в следствие на загубата на лекия автомобил за периода от 05.02.2019 г. до 25.11.2022 г., поради невъзможността да го ползва по предназначение; разходи за превод на книжа от български на гръцки език във връзка с предявяването на извънсъдебни претенции към ответника. Твърдял, че увреждащото МПС не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което Гаранционен фонд следва да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди. Ищецът поддържал, че на 25.03.2022 г. е предявил пред Гаранционен фонд претенцията си, но с писмо от 15.06.2022 г. ответникът отказал да му изплати застрахователно обезщетение. Посочил, че преди това на 27.11.2019 г. е отправил претенция пред Гаранционният фонд на **********който предявил претенцията пред Гаранционен фонд, България, който отговорил, че наказателното производство, образувано във връзка с произшествието, не е приключило. Ищецът поддържа, че не е длъжен да изчаква приключване на наказателното производство, поради което е предявил исковете. Иска да се осъди ответника да му заплати следните суми: 8530 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП от 05.02.2019 г., 3000 евро – пропуснати ползи за периода от 05.02.2019 г. до 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 8530 евро от 27.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът оспорил исковете по основание и размер, както и механизмa на настъпване на ПТП, описан в исковата молба.

Твърдял, че на процесната дата на АМ „Струма“ е настъпила верижна 3 катастрофа при тежки метеорологични условия - намалена видимост, заради паднала мъгла и че първопричина за произшествието е неправомерно спиране в активната лента за движение на товарен автомобил „В.“ с рег. № ***.

Ответникът оспорил констативния протокол за ПТП. Твърдял, че стойността на вредите следва да се определи по реда на Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл. 461, т. 1 и т. 2 от КЗ и Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени от МПС.

Оспорил датите на забава, както и вината на водача Р. П..

Ответникът навел твърдения, че водачът на товарен автомобил „В.“ с рег.

№ *** е евентуален съизвършител на процесното ПТП. В доклада на делото районният съд е квалифицирал това на осн. чл. 53 ЗЗД като възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от Р. П. и от водача на автомобил „В.“ с рег. № ***, като е посочил, че ответникът твърди, че от страна на тези водачи е налице независимо съпричиняване за настъпване на процесното ПТП.

С определение № 145 от 23.02.2023 г. на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по делото е било спряно до решаване на досъдебно производство № 5/2019 г. по описа на Национална следствена служба. Това определение е било отменено с определение № 516 от 25.05.2023 г. по в.ч.гр.д.

№ 481/2023 г. на Окръжен съд Благоевград.

По искане на ответника с определение № 44 от 09.01.2024 г. Р. П. и ЗД „Евроинс“ АД са конституирани като трети лица – помагачи по делото.

ЗД „Евроинс“ АД е подало „отговор на искова молба“, с която оспорва изцяло искове. Оспорва, че към датата на произшествието ищецът е бил собственик на лекия автомобил „Х. С. Ф.“, както и имуществените вреди и техния размер. Оспорва и възражението на ответника, че водачът на товарен автомобил „В.“ с рег. № *** има вина за настъпване на произшествието и щетите. Твърди, че водачът на това превозно средство законосъобразно е управлявал влекача в собствената си лента за движение и ако са настъпили нарушения, счита, че те не са в причинна връзка с произшествието и с вредите, причинени на ищеца. В евентуалност твърди, че за водача на товарния автомобил ударът е бил непредотвратим и посочва, че той е намалил скоростта си, тъй като пред него се е намирало друго спряло превозно средство.

4

В обжалваното определение районният съд е посочил, че служебно е изискал справки от ОП Благоевград, според които за настъпилото на 05.02.2019 г. ПТП е било образувано досъдебно производство № 5/2019 г. по описа на НСлС, по което като обвиняеми са били привлечени следните лица:

И. В. Г. за престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. с чл.342,ал.1, предл.3 от НК и във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, Г. С. З. - за престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.„б“ във вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1 пр.3 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП и С. С. С. - за престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.„б“ във вр. ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Посочил е, че по делото е постъпило служебно изискано писмо от ОС Благоевград, според което по ДП № 5/2019 г. e образувано НОХД № 662/2024 г. с подсъдими Г. С. З., И. В. Г. и С. С. С., като на 25.09.2024 г. е насрочено разпоредително заседание по делото.

Районният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като решението (присъдата) по НОХД № 662/2024 г. има значение за правилното решаване на делото. Посочил е, че делото разглежда гражданските последици от ПТП, настъпило на 05.02.2019 г., а по НОХД № 662/ 2024 г. съдът ще се произнесе относно деянието, което е причинило ПТП, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, а постановената по това НОХД присъда съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно тези въпроси.

Определението на Районен съд Сандански е неправилно.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В случая на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е длъжен да спре делото при наличността на предвидени от закона факти (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК. Сиела Норма АД. София, 2020. стр. 471). Според Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д.

№ 8/2013 г., ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира, а преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или 5 отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Наличието на обуславящо дело, без значение от неговия вид /гражданско, административно, наказателно/ и от момента на образуването му, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297, чл. 298, чл. 300 и чл. 302 ГПК, съставлява абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело (Тълкувателно решение № 2 от 14.03.2023 г. по тълк. д.

№ 2/2022 г., ОСТК на ВКС). В случая е образувано наказателно дело от общ характер, актът по което следва да бъде зачетен от гражданския съд с оглед на чл. 300 ГПК. Затова е възможно преюдициалност да е налице, както и основание за спиране по чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК.

По делото е предявен иск по чл. 558, ал. 5, във вр. с чл. 557, ал.1, т. 2 б.„а“ КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на Гаранционен фонд следва да се установи деликтното поведение на водач, управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Основателността на иска е обусловена от установяване осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане (решение № 36 от 23.02.2022 г. по т. д. № 308/2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново). Според Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС за да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябва да са налице четири предпоставки: 1. противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или бездействието и вредите; 4. вина на деликвента.

Разпечатката съдържа 38 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76947e85-4886-4ded-b41f-3df828087058